Фермерите – Мариана, Калоян и Георги

0

време за прочит: 5 минути

Семейство Мариана и Калоян Георгиеви

Те живеят в кв. “Козарево” на гр.Твърдица, обл. Сливен. Не си мислете, че са направили чудеса през последните 20 години. Важното е, че са издържали на напрежението, борили са се много с трудния живот на фермера. Падали са и пак са ставали и все са вървели напред. И най-важното, продължили са семейните традиции да отглеждат животни. Нещо повече. Възпитали са сина си във фермерски дух. Младежът сега е втори курс ветеринарна медицина, но всяка свободна минута е на фермата. Как мислите, това семейство ще се предаде ли или ще върви напред.

В първите години на демокрацията, свекърът – бай Георги, наш приятел е един от първите, който създава собствена говедовъдна ферма. Той е един от основателите на Регионалната асоциация на млекопроизводителите в обл.Сливен. Един от първите, който стана член на първата действаща Развъдна асоциация в България. Сега човекът е вече в заслужена почивка и за фермите се грижи семейството на неговия син.

За да не мислите, че сме искали да нагласим нещо в репортажа, даваме думата на г-жа Мариана Георгиева. – “Причините са ясни и понятни за всеки фермер. Калоян балира сеното, сина ни – Георги, организира извозването и подреждането на балите, той кара камиона с бали и е първи при нареждането и товаренето им.

Първият  и единствен въпрос, който зададохме на Мариана бе: когато дойде време за избори, политиците започват да издигат лозунги, че ще възродим българското село, ще върнем хората от града, тук ще стане цветя и рози, един малък рай.
Мариана се усмихна и отговори – “Ние си обичаме нашето село. То се води квартал на Твърдица, но село звучи по правдоподобно. Колкото до Рая, не е необходимо да ни го прави някой, ние си го правим сами. Имаме хубава къща, имаме също малка къща до овчарника. Намира се точно до язовир Жребчево. Имаме и църква, тази дето потъва и изплува. Гледката, особено след като си свършил работа, към язовира е невероятна. Тук , на Жребчево и аз имам райски кът – стотина саксии с цвета. Имаме хубава кола, ходим за няколко дни на почивка, събираме се с колеги и приятели. Аз посещавам в Твърдица групата за народни танци. Радваме се на всяко новородено теленце и агънце.
За да не си помисли някой, че по цял ден си ровя цветята, а мъжете въртят въдиците, ще разкажа за нашето ежедневие. Аз съм градско чедо, но съдбата ме събра с Калоян и трябваше да живея на село. Свекъра ми, един от пионерите животновъди навремето, беше много активен. Ходеше на всякакви сбирки – обучение, събрания и др. Интересуваше се от всичко свързано с животновъдството. Един от първите фермери в този район започнал да запложда кравите, чрез методите на ИО. Станахме членове на Сливенската организация и още си спомням как теглехме кофите с мляко и пълнехме шишенцата.
Пристигам в Козарево и трябва да се включа в работата на фермата. Дадоха ми уж най-леката работа – да доя кравите. Вече имахме краварник за 65 крави, но доенето беше на ръка. На мен ми дадоха да работя с единствената механизация която имахме тогава, едно гюмче с агрегатче. Това беше през 2000 г.

Сега нещата са вече по-различни. Обора ни е напълно ремонтиран, имаме централен млекопровод. Добре, че не направихме доилна зала. Района, в които живеем е беден на фуражи, най-вече сочните. През зимата нещата стават страшни. Има няколко дни, когато не знаеш къде се намираш – само сняг и вятър. Стигнахме до стотина крави, 5000 кг средно мляко от крава също получихме. От тук нагоре обаче в нашия район е много трудно и преди една година намалихме млечните крави на половина и създадохме стадо от 59 крави от породата Херефорд. Много са хубави, много си ги харесваме.
Както при всеки фермер и ние претърпяхме две големи произшествия на фермата, но след като се успокоихме станахме и продължихме напред. През 2018 г се скъса един елекрически кабел, който минаваше над обора ни. Не беше наш, някой го беше опънал за да спести метри. Кабела се къса и тока тръгва по всички метални предмети в обора. Кравите бяха вързани и 18 от тях умряха от токово удар. След като се успокоихме, констатирах, че и 18-те крави имаха поставени магнити. Между тях имаше крави без магнити и оживяха. Може би това е внушение, но е факт. Трагедията беше страшна. Тогава едва разбрах, че страшно много обичам нашите животни.
Аз чета вашите материали, където вие казвате, че животновъдството сега е бизнес и времето на Сивушка и Белчо е минало. Както ви казах, нищо, че бизнеса в нашия проект е номер едно, си обичаме животните. Следващата година се запали при незнайни причини склада ни за фуражи и още няколко помощни постройки. Беше страхотна трагедия да гледаш как тлеят останките. Добре, че нямаше изгорели животни. Тогава сина ни беше завършил първи курс ветеринарна  медицина и каза – прекъсвам за една година за да възстановим базата. Сега всичко вече е възстановено, но пък мерките ни за сигурност са големи.
За накрая оставих да ви кажа, че отглеждаме и овце млечно направление. Както е модерно да се казва под селекционен контрол са. От двете породи Аваси и ЧП. Тази година не, че сме доволни от цената на млякото, но е значително по-добре от миналата година, за кг овче мляко получаваме по 1.25 лв, в сравнение с миналата година си е направо цвете. Допълвам, че имаме и три семейства работници, на които плащаме всичко, което трябва.
В предварителния разговор вие ме попитахте как минава работния ден на семейството. Ами да ви кажа не усещам как минава деня. Сега ще разберете защо. В 6.00 ч с Калоян трябва да сме на овцефермата, защото почва доенето. Все още на ръка доим. Тези две поражения за които ви разказах „изядоха” доилната инсталация на овцете. До 10 ч  трябва да сме приключили. Защото освен доенето трябва да се огледат агнетата, фуража и куп други неща. Следва половин час в рая – оправям си цветята. От овцефермата в къщи, нали все пак съм домакиня, трябва да се сготви нещо, да се оправи къщата, трима мъже са ми на главата.
След обяд почва най-тежкото, захващам се с документацията. Тетрадките са безчет и без край. Проверките също. Почти всеки ден трябва да се ходи до земеделската служба или фонда. Също така и до централата на БАБХ в Сливен, защото нямаме официален ветеринарен лекар. Ако беше преди две години, щях да ви кажа как се вади пътен лист, ама вече свикнахме, но не сме се примирили и чрез нашите организации ще настояваме за облекчаване на процедурите. Разбира се, че след обяд остава време за по едно кафе с приятелки и още един час прекаран в рая.
В 18.00 часа следва ставане от кафенето и отново на доенето до 21.00 ч. Добре, че колата ми хубава – Мерцедес-Джип, не друса и вози хубаво и не се уморявам. Ако някой ми завиди, веднага му давам колата, а той да застане зад стъргата.

Сега искам да разкажа и за мъжете, да не помислите, че само аз работя. Мъжа ми, Калоян е много добър. Той винаги е усмихнат и успява да се прикрива, когато е ядосан. Занимава се с механизацията, поддръжка на машините. Но това става след като сме издоили овцете. Осигурява фуражите, грижи се за 800 дк люцерна, от а до я, също така осеменява кравите. Сина ми Георги, през лятото дои кравите, защото ние сме при овцете. През зимата ги доим заедно. Не можеш да се довериш изцяло на работника. Когато ние доим няма проблеми, когато другите доят, почваме борба с маститие.

Да се върнем от там, където почнахме. Ще съживим ли селото. Ами то е проста работа. Хората на село имат ли пари, селото ще живне, нямат ли ще стоят по къщите. Едно село дали живее или не, се познава по улиците. Има ли дупки по улиците, обрасли ли са тротоарите с трева, селото е обречено. На нашата улица имаше няколко големи дупки и мъжът ми докара няколко ремаркета с пръс и чакъл да ги запълни, защото ние искаме селото да живее.

И накрая нещо по-оптимистично. Заповядайте на фермата до язовира, заедно да изпратим слънцето и да ви покажа цветята. За храма е ясно – трябва да го посетим, докато не е заваляло, защото отново ще бъде залят. То май и ние сме така, ту потъваме, след това изплаваме. Дано да сме вечни като този храм и хората ни споменават с добро.

Михаил Михайлов и  Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here