Какво ще правим, връщайки се на село

0
време за прочит: 7 минути
Само след броени месеци, преди поредните парламентарни избори, ще тръгнат представителите на всички партии да ни агитират, че трябва да се върнем на село и да почнем да отглеждаме животни или дини. По този начин ще възродим селото, танцовите трупи, детските спортни отбори и ще напълним новопостроените стадиони, които са затворени засега.
И сякаш всичко свършва до тука. Смело може да се каже, че това си е жив популизъм. Знае ли някой от политиците, какво става на село. Знаели, че селяните си купуват мляко от града и марули от крайпътните бараки.
Има ли анализ за ситуацията и къде може да се случи нещо.
Селото, селскостопанските труженици, които все още представляват над 30% от населението на страната, сякаш са оставени на самотек. Първото, което е нямат земеделска или селска партия и съответно не са представени в парламента. Второто е, че депутатите ходят при тях на всеки четири години.
С други думи  нямат лоби, нямат водачи, нямат защитници.
 Никак няма да е лошо, ако тези агитатори се върнат на село, да почнат да отглеждат овце или пилета бройлери и се опитат да съживят селото. Да ни покажат как става това.
Разбира се, че това е много важен въпрос – как да се съживи селото. Това става с пари –  добри заплати за работещите селяни и създаването на добър климат за работа.
От изказването на политиците не лъха ни дума ни стон за големите производители. Ами нали те са основния работодател по селата. Наистина, изискванията им към работниците нараснаха, но пък дават добри заплатите и осигуряват добри условия на труд.. Дали пък те няма да съживят селото.
Това го доказа в живота големият предприемач Стефан Дюр в Русия. Неговите млечни ферми произвеждат за ден около 4000 т краве мляко, нашата страна в най-добрия случаи произвежда 2000 т на ден. В селата на неговия район се раждат деца и населението се увеличава ежегодно, защото има добре платена работа.
Говори се също много за кооперациите и организациите на производителите. Последните, като име звучат добре, но засега вземат само едни пари и май не дават нищо. Поне няма информация за това. Имаме обаче една кооперация, която не ползва държавни помощи и прави чудеса.
Интересно нали.
Това е кооперацията организирана от Геномика ООД – Сливен. За нея може да прочетете тук.

Равносметката – Кооператив, Фермери и Геномика

Какво ще правим, като се върнем на село и почнем да отглеждаме животни, можем да разберем от едно интервю пред forum.ua на един украйнски председател на кооперация от нов тип – г-н Богдан Грийн. За съжаление, това, което правят украйнците, ние вече сме го играли през 1956 г. След като прочетете статията, едва ли някой ще пляска и ще каже – отиваме на село да гледаме крави. Определено това не е нашия път, по този начин едва ли ще възродим селата. Може би единственото на което можем да им завидим на украинците, е че не им стигат местата в детските градини.

Богдан ГрийнПонастоящем всеки жител на селото може да бъде наречен предприемач, защото той обработва земя, отглежда растения и  добитък не само, за да задоволи нуждите си, но и да печели от търговия. Най-често обаче, цените, на които той продава своите продукти, са много по-ниски от пазарните. Един от начините за добра печалба от плодовете на техния труд, е създаването на кооперация. 
Дейността на кооперация “Молокодар” стартира миналата година и стартира с подкрепата на земеделското министерство. Спряхме се на идеята за създаване на кооперация, тъй като тя цели социални действия, свързани със сдружаването на. хората, в името на постигането на някаква обща, да речем, икономическа изгода. 
 В момента имаме 32 членове на кооперацията, но има и неофициално регистрирани членове, които например тепърва започват да ни дават мляко, но ние вече ги каним на нашите срещи и разчитаме на тяхното мнение.
Обемът на произведеното мляко в момента е малък, защото започнахме да го събираме директно в края на май тази година, но бяхме принудени временно да преустановим дейността си поради карантина. От двата планирани пункта за събиране на мляко в момента, работи само един и събираме 400 литра сурово мляко на ден.
Сега имаме 2 павилиона за получаване на мляко, оборудвани с две хладилни вани  DeLaval, едната е закупена с безвъзмездни средства, а другата, както и тези павилиони, ни беше предоставена от кооперативното сдружение „Равенство“, то е наше. партньор, както и предоставя методическа консултантска подкрепа и помага да се водят сметките. 
Разполагаме и с 3 доилни апарата. Предоставили сме ги на нашите членове, които имат 3 или повече крави, за да подобрят и опростят събирането на мляко. Освен това има 2 експресни анализатора, които ни позволяват да анализираме млякото за съдържание на вода, мазнини и протеини само за минута, както и да се определят някои други параметри.
Преди началото на дейността на кооперацията проведохме анкета сред участниците, в която обяснихме изискванията за процеса на събиране и качеството на млякото. Например те обясниха защо вечерното и сутрешното мляко не трябва да се смесват, как да се охлажда правилно вечерното мляко, за да не се вкисне и как е правилно да се издоява крава, за да се осигури минимално биологично замърсяване на млякото. 
Следователно приемът е следният: когато човек донесе мляко до пункта за събиране на мляко, най-напред  се проверява за признаци на подкиселяване, особено при вечерното мляко. Анализът се основава на реакцията на киселата среда на казеин с алкохол,. Позволете ми да напомня, че нормалната киселинност на млякото се счита в рамките на 15 ° T, а ако цифрата е 21 ° T или повече – се счита за кисела. След това се извършва тест за съдържанието на вода и мазнини в млякото, защото това зависи и цената на 1 литър продукт. 
Класът на млякото се определя вече на пълната му страна. Подробен анализ на млякото, който включва определянето на съдържанието на соматични клетки, например, правим в службата за съвети в земеделието на Лвов или по-скоро в тяхната специализирана лаборатория.
Имаме сутрешен прием на мляко, който се провежда веднага след като хората са издоили кравите, но като цяло млякото трябва да престой поне час-два, за да се охлади, защото ще осигури обективни резултати от теста. Въпреки това, може да се приеме и вечерно мляко, но то трябва да бъде добре охладено, за да се избегне подкисляването. Млякото обикновено се приема всеки ден и това отнема около 1,5 часа.
Ние определяме обема на партидата мляко въз основа на изискванията на купувача. В момента, за да намалим транспортните разходи, се договорихме да доставяме партида мляко с обем 500-600 литра на всеки 2-3 дни. Засега нямаме толкова големи количества мляко на ден – в диапазона от 200-250 литра, тоест да носим малка партида всеки ден на разстояние 40 км не е изгодно.
Опитваме се да поддържаме температурата на млякото не по-висока от 4°C, а освен това, то постоянно се разбърква във ваните, за да се разпредели равномерно температурата. Така млякото запазва качествените си характеристики.
След това, когато донасяме партида мляко на клиента, има друг контрол на качеството, т.е. можем да кажем, че проверяваме резултатите си от независими експерти. Досега няма значителна разлика между показателите. Както казах, бизнесът ми е проектиран като кооперация. От правна гледна точка, тя предоставя услуги за продажби и охлаждане на своите членове. Тоест с всеки член на кооперацията се подписва пълномощно, според което човек поверява млякото си на кооперацията за неговото охлаждане и по-нататъшна продажба. И съответно кооперацията връща пари на хората за мляко, когато получава пари от купувача за предоставените услуги.

Това ли ни чака, като се върнем на село. Този път вече сме го извървели. В противен случай ще докажем на практика максимата – 30 години напред и 30 години назад.
Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here