1 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

0

време за прочит: 3 минути

Статията е публикувана в сп. “Агро пари”

2 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

3 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

Михаил Михайлов

Пандемията на коронавирус засегна не само икономиките на много страни, но и начина на живот на хората. Секторът на агробизнеса е един от секторите, които са най-слабо засегнати от COVID-19, но има значителни промени, които участниците на пазара на храни ще трябва да вземат предвид в краткосрочен и средносрочен план.

Спадът в доходите на домакинствата доведе до преразглеждане на разходите, включително за храна. Потреблението на премиум продукти намалява, докато търсенето на стоки за дълготрайна употреба (консервирани храни, зърнени храни и тестени изделия), напротив, нарасна значително.

Към всичко това трябва да добавим „настъплението” на растителните „млека”, изкуствените Хамбургери, увеличението на групата на веганите и защитниците на животни. И накрая, все повече нарастващите изисквания на ЕС по отношение хуманното отношение към животните и въглеродните емисии. Тук може да се прибави и липсата на работна ръка, лоша приемственост във фермите и изостванае от икономическия модел за работа и управление на фермите. С други думи „летват” за животновъдите се вдига все по-нависоко.

Скоро четох едно интервю, на един наш фермер-говедовъд. Човекът разказваше за проблемите, които има и вечното безпаричие. В неговото стопанство ще е винаги така. Човекът отглежда 200 крави и използва 15 души персонал.

Самата философия на производството ни в животновъдството в момента е грешна. Фермерите, сякаш са оставени сами да търсят пътя за оцеляване. Оцеляване, казвам, защото производството ни от животновъдството ни определено е ниско, което означава малко приходи и лоша икономика. Смешно е нали, официалното производство за преработка от 25 000 т овче мляко на година. За какви пазари говорим, за каква реклама на българското сирене по света, като него го няма. Подобна е ситуацията с кравето мляко. С агнетата също. Един от лидерите на овцевъдите скоро заяви – продадохме агнетата за Великден.
По официални данни са заклани в кланиците 80 000 бр агнета, къде са другите 800 000 бр. Друг лидер на месодайното говедовъдство, пък каза, че 70% от месодайните телета не минават през официалния пазар.
С други думи агро парите ги няма.
Може пък и да ги има, но няма официални данни за това. По статистика обаче се знае, че над 166 хил.т краве мляко и 76 хил.т овче, козе и биволско мляко се консумира от фермерите, изхранват се животни /понеже сме много богати/ или се продава от фермата от фермата без касови бележки.

Вниманието и активността на фермерите се активизират по време на обсъждането на мерките при даването на субсидии или де минимис. Има преговори, заплахи, викове и крясъци, докато се приемат някои от исканията на организациите. Тези искания обаче са еднопосочни – да се иска, за даване – никой не говори. След това се чакат следващите помощи и така до края на света.

През последните години не е проведен нито един дебат /изключвам лекториите при провеждането на изложения/ свързан с проблемите на производството. Например как да се преодолее психологическата бариера от 4000 кг годишна млечност от крава или 70 / 35 кг мляко от млечна овца. За биволите няма да говорим, където бариерата е 400 кг мляко. Няма дебат също и за намаляване разходите при производството, което е основния елемент в проспериращите ферми. Долу горе ситуацията е от детската игра – „дай си ми куклите, на си ти парцалите”. Значението на тази фраза е – Когато двама души, които са били близки, се скарат и не искат повече да имат нищо общо. Въпросът е, че при нас тези двама души не се карат, а си делят куклите и парцалите. Кои са те вие си ги знаете.

Не си спомням също през последните години, политик или управляващ да е посетил някоя ферма. А имаме много добри ферми, с европейски види и дори световни постижения. Имаме и лоши ферми, които се нуждаят от помощ или да заиграят шамарите за да се оправят нещата. Президента на Беларус – Лукашенко, /какъвто и да е/ всеки месец е на посещение в говедовъдна ферма. Съвсем скоро след посещение на една ферма, в която нещата не са били наред, министърът на земеделието е изпратен откъдето е дошъл. Представете си. В момента Беларус, една страна малко по-голяма от България, а в момента по отношение производството на мляко и млечни продукти се състезава – забележете с ЕС, не с Германия или Нидерландия и със САЩ. Трета по производство на сирене в света след ЕС и САЩ, пак трета по производство на суроватка. Изнася млечни продукти в над 70 държави. Смело е навлязла на пазара в Китай с млечни и месни продукти. Именно Беларус спаси Русия в първите години на ембаргото от липсата на хранителни продукти.Съгласно правителствена програма се извърши реставрация на хиляди говедовъдни ферми от миналото, която е пред края си. Наистина, средната млечност от крава не е кой знае каква – все още не са достигнали 6000 кг, но след решеният проблем с базата и фуражите, това ще се случи през близките години, защото на преден план е вече селекцията.

Михаил Михайлов

следва – 2 ЧАСТ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here