Нашите учени, нашите професори – академик Никола Платиканов

0

време за прочит: 3 минути

Академик Никола Димов Платиканов е български учен, агроном, академик на Българската академия на науките. Научните му области са в областта на животновъдството и хранене на домашните животни.

По време на следването си в Агрономическия факултет на Софийския университет (през 1948 г. заедно с други три факултета обособен в Селскостопанската академия), Платиканов е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ (1931–1932) и прави хумболтови престои в Германия: Landwirtschaftliche Hochschule Berlin при проф. Кронахер.

В периода 1937–1944 година е ръководител на катедрата по общо скотовъдство в Софийския университет. От 1951 до 1963 година заема поста заместник-директор на Института по животновъдство при Българската академия на науките, а от 1963 до 1972 година е академик и секретар на Отделението по животновъдство и ветеринарна медицина при Селскостопанската академия.

Акад. Платиканов е носител на Кавалерски кръст с корона от ордена „За гражданска заслуга“, орден „Кирил и Методий“ – I степен, орден „Народна република България“ – II степен (еднократно) и I степен (два пъти); медал „За участие във войната 1915–1918“; медал „Петдесет години Софийски университет“, медал „Сто години БАН“ и медал „1300 години България“.[1]

Неговият син, професор Димо Платиканов, е един от водещите български физикохимици, основоположник на колоидната химия в България.

Научните постижения на акад. Никола Платиканов са свързани с:

  • изясняване на вътрешните фактори и факторите на външната среда върху формирането на различните видове продуктивност;
  • установяване на фенотипнитеи генотипните параметри на породата сиво искърско говедо и формирането на млечност и месодайност;
  • изследване на растежа на кафявото алпийско говедо;
  • влияние на храненето върху растежа на агнета и телета;
  • разработени типови дажби и годишни фуражнинорми за отделните видове животни;
  • съставяне на таблици за смилаемостта и енергийната хранителност на фуражите по видове животни;
  • определяне на енергийни норми за угояване на бичета;
  • оптимизиране на белтъчнотои аминокиселинното хранене на животните и изработване на аминокиселинни норми;
  • балансиране на белтъчините в храната на овце с включване на карбамидниконцентрати.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here