Сарачи – все още ги има

0

време за прочит: 2 минути

Най-напред да си припомним, какво е това сарач и след това ще отидем при нашия домакин – сарачът от Сандански – Веселин Пашов

Сара̀ч – е занаятчия, който обработва кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда – седла за кон или магаре, хамути, юзди, юлари, кожени дисаги, кесии.

Наименованието на занаята сарачество произлиза от арабската дума сарач, което означаваща седло. .Използват се кожи от едър рогат добитък, коне, овце. В края на XIX век проникват влияния от Австрия, Великобритания и Германия. Започва производството на куфари, чанти, кобури, цървули, колани. Най-много сарачи имав Сливен, Балчик, Варна, Севлиево, Ловеч и Горна Оряховица.

Вървейки из пазара на гр.Сандански, в окото ни се „наби” един млад мъж, който подреждаше чанове пред дюкяна си. Дюкянът си беше в пълния смисъл на думата дюкян. Потапяш се в атмосферата на пазарите преди петдесет години, че иповече. . Който не вярва, да отиде в Сандански на пазара, има още няколко подобни такива. Историята на г-н Веселин Пашов е съвсем стандартна, като за почти всеки сарач.

Най-напред да кажем, че човека ни изслуша много внимателно и се съгласи да направим няколко снимки и да каже някоя дума за нас. Още повече, че се оказа и наш читател.

Веселин си е чист пиринлия /разбирай наш македонец/. Роден е в село Плоски, в сърцето на Пирин.  Като малък, ходел да си играе в работилницата на местния сарач. Годините си вървят и когато става юноша „бледен”, започва тежката работа при този майстор сарач, като чирак. Може би тази дума – “чирак” е най-подходяща, защото именно това е правил Веселин – чиракувал.

Годините минават, момчето става мъж, но едновременно с това и майстор сарач. Няма официална диплома за това, има признанието от неговия майстор и по-възрастните колеги. Между другото оказа се, че в в Благоевградска област в момента практикуват само четирима и половина сарачи. Половинката е на сина на Веселин. Момчето активно се включва в работата в дюкяни, и не само търговията, а върти чукчето и набива капсите или прави дупките.

На въпроса ни как оцеляват, Веселин ни отговори – “Нали сте чували за македонския инат. Но не е само това. Смятам, че при мене на първо място е мерака към този занаят. Това ме удържа и да оцелявам. Ако знаете, колко пъти ми е идвало да захвърля чука и наковалнята, ама като седна зад кютюка да набивам капсите или да хвана замбата се успокоявам и продължавам напред. И още нещо много важно – трябва да си постоянен – да спазваш работното време, в момента да свършиш услугата на клиента. Научих го от стария майстор. Всяка събота впрягах коня и товарех каруцата с нашите продукти. Обикалях селата наоколо в пазарните дни. Имало е дни, когато не съм продавал нищо, имало е дни, когато вали из ведро или снега е голям. Ние обаче с майстора в определения ден и час сме при клиентите. Спазвам тези правила и сега, затова и оцелявам“.

На въпроса ни, има ли клиенти, отговора бе – “Намаляват всеки ден. Една час от постоянния контингент продаде конете и се качи на колите, други си купиха тракторчета, трети – тези със състезателните коне се унижават да купуват от нас, макар, че знаят, че нашето е по-здраво от прехвалените марки. Аз работя само с българска кожа и български консумативи. Към кожарските изделия добавих и хлопките, имам най-различни чанове, всеки си е с мелодия за него си, прослушваме ги със сина от време навреме. И концерт можем да ви изнесем“.

Пожелахме повече клиенти на Веселин Пашов, вземахме му и телефона, и ако някой желае да си закупи от неговите продукти:

Веселин Пашов – Сандански, дюкянът е на пазара и тел: 0878391212

Ето какво можете да намерите в дюкяна.

  • хамутчийство: изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.;
  • тапицерство: обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна или други омекотяващи материали

Дюкян (на турски: dükkân) е турска дума, която означава малък магазин за различни стоки. Често от дюкяна се предлагат и услуги от специализирана занаятчийска работилница за ремонт или нови изделия към него. Тази форма на търговия вече не е популярна и практически не се провежда от първата половина на ХХ век

Тоня Мишева
Михаил Михайлов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here