Честит рожден ден – на Govedovad.com

0

На 11.08.2016 г се „роди” сайтът  Govedovad.com. Днес сайтът навършва четири години и определено можем да кажем, че вече сме „проходили”. Нормално е това да се случи след 3457 публикации на страниците на сайта за този период.

Първите ни два публикувани материала са:

ПОДКРЕПЕТЕ БЪЛГАРСКИТЕ ЖИВОТНОВЪДИ-ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА МЛЯКО И ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА НАТУРАЛНИ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ” 
и

 МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ”.

Определено не сме знаели, че именно тези два големи въпроса ще са най-важните за нашето говедовъдство. Вероятно още тогава сме имали журналистически нюх и сме го използвали.

Нашите приятели и колеги от НАРМС представят Govedovad.com на своя сайт със статията:

„За говедовъдството, прехода и още нещо…“ – интервю със създателите на www.govedovad.com – Михаил Михаилов и Таня Димитрова

Кои са създателите на сайта Таня Димитрова и Михаил Михайлов, как преценяват прехода в  животновъдството, в който са били участници и свидетели, и какво ги мотивира да продължават да развиват уникалните по рода си в България електронни страници, ще ни разкажат самите те сега..

Таня: Казвам се Таня Димитрова и по образование съм селскостопански инженер. От 2011 г работя в областта на селекцията, контрола на продуктивните качества на животните, но силата ми е работата с компютърните програми. Работих по няколко години в асоциацията на Ченошарената порода и тази на Котленската порода овце. Направо си беше голяма школа за мен. Искаш не искаш, всеки месец трябва да посетиш петнадесетина ферми, да контактуваш с фермерите и да водиш селекцията. Сега имам много  фермери, с които връзките не само, че не са прекъснати, но с времето стават все по-силни  и по-приятелски.

Идеята за „раждането” на сайта дойде вследствие на това, че до този момент ние с Мишо, развивахме страницата на Черно-шарената асоциация. По стечение на обстоятелствата решихме да прекратим това сътрудничество и да създадем независима наша електронна медия, която ни позволява свободно да изразяваме нашите позиции.
След това дойде и проекта за овцевъдния сайт – Ovce-Kozi.com. В чест на истината искам да допълня, че овцевъдите са изключително любознателни и непрекъснато са в сайта. Често си говорим дали да не „родим” сайтове за другите въдства, но ние сме реалисти и не обичаме да се надценяваме. Затова и непрекъснато четем, как се правят и водят сайтове, кога и какво се чете.  Може би най-цения документ, който получихме тази година са нашите журналистически карти. Ами то няма и как да е друго. Все пак общо за двата сайта имаме близо 6000 материала, от които повечето наши. Нека някой друг да се похвали с нещо подобно.

Мишо е работил в животновъдството и най-вече в селекцията и организацията и е на ти с материята. Аз реших да се специализирам по художественото оформление и ефектите на сайта. Струваше ми много безсънни нощи, но ме влечеше и се получи. С малко консултации при специалисти, вече сама се оправям с всичко по отношение визията на сайта.

 Мишо: – Аз съм Михаил Михайлов. Завършил съм с диплома за зоотехник, което вече като специалност е зооинженерство. Преминах в професионалния си път през всички стъпала в тази област – през районен зоотехник в овцевъдство, началник в отдел „Овцевъдство“, директор на най-големия селекционен център в България в гр. Сливен, в който имаше над 140 бика и се развиваха много различни дейности.

След това с Таня бяхме в чужбина 4-5 години, където човек набира много полезен житейски опит. След като се върнах в България станах Изпълнителен Директор на „Националния съюз на говедовъдите в България“.

Междувременно, в периода 2004 – 2008 г., бяха създадени няколко развъдни Асоциации в България, сред които беше и НАРМС. Те бяха узаконени, но реално нямаха никаква дейност. През 2005 г. с доктор Омайников и Мариана Ахладова бяхме първите трима, които организирахме работата на първата работеща развъдна Асоциация. Бяхме подпомогнати от Министерството на Земеделието с голямата помощ на бившия зам.-министър  г-н Цветан Димитров, който ни каза на старта – “От вас зависи дали ще имаме работещи развъдни асоциации“.

Аз съм изключително щастлив, че днес мога да видя реализирани голяма част от идеите, които имахме по онова време и на терена вече действат над 40 Развъдни асоциации. Определено Асоциацията за Монбелиард и Симентал е пример за това във всяко отношение. Те са крачка напред от другите.

Как правим „нашето дете” сайта. Вероятно с любов, колкото и травиално да звучи. Много от материалите се появяват на страниците с “родилни” мъки. С Таня, много пъти сме спорили за една дума, за едно изречение. Вследствие на това се родиха много наши интересни рубрики. Всичките материали са насочени да помагат на фермерите. Много пъти нарочно ги провокираме с наши виждания, за съжаление на фермерите, те са истина и много пъти си навличаме гнева им. Нали знаете, истината винаги боли, но съгласете се,  не може на страниците на земеделските издания да се говори само за пари, проекти, мерки, де минимис. Отворете сайтовете на други държави. Няма такова нещо, с изключение на румънците, навсякъде се пише как да се увеличи продуктивността, как да се намали себестоиността на продукцията, как да се намали ръчния труд. Как да се прилагат новите неща в селекцията. Има и натиск от организациите. Идва време когато това ще свърши, но няма да сме готови за новите условия и пясъчните кули ще рухнат.

 Искаме да обединим производители на животинска продукция, преработватели, търговци, наука и администрация в един ОТБОР. В един ТИМ, което на български означава – всички заедно можем повече. Най-важната задача на страната е да се спаси българското мляко и това започва с много дискусии, много знания, голяма помощ от администрацията и много труд отстрана на фермерите.

НАРМС – Вие сте като ходещ архив на развитието на животновъдството в България и сте станали свидетели на най-мътните времена на прехода. Той свърши ли вече?

Мишо: – Тези мътни времена не са свършили и няма как да свършат по този начин. Имаше едно споразумение с Европа, което гласеше, че още през 2006 г. трябва да се прекрати действието на държавните структури по отношение на селекцията, а все още има породи, които се контролират от Държавната агенция. В момента има т.н. „Съвет по генетични ресурси“, който също е оглавяван от Държавата, което значи, че каквото каже тя, това ще бъде. Селекцията на 70% е на издръжка на Държавата все още, а е ясно, че който плаща сметката той поръчва музиката.

От една страна Държавата е строга, с което затруднява дейността на места, а там където наистина се налага да има контрол тази строгост не е валидна! Имам предвид, че не е реалистично в нашата страна, където имаме 50 – 60 000 истински млечни черно-шарени крави те да се контролират от 3 асоциации! На практика в България дори няма черно-шарена порода – тук всичко е Холщайн! От 2002 г. внасяме само Холщайн. Десетки хиляди юници от порода Холщайн се внесоха и се работи само с тях, а по документи ние все още продължаваме да пишем, че са черно-шарени. За каква селекция говорим! Няма развъдна асоциация на породата Холщайн в България, а всъщност всички животни са такива!

Подобен е случая и при вас с документалния абсурд с т.н. порода „млечен симентал“, който всъщност е просто симентал, както е записано в документите на всички внесени животни. Порода „млечен симентал“ не съществува!

Има още хиляди примери за подобни държавни абсурди!

Не може в България да има 3 Асоциация за черно-шарената порода и трите да са с различна развъдна програма! Обработват си данните по съвършено различен начин.. Преди няколко години четох един доклад на Министерството на Земеделието, в който трябваше да се представи средната млечност на млечните крави и те бяха изброили такива стойности за трите асоциации поотделно. Няма кой да им я изчисли колко е общо! И в момента няма кой да ви изчисли подобна стойност общо за всички млечни крави.

Като взема предвид случващото се в другите държави, би трябвало в България да има единен общ информационен център, който да изчислява и предоставя точни обобщени данни на получената от развъдните асоциации информация.

Ние редовно публикуваме подобни обобщени данни от държавните сайтове на западните страни. Тук сме много далеч от това ниво.

НАРМС – В много отношения хаосът е очеваден. Според Вас това нарочно ли е или е просто липса на организация?

Таня: – Не е нарочно, а е липса на организация. Голяма част от фермерите се интересуват само от субсидията, а не да я влагат по предназначение.

НАРМС – Преди субсидирането как се мотивираха изобщо фермерите да участват в развъдни асоциации?

Мишо: – Това е много хубав въпрос. Когато ние започвахме да се занимаваме с развъдна дейност фермерите не получаваха субсидия. Единственото нещо, което получаваха беше една добавка за литър мляко и я получаваха само тези, които се бяха записали в т.н. РАМП-ове (подразделения на асоциациите).  Тогава членският внос беше много малък и не сме имали проблем с плащането му, но дори и тогава се усещаше, че накои членуват с тайната мисъл, че някой ден животните под селекционен контрол ще получават субсидия. Това се случи и през последните 3 години субсидията е около 600 лв, което изобщо не е малка сума. Нашите животновъди искат да се „изравнят“ със западните ферми, а не осъзнават, че в много държави не се получават толкова големи суми.

Например в Германия се получават по 5-6 цента на литър мляко, което означава около 400 евро на животно при техния стандарт. Не мисля, че има от какво да се оплакват българските фермери! Там тази добавка се получава за крави с млечност около 8 тона, а при нас животни с 4 тона мляко взимат 300 евро!

Таня: – Вчера една позната ми сподели, че се е отказала от селекция, тъй като предпочита да си продава млякото в бутилки вместо да го доказва!

НАРМС – На кого му хрумна идеята за сайта www.govedovad.com?

Таня: – Идеята дойде вследствие на това, че до този момент ние развивахме страницата на Черно-шарената Асоциация. По стечение на обстоятелствата решихме да прекратим това сътрудничество и да създадем независима наша електронна медия, която ни позволява свободно да изразяваме нашите позиции.

Мишо: – Първият сайт го направихме буквално на инат. Искахме по-професионално да представяме нещата в животновъдството. Чувстваше се такава нужда. Вече бяхме добили опит със страницата на Черно-шарената Асоциация, която развивахме около година и половина. Тя беше по-специализирана, нашата идея беше по-мащабна. Нашият сайт има за цел по-широко обхватна информация относно говедовъдството.

Идеята беше едновременно с „клюкарските“ неща, които хората обичат да четат в свободното си време, да се пускат и по-специализирани статии, които да са полезни и да информират.

Нашият опит показа, че силно специализираните статии се четат от по-малко хора, тъй като материята е трудна и необходимо все пак някакво ниво на компетентност, за да бъдат разбрани. По тази причина минахме на другия вариант – разказваме специализираните теми на по-разбираем и човешки език.

Най-много обаче фермерите обичат да четат за другите фермери, което правите и Вие. Според мен това е най-добрият метод за информиране.

Таня:- Под такива статии има най-много коментари! Хората вярват най-много на себеподобните!. Наскоро започнахме поредица от публикации за едно момиче, което след като завършва образованието си, се връща във фермата на родителите си и като набира опит започва да пише блог за всичко, с което се сблъсква в работата си – всеки казус и всяка манипулация. Можете да прочетете поредицата в „Приключенията на едно селско момиче“. Много е интересно и има дори и за цезарово сечение. Аз бих кръстила този блог направо „учебник от извора“. Има и градация, тъй като през няколко години тя пише статия на същата тема, но вече с много повече опит и на по-високо ниво. Препоръчвам тази поредица на всички фермери – ще научат много!

Такива материали са най-интересни за аудиторията – от фермери за фермери!

Стараем се да пускаме и статии, които касаят наредбите в зародиш, тъй като нашите фермери се сещат и надигат глава, когато вече всичко е свършило. Когато се пуска заданието за наредбата, за закона, за проекта, ние гледаме да ги информираме. За да реагират. За съжаление обаче реакциите не са много! Общо взето се реагира при свършен факт и само се оплакват. Всеки се оправя по единично!

НАРМС – Какво интересно сте планирали за аудиторията?

Таня:- Имаме страхотна рубрика – „Уикенд – Говедовъдни новини – 120 секунди“!

В нея за 120 секунди обобщаваме всичко най-интересно по света и у нас. Подбираме винаги най-важните и любопитни събития и факти за отразяване.

В www.ovce-kozi.com препоръчвам рубриката „Рога и Копита“.

Мишо: – Направили сме седмична класация с ТОП ШЕСТ  на най-четените статии за изминалата седмица, които остават на заглавната страница.

Планирали сме да направим отделни подредени секции, които да касаят законодателството, за да може всеки, който има нужда да се информира.

Таня: – Ще публикуваме нормативните документи, а няма да ги преразказваме като другите сайтове. Важно е да се публикуват дословно документите, а не да се правят свободни интерпретации!

Информацията в нашите страници е напълно достоверна и неслучайно имаме преглеждания и от толкова много други държави!

НАРМС – Вие откъде черпите все още ентусиазъм да полагате този огромен труд за независима медия?

Таня: – Знаете ли колко е хубаво, че хората навсякъде ни познават с това, което правим. С времето страниците добиха популярност и фермерите ги разпознават като любимо пространство, за да се информират.

Някои колеги, обаче, много некоректно преразказват наши статии и понякога злепоставят по този начин „героите“ на нашите истории. Обръщам се към с тях с призив да публикуват статиите ни коректно и дословно, както постъпваме ние с интересни материали на други страници!

НАРМС – Откога се познавате с г-н Атанасов?

Мишо: – От миналия век! (през смях) През 1994 г. аз подписвах разрешенията за износ на агнета от България. Един ден в кабинета ми влезе Наско Атанасов – вашият председател и ме попита къде да си внесе таксата, която се дължеше при износ на животни. Отидохме заедно до касата и след като плати ми каза, че е учуден, че не съм му взел всички пари! Много отдавна се познаваме!

Той винаги е бил перфекционист. В неговата ферма бяха първите матраци за крави и отделни клетки за телета с допълнителни прегради за вятър. Фермата блестеше от чистота!

НАРМС – Опитват ли се да Ви цензурират през годините?

Таня:  – Не, никога.

Мишо: – Много пъти съм си мислел, че някой ще ни заплашва или притисне, но не се е случвало до този момент. Винаги ще има недоволни разбира се, но това ни е работата.


ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here