„Истинските професионалисти не се задоволяват с посредствени резултати!“ – интервю с Тихомир Атанасов, мениджър на фермата в с. Веселец.

0

време за прочит: 5 минути

Днес отново гостуваме във фермата в село Веселец, Разградско, тъй като от края на миналата година тя има нов собственик – господин Митко Койчев. Той е земеделски производител с голям опит в областта на земеделието и беше редно да се срещнем и поговорим за направената немалка инвестиция, за неговите планове и приоритети, още повече че става дума за най-голямото стадо чистопороден Монбелиард в България.              

Срещата, обаче, осъществяваме не с него, а с господин Тихомир Атанасов, на когото собственикът е поверил изцяло управлението на това голямо и модерно стопанство. Той е нашият гост в рубриката „От фермите“ и ще ни разкаже как един човек без опит в животновъдството успява да се справи с мениджмънта на фермата, какво е заварил и как смята да го развива занапред.

             Както ще прочетете, г-н Атанасов беше много откровен и ни даде да разберем, че когато има желание и много работа, липсата на опит не пречи на добрите резултати.

– Здравейте г-н Атанасов. Моля разкажете ни нещо повече за себе си.

– Здравейте, казвам се Тихомир Атанасов и съм мениджър на фермата, в която се намираме. По образование съм кулинар, което няма нищо общо с бизнеса, който развиваме в момента. През последните 10 години се занимавам основно със земеделие. Именно във връзка със земеделието се запознахме и сприятелихме с г-н Митко Койчев, който е и новият собственик на стопанството във Веселец. В интерес на истината и двамата нямаме съществен опит в говедовъдството.

– Каква е причината г-н Койчев да инвестира точно в това стопанство? Защо не създаде свое стопанство?

– Фермата е една от най-модерните в страната и освен с породистите си животни, разполага с много добър и работещ екип. Решението за покупката на стопанството, както често се случва, се взе спонтанно и непланирано. Няколко месеца предишните собственици преговаряха с друг купувач, но в крайна сметка  я купи г-н Койчев, ведно със земеделските площи към нея. Негова основна цел беше инвестицията в земеделските площи, тъй като това е основният му бизнес. Фермата беше част от сделката и на мен се падна предизвикателството да я управлявам и развивам.

– Вече повече от половин година сте мениджър на фермата, можете ли да кажете, че това е една рентабилна инвестиция?

– От моята позиция –да! Разбира се още сме в процес на адаптация. Запознаваме се и оптимизираме процесите с екипа, който управлявам. Мисля, че нещата ще се получат в перспектива. В земеделието сме силно зависими от природата и ако имаме късмета за 2-3 силни земеделски години мисля, че цялостно ще се справим много добре!

– Планирате ли някакви по-сериозни промени – строителни дейности, нови съоръжения?

– По отношение на базата, с която разполагаме, за момента не се налага да оптимизираме нищо, което ще ни даде възможност да се концентрираме в качеството на стадото и по-конкретно в селекцията. В това отношение се оказа, че има какво да се желае. По някаква причина при предишните собственици селекцията е била неглижирана, което е недопустимо в такова модерно стопанство. Ще се концентрираме в отбора и подбора в стадото, и ще оставяме за ремонт само поколението от най-високо продуктивните животни. Оптимизацията на стадото за момента е основен приоритет.

– Не смятате ли, че много високата продуктивност ще доведе до репродуктивни или други здравословни проблеми?

– Действително високо продуктивните животни са по-податливи на заболявания и в някакъв момент е възможно да имаме някои репродуктивни проблеми, но всичко е въпрос на адекватни грижи. В краткия ми опит в говедовъдството се убедих, че животните изискват индивидуално наблюдение и своевременна реакция. В противен случай няма как да се очакват дългосрочно добри резултати. Когато екипът, който се грижи за животни е компетентен няма какво да се обърка.

– Споменахте екипа, запазихте ли служителите, които „наследихте“ от предишните собственици или създадохте нов колектив?

– Запазихме ги и съм много доволен от тях! Единственото ново попълнение е един млад ветеринарен лекар, който завърши тази година и внася младежка енергия в колектива.

– Доктор Карамфилов от Аграрния университет в гр. Пловдив е правил преди години анализ на продуктивността и линейна оценка в стадото. На базата на тези резултати ли смятате да подобрявате стадото?

– Не само. В момента сме в процес на подробен анализ на състоянието и резултатите на животните. Няма по-добра оценка от тази на хората, които се грижат за стадото и познават животните в детайли. Аз им се доверявам и заедно обсъждаме всяка възникнала ситуация и вземаме решенията като екип. Не може да се случват едностранно нещата, трябва да се имат предвид всички фактори и гледни точки. Това е моята работа като мениджър – да вземам решения на база на информацията, с която разполагам.

– Казахте, че нямате съществен опит в животновъдството, но си личи, че действате с размах. Изобщо ли не сте се занимавали с животни преди това?

– Всяко селско момче е израснало в двор, пълен с животни и сред тях е имало поне една крава. Любовта към животните е нещо вродено за нас. Земеделието и животновъдството са естествен избор за дейност на хората, израснали в малките населени места.

Действително мащабът на стопанството, което управлявам в момента, не може да се сравни със селски двор, но още от самото начало изпитах голямо желание и удоволствие да се занимавам с това. Имам достатъчно опит в управлението на друг бизнес, конкретно в земеделието, но нещата са силно свързани.  Уча се бързо в движение и съм убеден, че с работа и кадърни хора наоколо нещата ще се случат.

В началото разбира се бях изненадан, но мисля, че успях бързо да се ориентирам в обстановката. Не съм мислел да се занимавам сериозно с животновъдство, имал съм по 2 -3 черно-шарени крави и толкова. Явно не е бил моментът и сега вече е дошло времето за това. Всичко ми доставя огромно удоволствие и съм силно мотивиран нещата да се случат.

– Гледали сте черно-шарени животни, а сега чистопороден Монбелиард. Можете ли да ги сравните с няколко думи?

– Монбелиардите са много хубави животни и ако зависи от мен няма да се сменя породата в стопанството. Действително черно-шарените се водят с по-висока млечност, но нашите животни не им отстъпват по количество. В момента средния млеконадой е около 25 л дневно и целта е да се увеличи, разбира се. За качеството на млякото изобщо няма какво да правим сравнения.

– Къде реализирате продукцията в момента? Мандрата, с която работите коректен партньор ли е?

– Продукцията се преработва от мандра, която е на предишния  собственик и с него имаме много коректни взаимоотношения. Условията на изкупуване са добри и сме доволни.

– Имате ли план за затваряне на цикъла и собствена преработка на млечната продукция?

– Разбира се, че това е естествено да се планира в бъдеще. Затвореният цикъл трябва да е крайна цел за всеки с такова стадо. Конкретната мандра, с която работим също е обявена за продан, но тъй като е сравнително далече – в Лесидрен, все още не сме убедени, че чисто логистично е най-доброто решение.

– Как успяхте да наваксате липсата на опит? Някой помогна ли Ви в началото?

– Във всеки бранш нещата ежедневно се променят и човек се учи, докато е жив. Имам вроден интерес към животновъдството и се уча с желание. Най-важното е да се вслушвам в мнението на колегите от екипа и да черпя от техния опит. Работата и екипа са най-добрите ми учители. Активната комуникация с Асоциацията, с други колеги и партньори също ми помогна да навлеза по-бързо и ефективно в дейността.

Работата във всяко стопанство е много специфична и това, че една практика работи успешно в дадена ферма далеч не означава, че ще е ефективна и при нас. По тази причина заедно с екипа обсъждаме и вземаме решения за всеки конкретен казус като се съобразяваме с условията в нашата ферма.

– Това означава ли, че за добрия мениджър на ферма не е задължително да е потомствен говедовъд и обратното – дългогодишния фермерски опит не гарантира ефективен мениджмънт?

– Може би да. Например в нашия случай – преди нас фермата е ръководел д-р Драганов, който е признат ветеринарен специалист в региона и между другото е мой братовчед. Никой не оспорва неговите качества на доктор, но завареното от нас положение по отношение на селекцията не беше задоволително. Не са ми ясни причините за това, а и може би нямат значение, но съм на мнение, че селекцията трябва да бъде сред основните приоритети за всяко стопанство. В тази връзка, според мен, ъ – добрите условия, правилното хранене, хигиената, компетентния екип, селекцията и репродукцията, всичко трябва да върви паралелно и е с еднаква важност. Трябва задължително да има и ясна визия за бъдещите цели, а не работата да се носи по течението в някаква задоволителна степен.

Аз съм си поставил по-амбициозни цели. Мисля, че с екипа, с който работим, много скоро резултатите ще са видими! Истинските професионалисти не се задоволяват с посредствени резултати! Максимум няма – винаги трябва да се желае повече и ако някой си е поставил граници, нищо няма да се случи.

 Относно това дали е необходимо задължително да си специалист в дейността, която управляваш – със сигурност това помага, но не е задължително.

– Вие какви цели сте си поставил в близко и далечно бъдеще? 

– Мога да споделя една конкретна цел, която предполага изпълнение на много други. По отношение на млеконадоя съм си поставил за цел след 2 години средната млечност на кравите да достигне 28 л. В момента е 25 л. Готов съм да го напиша и да се подпиша.

– Чудесно! Имаме го обещано и заедно ще проверим дали това е факт след 2 години. Казахте, че се учите и разчитате на екипа, който сте запазили във фермата. В по-голямата част от другите стопанства един от най-големите проблеми е намирането и задържането на мотивирани и компетентни кадри. Вие как успяхте да задържите и мотивирате служителите? 

– Като се вслушвам в съветите им и разпределям отговорностите правилно. Много е важно всеки да върши това, в което е добър, а нашите служители са наистина компетентни и аз им се доверявам напълно.

Надявам се след време да се окаже, че заедно сме вземали правилните решения и съм успял да свърша основната си работа – да мотивирам и развивам екипа да работи все по-ефективно. Всеки трябва да носи своята отговорност и да се чувства част от процесите, а не да работи механично – от доенето, почистването, наблюдението до медицинските грижи. Всичко трябва да се върши с мисъл. Добрите условия за работа и откровените разговори са задължителни естествено!

– Разкажете ни нещо за собственика, какъв човек е той? Това, че сте приятели помага или пречи на работата? 

– Една дума го описва много точно и това е „справедлив“! Приятелските отношения нямат нищо общо с работата и помагат дотолкова, че ние вече имаме изградена много добра и директна комуникация.

Основният бизнес на г-н Койчев е земеделието и той напълно се е концентрирал в него. Както казах, успешният мениджър умее да преразпределя отговорности, особено, когато се занимава с различни дейности. Аз съм му благодарен за доверието, което ми е гласувал и се надявам с времето и екипа, с който разполагам да го оправдая.

Фермата беше допълнителен бизнес към покупката на земята за господин Койчев, но той ни е осигурил свобода и условия да се развиваме.

– За краткото време, в което сте управител на фермата имахте ли удоволствието да усетите комуникацията с държавните институции? Ако да, намерихте ли в тяхно лице верен партньор и подкрепа?

– Да, имах тази чест. Имахме няколко проверки – почти ежемесечни, с което ми дадоха възможност да си съставя впечатление. Оказва се, че в изрядните ферми винаги се сещат какво още да проверяват – БАБХ, разплащателни агенции и т.н. Имам усещането, че всички държавни институции имат за цел не да са от помощ на бизнеса, а да хванат някой в крачка. Това им е основен приоритет и колкото си по-усърден и изряден, толкова повече желаят да те накажат. Това важи за всички браншове! Явно нещата не се променят, защото за последните десетина години всеки мой досег с подобни служби ми оставя едно и също впечатление. Всичко е много трудно и измъчено!

– Да поговорим за Асоциацията. Помогна ли ви да се адаптирате към новата длъжност? Имате ли някакви препоръки?

          – За момента получавам пълно съдействие и нямам конкретни препоръки. За в бъдеще, с натрупването на опит и визия ще Ви информирам, когато имаме конкретни препоръки и идеи, но по отношение на селекцията със сигурност ще се наложи тясно сътрудничество.

Днес говорих с председателя и обсъждахме различни технологии за отглеждане във Франция и мисля че в това отношение мога да получа много полезна информация от Асоциацията.

Имам и идея да се запозная с оригинални млечни продукти, които се произвеждат от млякото на Монбелиард, за да разработим за в бъдеще и наши уникални продукти.

– Чудесно! Крайно време е някой да го направи!

– Надявам се след като осъществим всички настоящи и належащи цели да имаме времето да помислим и да реализираме различни интересни идеи. Както казах и преди – развитието е постоянен процес!

– Как виждате фермата след 5 години. Какво искате да се е променило?

– Бих искал да имаме максимално продуктивно стадо без да увеличаваме значително броя на животните, ефективен и задружен екип, и много нови цели за постигане!

– Чудесен и мотивиращ финал! Ще Ви посетим  отново, за да проверим дали това е изпълнено! 

– Беше ми приятно и ще Ви очаквам, за да проверим заедно!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here