1 част / SWOT анализът  – Състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост – ИАИ

0

В няколко наши материала редовно критикувахме, че нямаме анализатори или ако имаме, не ги виждаме. Сега, във връзка с изготвянето на новата Стратегия в земеделието, за следващия програмен период, се появиха няколко анализа, с които производителите задължително трябва да се запознаят с тях, защото до голяма степен, крайните резултатите ще се обосновават на тези анализи.

Няколко думи за гръмкото и нямащо нищо общо с българския език на  SWOT -анализът.
Това
 е широко популярна техника от стратегическото управление, разработена от Алберт Хъмфри. Анализът разглежда четири фактора, които идентифицират проекта, продукта или организацията, за който са приложени.

 
Положително
влияние
Отрицателно
влияние
Вътрешна
среда
Плюсове Минуси
Външна
среда
Възможности Опасности
  • Плюсове (Strengths) – какви са силните страни на анализирания обект. Когато става дума за компании, ключовите компетенции автоматично се превръщат в плюсове.
  • Минуси (Weaknesses)
  • Възможности (Opportunities) – като възможности могат да се разглеждат продуктите, които се получават от матрицата на Ансоффи някои от факторите в ПЕСТ анализа.
  • Опасности (Threats) – При анализа на опасности за определен продукт или бизнес много полезен може да се окаже моделът на Портърили ПЕСТ анализа. Самите идентифицирани опасности, от своя страна, могат да помогнат за планиране на рисковете.

Какво е по-важното в Анализа на Института по пазарна икономика.
Почваме от него, защото той първи се появи на терена. Ще поместим от Анализа само частта свързана с животновъдството, в последната част ще публикуваме файл с пълния доклад на ИАИ.

Анализът е написан върху 519 страници и обхваща голям брой таблици, някои от които са на английски език и вероятно ще затруднят много читатели, но това е решение на авторите.

Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в животновъдството. Броят на говедата след 2007 г. е относително неизменен. Драстичен е спадът на броя на свинете. Намалението е устойчиво, като за 10 години надминава 43%. Броят на овцете и козите също намалява – с 26%, като все пак броят им се стабилизира и темповете на намаление се забавят. Продължилият спад при броя на животните след 2007 г., до голяма степен се дължи на ниската конкурентоспособност на животновъдството, което засегна основно малките и средни фамилни стопанства. Животновъдството в България постепенно се приспособява към новите предизвикателства, но в някои от подотраслите (например млекопроизводство) силната конкуренция на пазара, заедно със слабостите в структурата и продуктивността, подсилват негативните тенденции.

За годините на членство се вижда и безспорна положителна промяна. Върви окрупняване на стопанствата, изграждат се нови модерни стопанства, породният състав на животните се подобрява, има значителен напредък и по отношение на качеството на произвежданото мляко и месо. Значителна е промяната и в структурата на стопанствата. Малките стопанства силно се съкращават през последните години, като делът на полупазарните и самозадоволяващи се домакинства с животни претърпя значително намаление от няколко пъти в сравнение с началото на новото хилядолетие.

Продукцията от животновъдство намалява във физически обем през целия период. Най-малко намаление се отчита при свинското и пилешко месо. С най-голям спад се отличава производството на мляко от ДРД. Там намалението е 35%, което основно се дължи на спада при козето мляко. Козевъдството в страната през разглеждания период има трайна тенденция на свиване. Причина за това е трудното вписване на това производство в съвременните пазарни реалности, докато в преходните години основно се развиващо като помощно стопанство към селските домакинства.
С подобряване на икономическото положение в страната, повишаване доходите, намаляване на населението и увеличаване дела на бизнес ориентираното земеделие, козевъдството започна да се съкращава. Изискванията за производство и реализацията на продукцията с приемането на страната в ЕС също се завишиха, като тези регулаторни ограничения допълнително засегнаха най-малките стопанства, специализирани във всички сектори на животновъдството. Основната причина обаче за кризата в животновъдството е ниската възвращаемост от това производство.

Животновъдството се свива в брутната продукция от селско стопанство, но добавената стойност, която успява да формира е по-ниска, независимо че по условие се смята, че животновъдството наддава към добавената стойност на зърно и фуражопроизводството. Причината е, че тези производства заради ниската си продуктивност и трудностите при реализацията на продукцията на добри цени и увеличаване разходите за фуражи и отглеждане на животните не успяват да формират добра доходност и ефективност. Именно занижената ефективност и влошено съотношение между общи приходи и производствени разходи се явява факторът, детерминиращ низходящите икономически и производствени трендове в животновъдството. Това е особено валидно при млечното животновъдство, където се наблюдават най-големите затруднения. При месното животновъдство, нещата изглеждат по-различно, като причината е, че там възможностите за индустриализация и концентрация са благоприятни.

След 2007 г. започна засилено уедряване в секторите „свиневъдство” и „птицевъдство”, където източникът на ефективност и на възвращаемост е мащабът и интеграцията по веригата. Тези процеси доведоха до намаляване броя на стопанствата и излизането от сектора на нерентабилните такива. Постепенно това производство се стабилизира, след като в началото и в средата на разглеждания период нещата изглеждаха колебливи. Стабилизацията се свързва с ръст в продуктивността и плодовитостта, което е основен индикатор за състоянието и кондицията на всяко производство. Въз основа на развитието на пазара и стабилното търсене обаче и при производството на свинско и на птиче месо страната остава нетен вносител, което също дава тласък на вътрешното производство, което има потенциал да се разраства, за да задоволи първоначално вътрешното търсене.

Един от ключовите въпроси в животновъдството, който е основен фактор, за да се повишава продуктивността в сектора е селекционната и развъдна дейност. В последните години се забелязва чувствително подобрение в тази посока. Разработена е „Схема за държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на живоотните” с цел подпомагане работата на развъдните организации в страната, като годишните средства, които се заделят за нея за периода 2007-2017 г. са се увеличили почти 3 пъти от 2,3 млн. лв. на 6,5 млн. лв.
В Регистъра на развъдните стада е вписана информация за броя на животните и стадата към края на 2017 г., както следва:

Брой  стада Брой  животни
говедовъдство 1 754 121 991
 биволовъдство 258 10 080
овцевъдство 2 176 388 543
козевъдство 1 821 24 093
свиневъдство 66 44 209
коневъдство 1 060 11 138
птицевъдство 8 868 896

В началото на периода Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството контролира около 33 развъдни организации, а към края на 2017 г. техният брой се повишава на 42. Много бързо се увеличават и животните, които са под контрола на развъдните организации, като само за последните 5 години нарастването при говедата е с повече от 2,5 пъти, при биволите над 2 пъти, при овцете почти 2,5 пъти, козите около 5 пъти, а най-малко е увеличението при свинете и птиците около 20%. С тези темпове на развитие на развъдната дейност и осезаемото подобрение в породната структура на животновъдството се очаква подобрение в породната структура и повишаване потенциала за бъдещето развитие. Това ясно проличава при птицевъдството и свиневъдството, където има сериозно подобрение на продуктивността на животните.

При дребния и едър рогат добитък има подобрение в породния състав, но една голяма част от селектираните животни са от автохтонни-местни породи, където насочеността е тяхното опазване, а не постигане на по-висока продуктивност.
През 2017 г. в ИАСРЖ са регистрирани и контролирани 115 834 броя животни от 34 породи. ИАСРЖ контролират 27 автохтонни породи, които са и обект на подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР (2007 -2013 г.) и мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР (2014-2020 г.).
За последните 5 години се наблюдава увеличение от 47% в броя на тези местни породи, като техният дял е най-голям в общия брой на селектираните и контролирани животни в биволовъдството, овцевъдството, коневъдството и пчеларството. За да се подобрят резултатите по отношение на добива на мляко и месо от едър и дребен рогат добитък насочеността на подпомагане трябва да бъде към високопродуктивни животни и породи, като се подпомогне и селекционната работа, за по-доброто адаптиране на различните породи към местните условия.

Макар производството от животновъдство за тези години да намалява, в последните 1-2 години се наблюдават признаци на подем. За това може да се говори основно при птицевъдството и свиневъдството, където се наблюдават положително развитие. Сравнително по-краткият производствен цикъл и способността за бързо възпроизводство при птицевъдството позволяват на предприятията да реагират по-бързо на пазарните сигнали. Това е и единственият сектор на месодайното животновъдство, който успява, освен да задоволи вътрешното потребление почти напълно, да реализира и износ. Едно важно направлени в птицевъдството е и производството на втлъстен черен дроб, който се отличава като продукт с висока добавена стойност и реализация на външни пазари.
За периода 2007-2017 година страната успява да постигне известен ръст при основния продукт –втлъстен черен дроб от патици с 9% до средно 5 хил.т. (2015-2017 г към 2007-2009 г.). Това се постига, както чрез разширяване дейността на съществуващите стопанствата, така и чрез откриване на нови специализирани такива. Производството на втлъстен патешки черен дроб се утвърждава като значима ниша на птицевъдството, където има висока специализация и сравнително висока възвращаемост, като основната пречка пред разрастването на това производство е интегрирането към търговския сегмент, където основните пазари са извън страната.

В млечното животновъдство продължават процесите на преструктуриране, но недостатъчната капитализация, основно в малките и средни стопанства, заедно с ниската продуктивност, острият недостиг на работна сила и проблемите с реализация на продукцията, застрашават устойчивостта на тези ферми и засягат около 50-60% от производството.

2.4.1. Изводи

  1. Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в животновъдството, където само за периода 2007-2017 година се отчита спад в произведената продукция над 20%;
  2. Животновъдството се свива заради ниската си продуктивност, трудностите при реализацията на продукцията на добри цени, увеличаване разходите за отглеждане на животните и недостига на работна сила;
  3. Брутната продукция в животновъдство се свива между 2007-2016 г. от 44% до 27% в целия отрасъл, а добавената стойност пада от 42% на 21%, което показва, че добавената стойност е не само по-ниска, като процент от брутната продукция, но и намалява с по-висока скорост. Това свидетелства за по-бързо растящи производствени разходи, което влошава възвращаемостта, а оттам обяснява и спадащия интерес към това производство.

Б.А. – при внимателно прочитане на анализа се забелязва непрекъснато хвалене (на някои невидими по отношение броят на животните), че се запазват и след това се казва, че намаляват, например овцете с 26%.
Авторите или премълчават нещо или ги е било страх да пишат точно.

Следващото противоречие е производството на продукция. Таблиците показват, че всяка година производството пада. Защо, трябваше да го кажат авторите. Нещата са две – или имаме голям сив сектор и продукцията отива някъде или наистина сме намалили производството. Въпреки това, авторите казват, че през последните години производството се стабилизира, но таблиците показват друго.

Изводите са коренно различни от това, което ни се представя в доклада. С кадифени ръкавици животновъдство не става.
Govedovad.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here