3 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

2

Статията е публикувана в сп. “Агро пари”

1 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

2 част / Бъдещето е днес – семейната ферма

Михаил Михайлов

Какво ми каза фермерът Стоян Кисьов:
– “За нас са важни Реалните неща, а не мечтите: Разбира се, че мечтаехме, но сега сме в реалния свят.Този обор вече се оказва малък. Имам много добро ново поколение юници, поръчките за сирене се увеличават, трябва да има и повече мляко, но за да стане това, ще трябва да удължа обора. Искам кравите да ги направя поне 90, за да може дневно да се доят поне 60 бр. Да гоним двата тона производство на ден. Тогава вече ставаме интересни и за мандрите. Ще може да се чува и нашия глас. В момента съм в прекрасни отношения с мандрата, която ми изкупува част от млякото. Но имам чувството, че засега гласът е един, нищо, че договора се подписва от две страни”.
На въпроса ми, ще има ли робот, Стоян отговори:
– “Наистина дадохте добра идея, не бях се замислил за това. Сега, като дойдат технолозите ще предвидим място и за него”.
Стадото: породата е Холщайн – най-добрата порода за мляко. За избора на бици сме се доверили напълно на специалистите. Досега всичко върви добре. Стадото вече е типизирано, телетата са като картинки и с много добър произход. Също така сме и под селекционен контрол. Средната млечност е от 25 до 28 кг мляко дневно.
На въпроса, защо не се промени малко дажбата, за да се стигне потенциалът на кравите от минимум 35 кг, Стоян  отговори:
– “Много съм го мислил това, знам, че животните ще дадат повече мляко, ако вкараме в дажбата повече добавки, но ме е страх, че ще развалим качеството на сиренето. Затова, пак балансираме дажбата, но тя е за до 30 кг мляко. Основно храната се състой от силаж, люцерново сено, царевица и кюспе. Разбира се и много други разходка“.

Бъдещето: много пъти сме цитирали един японец, който казва – бъдещето е днес. Това важи в пълна сила и за фамилия Кисьови от с. Паничерево – днес е тяхното бъдеще.

Не така обаче стоят нещата за много други семейни ферми. Много от тях са на ръба на оцеляването и всеки момент могат да затворят фермите. Един от проблемите е прословутата регистрация по чл.137 от ЗВМД. Оказа се, че много от тези ферми нямат документ удостоверяващ наличността или собствеността на фермата. Други са построени в селския двор и трябва да се спазват правилата за отглеждането на животни в населени места.
В много села вече няма сборно стадо да ходи на паша и всеки трябва сам да си извежда животните. Веднага следва и неучастие в Модул “Мляко”, което означава и по-ниска цена давана от изкупвачите. За воденето на каквато и да е селекция или контрол е изключено, защото там правилото е минимум 20 животни и задължително ИО. Много от тези ферми работят за допълнителни доходи на семейството, но изискванията  започват да  им тежат. Единственото, което може би ги спира, че са вложили доста средства при създаването на фермата, колкото и да е скромна тя и това, че успяват да продадат някой и друг литър мляко или сирене по не регламентирания начин и евентуално пасището което владеят, но това важи повече за тези, които са в планинската част на страна. Повечето от тези стопани са вече на възраст и при евентуално влошаване на здравето съдбата на кравичките е ясна.

От казаното до тук е ясно, че модела на семейната ферма още не е ясен.
Модели много, но повечето не ефективни. Статистиката показва обаче, че фермите до 30 крави продължават да намаляват – за последната година с 15%. Това е барометър, който не лъже и показва, че дори вече с 30 крави е трудно да си на повърхността. Броят на стопанствата отглеждащи от 9 до 20 крави е 1114 бр а тези отглеждащи от 20 да 50 е 1658 бр. Анализите показват, че с толкова крави, една ферма, за да бъде добре, трябва да има млечност поне 7000 кг, но как да стане това, е големия  въпрос.

Като изводи може да се направи, че семейна ферма до 20 крави, много трудно може да съществува, защото ще взема и най-малко субсидии и то при положение, че изпълни определено производство на мляко доказано със съответния документ. Не може да се разчита на цената на млякото, защото тя винаги ще е най-ниска за тях, независимо от това, дали млякото се купува от изкупвачи или мандри. Дори и да не така, цената на млякото пак ще е ниска, защото качеството на млякото при пасищно отглеждане е ниско. Това което някои разправят, че млякото миришело на билки и маслото пълнело буркана, са приказки за наивници. Разбира се, че показателите ще са по-високи за Родопското говедо, /но за останалите незнайни крави, записани в списъка на млечните или с месодайните качествените показатели/, на млякото определено са ниски. В същност за цялото родно производство показателите са ниски, в което няма нищо чудно, защото нашето мляко не се изкупува по признака „твърди частици” и съответно не се води селекция по масленост и протеин. В потвърждение на това, са последните данни от статистиката, които показват, че обработеното мляко в мандрите е с м.в от 3.68% и протеин от 3.26%.

И сега следва най-тежкият анализ за фермерите, относно цената на млякото. Определено може да се каже, че много пъти цената е по ниска, отколкото трябва да бъде, но това е въпрос на друг анализ. Много пъти нашите фермери казват, европейските фермери вземат двойни субсидии спрямо нас и получават повече пари за кг мляко.
Да така е.
Обаче, рискувайки да си навлека гнева на фермерите трябва да се знае, не трябва да е тайна, че водещият европейски фермер произвежда два пъти и половина повече мляко, от една крава, отколкото ние. Цената за кг мляко през юли т.г давана от най-голямата мандра FrieslandCampina в Нидерландия е 33.00 евро./накрая на годината фермерите получават и малки бонуси/ и се прилага за 100 кг мляко със стандартно съдържание на протеин (3,57%), мазнини (4,42%) и лактоза (4,53%), без ДДС. Показаните количества важат за средно снабдяване от 850 000 килограма мляко годишно. Мисля, че се забелязва разликата по отношение съдържанието на протеин и м.в. Нашият фермер веднага ще постави въпроса за по-високите субсидии там, за помощите и историята на фермата отпреди 100г. За което има и пълно право. Именно  върху това трябва да се помисли, как по най-бързия начин да се преодолее това изостване.

Темата за средните и големи ферми също е голяма и ще се спрана нея в следващия брои на списанието Агропари.

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here