1 част / Изслушване на млекопреработвателите – борбата за водата

2

Govedovad.com: Нещо става в нашата млекопреработвателва промишленост. В момента има две браншови организации и интересното е, че те не се нападат толкова много една друга, а се е появила трета формация, която напада и двете. Говори се, че в най-скоро време ще имаме и трета браншова организация, в която ще членуват над 60 мандри, което си е направо солидна извадка от работещите, малко над 220 мандри.
За какво става дума, дано да разберете след като прочетете стенограмата – /със съкращения/


На 30 септември 2020 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена. Изслушване на млекопреработватели

ПРЕДС. МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.
Проектът на дневния ред е:
Точка единствена. Изслушване на млекопреработвателите.

Имаме представители на Министерството на земеделието, храните и горите, представители на Българска национална асоциация „Активни потребители“, Национална асоциация на млекопроизводителите, Асоциацията на млекопроизводителите в България, представители на различни млекопреработвателни предприятия. Добре дошли на всички!
Ще помоля за протокола, при вземане на думата, всеки един да се представя и ще помоля всички присъстващи в залата да бъдат с маски, съгласно приетите правила в Народното събрание. Без маска е само говорителят в момента, след което също трябва да бъде поставена маската. Благодаря Ви предварително.

Преминаваме към точка единствена:
Изслушване на млекопреработватели.
Уважаеми гости, имате думата за представяне на Вашите виждания за проблемите, които Ви вълнуват и възможността за тяхното решаване и виждане как Комисията по земеделието и храните би могла да бъде полезна за разрешаването на Вашите проблеми.
ГАЛИН ГРУДЕВ („МЛАДОСТ 2016“ ЕООД): Управител съм на млекопреработвателни предприятия „Младост“ – град Търговище.
Накратко искам да Ви изложа повода, по който сме тук, а това е Проектът за нова Наредба за специфичните изисквания на млечните продукти и съпътстващите медийни изяви в последните седмици, провокирани от поредица изследвания на сирена в България от Асоциация активни потребители.
Всички сме свидетели, че от няколко седмици има много медийни изяви както по националните телевизионни канали, така и по сайтове, по вестници и така нататък, като акцентът е, че в България се произвеждат сирена с високо водно съдържание и се пледира за нова наредба, в която изрично да се ограничи това нещо. Много остро е атакуван целият бранш – да не споменавам по-силни думи – бяхме наречени едва ли не мошеници, измамници и така нататък.

Сирената, които се предлагат на пазара се твърди, че може би са опасни за здравето на потребителите, без да се представят адекватни изследвания и доказателства за това. Едва ли не, предлагаме отрова на клиентите си и така нататък, което, разбира се, много лошо уронва престижа на целия бранш и на предприятията, които са в него. Това ни накара да се съберем група предприятия и да Ви запознаем с нашето становище по въпроса. Първоначално бяхме по-малък кръг, но бързо се разпространи информацията и вече имаме доста сериозна подкрепа в това отношение.

Накратко за какво става дума в нашето становище? Става дума за това, че паралелно с тези бурни разисквания по медиите, се оказа, че върви подготовка за нова наредба, която вече от 19 септември е качена за обсъждане на сайта за обществени консултации. Нас ни притеснява бързината, с която тази наредба е подготвена и качена, без ние по същество да сме запознати, без да е взето нашето становище, а както разбираме, дори и от представителите на асоциациите на млекопреработвателите, които съществуват или поне една от тях.
В този Проект за нова наредба има сериозни претенции, че решава много проблеми в бранша и не само в този бранш, защото тя е съпътстваща и с производството на мляко и преработката му, че ще реши проблеми на млекопроизводители, на млекопреработватели, на потребители, проблемите с общественото здраве и така нататък.

В самия Доклад на министър Танева, е посочено, че Проектът на новата наредба, следва структурата и съдържанието на съществуващата такава.
Аз бих обобщил, че има само три промени в новата наредба, спрямо съществуващата такава. Като групи – едната група касае промени, свързани с производството на храни, в които се използват имитиращи продукти, с тяхното предлагане, етикиране и така нататък. Да, това е някакъв пропуск в съществуващата наредба, който неминуемо се допълва с тези промени и срещу който ние изобщо не възразяваме.
За да е по-ясно, става въпрос, както бяха дадени примери по интервютата за прословутата баничка със сирене. Ако се ползва имитиращ продукт, че не може да се нарича баничка със сирене, а трябва да се нарича баничка с имитиращ продукт. Това важи за соленки със сирене и всякакви други подобни продукти, в които се използват имитиращи продукти като съставка при производството на тези храни.

Другата промяна е промяната в чл. 22, ал. 2, която касае възможността за преработка на неотговарящото сурово мляко на изискванията на Приложение № 3, Раздел IX, Глава I, Част III, т. 3 и 4 на Регламент 853.
За тази промяна, освен да изразим безкрайно учудване, че се предлага, аз нямам други думи. Както е казано във формуляра за частична предварителна оценка на въздействието, липсата на възможност за преработката на сурово мляко, не отговарящо на изискванията, които споменах, би довело до неговото изключване от хранителната верига, което ще се отрази негативно върху бранша, зает с производството на сурово мляко и финансови загуби.
Този проблем е решен изцяло в Наредба № 2, която третира изкупуването на сурово мляко, неговото транспортиране, преработка и така нататък, още през месец март 2017 г. и Наредбата е в сила и го регламентира с цял Раздел VI, чл. 11, 12 и 13.
Предложеният текст в чл. 22, копира почти едно към едно чл. 11 от съществуващата Наредба, регламентираща този проблем. Защо се създава такъв правен абсурд – втори път да се решава проблем, който вече е решен? Абсурд е, защото в Преходните и заключителните разпоредби на настоящия проект е предвидено тази наредба да отмени съществуващата, но нищо не засяга съществуващата Наредба № 2, която регламентира въпроса за неотговарящото мляко.
Ние нямаме никакво възражение. Щом искат да решат два пъти този въпрос, да си го решават.

Третата промяна е по чл. 5 като се предлага промяна на дефиницията какво е сирене. Съществуващата дефиниция казва: „Наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт, претърпял или не процес на ферментация, преминал или не процес на зреене, получен чрез коагулация на млякото под действието на сирищен ензим или подходящи коагулиращи агенти…“
Вмъкнато е „със съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост на сухото вещество не по-малко от 40 %.“ Ето, срещу тази на пръв поглед малка промяна, ние категорично възразяваме, защото се вкарва една нова регулация като изискване към краен продукт, готов продукт, който в една или друга степен е много абсурден.

Първо, това противоречи на европейската практика храните да се произвеждат по техническа документация на всяко едно предприятие – всяко едно предприятие си прави документация, произвежда си продукт, прави си изследвания за неговата безвредност, прави си тестове и динамика за неговия срок на годност, прави си етикет, застава си с името зад етикета и вече следва ролята на контролните органи да контролират до колко това се спазва и всеки си носи отговорността, когато го спазва, или не, но е длъжен да го направи това нещо.
Такова изкуствено създаване на някакви регулации само изкривява пазара и пазарните механизми и изобщо смятаме, че не е пазарна мярка; променя условията на конкуренцията на средата; и дори бих казал, че в някаква степен е антизаконно, защото съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, не позволява да се създава правна система, която да фаворизира или да повишава търсенето на един или друг продукт. С такъв мотив не може да се създава ново законодателство.

В мотивите е записано, че тази разпоредба и изобщо тази нова наредба ще повиши търсенето на суровото мляко, неговата цена ще повиши търсенето на качествени сирена и така нататък. Въобще се съзадава следният абсурд – говори се за сирена висока категория, ниска категория, средна категория и така нататък. Вече има различни становища – някои колеги казват „сирене“ да се нарича само тези, които са от най-високата категория. Да, ама те са и най-скъпи, не са по джоба на всеки от потребителите. Някой са по-склонни на компромис – „сирене“ да се нарича нещо, което е по средатта – с водност до 66 и разни други цифри се цитират и така нататък. Това според нас е донякъде абсурдно, защото, ако направим аналогия с друг бранш примерно едно автомобилостроене, не може да се каже, че автомобили са само висшият клас Мерцедес и БМВ, а други да кажат: „Хайде да признаем и Ситроен и Фолксваген“, а всичко останало да се нарича всякак си по друг начин, но не и автомобил.

Ако следваме логиката на новата промяна по чл. 5 как ще се нарича продукт, който не отговаря на масленост 40% примерно? Мога да Ви покажа – даден е пример в изложението сирене с 37 % масленост на сухото вещество. Колегите от Италия как ще си предлагат продукта в България примерно? Как ще го наричат? Нямам идея.
Ограничава се технологичното развитие и производство на предприятията. Едно предприятие, което отсметанява сурово мляко изкупваемо, получава от една страна сметана, от друга страна получава обезмаслено сурово мляко. Съвременната тенденция на потребление е да се търсят продукти с по-ниска масленост и по-ниска калоричност.
Какво ще правим с това обезмаслено мляко? Ако направим някакъв нискомаслен продукт, няма да отговаря на изискването за масленост. Как да го наричаме този продукт?

През последните години – от 2012 г. насам, много се работи, за да се изясни на клиентите, че има едни продукти – така наречените имитиращи продукти, които нямат нищо общо със сирената, те са тяхна имитация и са с по-ниска хранителна стойност и така нататък.
Да, свършена беше полезна работа в тази посока, не го отричаме, но хората още са притеснени и заблудени. Отиват и питат: „Може ли бучка сирене от 2,00 лв.?“ То няма такова. Това не е сирене, това е имитиращ продукт, но още така практикуват. Сега, какво – ще вкараме още една категория продукти, които не са имитиращи продукти поради това, че няма замесена млечна съставка, но не са и сирена поради това, че не отговарят на тези 40:40 изисквания? Как ще ги наричаме в търговската мрежа, как ще си партнираме с партньорите във връзка с износ, във връзка с внос от колегите от Европейския съюз, които предлагат такива сирена на нашия пазар? Или ще запишем, че това ще важи само за продукти, произведени от български производители? Това какво е?!

Като приложение сме добавили и друг пример. Най-накрая има две странички. Това е извадка от митническа тарифа на Европейския съюз, в която с код 0406, най-общо казано, са всички сирена и извара. Вижте в кодове 04069050 – с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 40% – има такива група сирена, и тегловно съдържание на вода в немасленото вещество – изброени са много групи сирена, даже тук има конкретни примери.

По-надолу се вижда: сирена с код 04069082 – превишаващо 52%, но непревишаващо 62%; следващото – превишаващо 62%, но непревишаващо 72%; следващо – превишаващо 72%, други. Значи вносителите на тези групи, или пък износителите, как ще си наричат продукта в инвойс? Създава се един правен абсурд.
Във формуляра за частична предварителна оценка се твърди, че няма ефект върху производители, търговци и така нататък, което не е вярно. Единственият документ за нас с добра стойност е само от една страничка. Това е документът: „Становище на администрацията на Министерския съвет“. Още в т. 1: дефиниране на проблема, са казали: „Предлагаме текста на т. 1 да бъде редактиран, така че проблемът да бъде формулиран по-ясно и при възможност да се добавят конкретни примери.“

Ясно личи, че липсва яснота, не са дадени конкретни примери. Но по-важна е последната т. 5, относно Раздел Х: „Въздействие върху микро, малки и средни предприятия“. Предлагаме изложената информация да бъде препратена към Раздел IV, V и VI поради факта, че като засегнати страни са идентифицирани млекопреработвателни предприятия, производители, търговци и други, които се явяват малки и средни предприятия, следва да се ревизира маркираният отговор: няма ефект. Препоръчваме да се извърши оценка и измерване на действителното въздействие съгласно точки 4 и 5: „Специфични въздействия. Оценка на въздействието върху малки и средни предприятия по методиката за предварителна оценка на въздействие по нормативните актове и програми или да се използва МСП-тест, достъпен на адрес.“ Посочен е тестът на сайта на правителството.

Ето затова сме тук, защото смятаме, че Наредбата е дописана или някои от посочените изменения са дописани някак си набързо, няма направена адекватна оценка на въздействието и ще нанесе големи щети на предприятията, които представляваме в тази група, която сме тук.
Благодаря за вниманието.

Следва…..

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here