Докога ще си играем на учители и ученици

0

време за прочит: 3,5 минути

В момента в нашето земеделие се говорят само за две неща. Колко пари ще се дават, кога ще бъдат отпуснати, от кой са гласувани.
Второто нещо, за което се говори, е как фермерите крадат пари, как има животни – номера, пасища фантоми и още куп пикантни подробности.
Нито дума, нито стон, какво сме направили да увеличим продуктивността на животните и от там да получим повече пари. Ясно, приходите от схемите са по-сигурни и по-лесни.

Всичко това е споходено от проверки на всякакво ниво. Дали са нужни или не – никой не знае. Проверяващите се настървяват, като ловни кучета да захапят нещо още във въздуха. Отиват във фермите и някои от тях са по-взискателни от винаги намръщената учителка по български от средния курс.

В този материал няма да споменаваме имена. Фермерите просто нямат нерви за нова среща с проверяващите и ги е страх да няма възмездие, както се случва редовно за тези, които се опитат да говорят.

Какво още може да са добави за проверките.
Имаме наши изследвания, че само за водене на десетките тетрадки са необходими 33 часа месечно на фермера да пише. Ама на него дневно са му необходими шест часа да дои и храни животните.
Другият проблем с проверките е заснемането на животните. Многократно сме го казвали, едно стадо от 700 дойни крави, за да бъдат заснети всичките, са необходими два дни. И това не е най-страшното. Тук може да има някоя и друга абортирала крава или изкривен крак. Страшното е, че млечността на това стадо пада със около 700 кг на ден и е необходима една седмица за да се възстанови.
С други думи, само от тази ферма губим 2-3 тона мляко. Но такива изпълнения имаме няколко пъти през годината или стават 10 т мляко годишно през комина. За да сме по- убедителни, това са 7000 лева в нашия случаи. Повече отколкото биха се получили като де минимис. Хората ни учат да пестим всеки грам мляко, ние си го хабим с литри.

В момента вървят проверки от страна на ДФЗ по отношение на идентификацията на животните. Ако върнем лентата назад, ще видим, че вече 25 години се занимаваме с тази идентификация и още не можем да я оправим.
Какво се случва на терена сега.
Идват проверяващите – млади, амбициозни, знаещи и можещи. Правят проверка на номерата, съответно снимки на номера, на паспортите, на всичко що е свързано с идентификация. Така и трябва да бъде. От време навреме, вадят една инструкция, вероятно секретна, защото я крият от фермера, препрочитат я и търсят следващият пропуск.

НАПРИМЕР: Може да се окаже, че няколко крави от стадото са отбелязани в паспорта, че са от породата Монбелиард, то и на външен вид приличат на нея. Паспортът е написан през далечната 2008 г и то от официалния лекар. Проверяващите обаче казват – тази крава е от друга порода. Тези проверяващи имат ли лиценз да определят породите или по-скоро виждали ли са тази порода, като в България от нея има няколко хиляди екземпляра.

Какафонията през последните години стана още по-голяма. На практикуващите лекари, които по задължение трябва да напишат породата, им е казано устно – поне никой лекар не може да покаже официална заповед, да пишат в графата порода – кръстоски. От тука нататък Развъдните асоциации трябва да напишат породата и то само на тези животни, на които им се издаде зоотехнически сертификат.
Ами на останалите, какво ще се издаде.

Има много стада, които не са под селекционен контрол, но се осеменяват от практикуващите лекари с бици от породата Холщайн. Съгласно последните изисквания на ЕС, едно животно е чистопородно, когато е трето поколение. Или с други думи, такива стада са вече чистопородни съгласно регламента, но според проверяващите не са. И от тука нататък, какво се случва. На фермера Х са намерени три животни на които в паспортите пише, че са Монбелиард, но проверяващите казват, че не са. Интересното е как го разбраха. Тези хора имат ли специалност или изкаран курс за породите. На подобен въпрос зададен до проверяващите ни бе отговорено, че в Регламента не е записано проверяващите да имат специализация по даден проверяван проблем. Казвайки си тежката дума, че тези животни не са Монбелиард, те автоматични стават фалшиви и съответно трябва да има санкции. Става така, че фермера няма никаква вина и е потърпевш. Към загубеното мляко прибавяме и санкцията. Не става ли малко множко. Човекът обяснява, че официален лекар е издал паспорта и той е писал породата. По принцип породата се нанася от доктора. Ама фермера трябвало да даде известие на книжен носител, това е едно. Две е, доктора да напише породата и да носи отговорност за това. Да но съгласно устните инструкции, практикуващият лекар пише кръстоска. Въпреки, че той от десет и повече години осеменява само с Монбелиард и в дневника за осеменяване си записва името и номера на бика. Фермерът може да направи само едно нещо – да промени породата, въпреки, че е сигурен, че тя е Монбелиард. Да промениш породата е по-трудно отколкото да издоиш 1000 крави.

Първото нещо, е да отидеш при твоя практикуваш лекар и да му кажеш какво искаш. Съответно той ще подготви исканият документ и ти го връчва тържествено. От кабинета на практикуващия лекар, атакуваш областната ветеринарна служба, където намираш доктора, който отговаря за това, предаваш твоя документ и той вече е задължен да го изпрати до София в определената служба. Следва чакане и съответно разрешение или отказ. Ако е първото, тогава трябва да се бръкнеш за десет лева за да извадиш нов паспорт на въпросното животно. И тук следва риторичният въпрос – какво е виновен фермерът в тази ситуация и защо пак той трябва да плаща за всичко.
Интересен казус нали.
Поискайте документ – официален, как се определя породата в паспорта, да видим дали ще получите такъв.

Този въпрос е много важен – кой определя породата. Ако питате БАБХ, те ще ви кажат от Развъдните асоциации. Но има ферми, които не членуват в асоциациите, но си водят сами развъдната работа на високо ниво. На тях кой ще им определи породата.
Все пак някой трябва да реши този въпрос, ако не, ще го оставим за решаване от намръщената учителка…..

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here