„Водещо и задължително е човек да се занимава с това, което обича.“ – интервю с Исмет Шабанов, собственик на ферма в гр. Омуртаг

0

Срещата ни днес е с д-р Исмет Шабанов – собственик на стопанство в гр. Омуртаг. Д-р Шабанов е уважаван и успешен  бизнесмен, който от самото начало на демократичните промени у нас управлява мащабен бизнес в областта на производството, преработката и търговията с животни и животинска продукция. Той е сред седемте учредители на НАРМС и е член на УС на асоциацията от самото й създаване.

Поради натоварения график на г-н Шабанов успяваме да се срещнем с него „по път“, в град В.Търново, където той беше любезен да отдели от ценното си време, за да разкаже повече за себе си на аудиторията.

– Здравейте д-р Шабанов, Вие сте разпознаваема и публична личност, но все пак, моля, представете се с няколко изречения за нашата аудитория.

– Здравейте, казвам се Исмет Шабанов и съм на 60 г. Завършил съм специалност „Ветеринарна медицина“ в гр. Стара Загора през 1981 г. След завършването на образованието си, до 90-та година, бях общопрактикуващ ветеринарен лекар, след което станах главен лекар на АПК Омуртаг, а впоследствие негов заместник председател и председател.

От 1991 г. развивам частен бизнес. Започнах с 250 овце и 30 черно-шарени женски телета, които заделих от животните, които тогава изнасяхме за Ливан и Сирия. Отглеждах ги в родното си село Таймище. Постепенно в годините увеличавах броя им, разширявах и модернизирах производствената база, подобрявах условията на отглеждане и така до ден днешен.

– Да започнем с избора Ви на професия. Какво Ви привлече във ветеринарната медицина?

– Любовта към животните, естествено. В семейството ми винаги са се отглеждали животни, израснал съм между тях. Тази любов се съхрани и до днес и много съжалявам, че нямам повече свободно време, което да прекарвам във фермата.

– За сравнение в момента колко животни имате?

– Овцете са 3200. В края на 90-те години броя им беше около 5000, но впоследствие, поради липса на животновъди ги намалих на 3200. Смятам и занапред да поддържам тази численост на стадото и да оптимизирам качеството.

Що се отнася до говедата – в началото действително имах само 30 черно-шарени животни. В момента основното стадо е 750 дойни крави, от които над 400 са Монбелиард, юниците и женските за разплод са около 300 броя. Освен това оставям и мъжки телета за угояване, които изнасям за Хърватска и Косово. Общо отглеждаме над 1500 говеда – Монбелиард, Симентал, черно-шарени и Шароле.

– Коя е любимата Ви от породите говеда, които отглеждате и защо?

– От млечните – Монбелиард със сигурност. Първо, защото животните са много красиви и имат двойно предназначение. Отелванията са леки и телетата се угояват сравнително бързо и лесно. Млечната им продуктивност е висока и е с изключително качество.

– Има ли някаква тайна в този последователен успех във всяка стъпка от Вашето развитие?

– Водещо и задължително е човек да се занимава с това, което обича. Изисква се търпение и стремеж да се учиш както от опита на другите, така и от собствените си грешки. При мен любовта към животните предопредели пътя ми и никога не съм имал колебание с какво искам да се занимавам. Когато посоката е ясна всяка поставена цел е постижима, ако има желание за това.

Разбира се, всичко на думи и от позицията на днешния ден звучи много лесно, но всяко следващо стъпало се постига с много труд и смелост да поемеш риска, и да го направиш.

Ако парите са самоцел на някого, те винаги ще бягат от него. Трябва да се вложи сърце, търпение и последователност.

– В България любовта към животните достатъчна ли е за успешно говедовъдно стопанство?

– Не, разбира се, но и мотивацията на голяма част от колегите е много погрешна. Ако субсидиите се преустановят съм сигурен, че рязко ще изчезнат голяма част от фермите.

– Каква е технологията на отглеждане във Вашето стопанство?

Избрали сме две различни технологии, тъй като ги доим по различен начин – в доилна зала и на централен млекопровод. Една част от животните се отглеждат свободно-боксово, а другите комбинирано – през деня са свободни, а вечер са вързани.

– Планирате ли някакви реконструкции в близко бъдеще?

– Да, съвсем скоро планирам изграждането на нов обор за 400 крави, ведно с доилна зала тип Рибена кост 2Х12.

– Как успявате да намерите и задържите кадрите, които обслужват стопанството?

– Уважение и подход към хората! Мога смело да кажа, че почти няма текучество във фермата. Служителите, които са напускали скоро след това са се връщали.

– Вие развивате успешно месодайно говедовъдство, имате собствен месокомбинат и сте най-големия износител на агнета у нас! Разкажете ни нещо повече за това.

– При нас мъжките телета не се продават. Всички се угояват. За месо отглеждам стадо крави от породата Шароле, внесено от Франция и Симентал. Тези животни се отглеждат пасищно на свобода. През зимата ги захранваме с концентрат и силаж. Много съм доволен от прираста. Осигурили сме им пълноценно хранене с фуражи, които сами си произвеждаме. Тази година реколтата беше много добра за наша радост.

Месокомбинатът в град Свищов, на който съм собственик, е основно предназначен за износ на охладено агнешко месо за много страни в Европа, сред които Италия, Гърция, Австрия и Хърватска.

– Вие сте свидетел и участник в историята на прехода на българското животновъдство. Какво се промени от 1989 г. до днес?

– Нищо не е същото, разбира се. Много колеги се оплакват от цената на млякото, но не си дават сметка, че тази цена е същата и в Европа. Изискванията също! Субсидирането на отрасъла не е малко и не виждам сериозни причини за негодувания. Аз мога да кажа, че в момента от животновъдство може да се печели и би трябвало производителите да са доволни.

Всичко много се цивилизова и реално има условия за всеки, който има качества, да развива успешен бизнес. Разбира се има и много върху какво още да се работи.

През последните години има един друг негативен фактор, който много силно влияе и от който ниe сме силно зависими. Това са климатичните промени. Преди години имаше ясно изразени сезони с нормални температури и влажност. В момента времето е непредвидимо и често сме потърпевши от различни катаклизми. Млякото, което се добиваше преди не можем да го добиваме сега и аз го отдавам именно на горещините, температурните амплитуди и изобщо на промените в климата.

– Семейството подпомага ли Ви в развитието и управлението на това голямо стопанство?

Да, доскоро баща ми вземаше активно участие. Сега, най-голяма помощ ми оказва дъщеря ми Имрен, но нейните ангажименти също са твърде големи.

– Как се виждате след пет години и какво бихте искали да промените?

– Искам да построя кравефермата, която съм планирал. Искам да сме здрави и да можем да работим. Други промени не очаквам, а и не желая. Доволен съм от постигнатото, искам да го поддържам и усъвършенствам.

– Вие сте член на УС на НАРМС, неин учредител сте и винаги сте участвали активно в дейността й. Как се разви тя през годините и в каква посока?

– В изцяло положителна посока, според мен! Освен мой дългогодишен приятел, г-н Атанасов е и единственият сред управляващите подобни Асоциации, който напълно се отдал на каузата и дейността, която извършва. Той буквално ежедневно и денонощно е на разположение на всеки, който има нужда от помощ и много стриктно изпълнява своята отговорност. Аз, помагам с каквото мога и доколкото ми остава време за това. Мисля че НАРМС е единствената Асоциация, която съвсем отговорно се отнася към целите, които сме приели и записали в нейния Устав преди повече от 12 години. Бих искал да кажа също, че немалка част от другите Асоциации са неработещи и неефективни.

– Благодарим Ви за тези думи и за отделеното време. За нас беше удоволствие да поговорим с Вас!

– За мен също и Ви желая много бъдещи успехи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here