Международен научен форум – пазари

0

време за прочит: 6 минути

Международен научен форум „Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики” провежда Институтът по аграрна икономика

На 27 октомври Институтът по аграрна икономика към Селскостопанска академия откри традиционния си, вече VII-ми Международeн научен форум „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието”. Изданието му през 2020 г. привлече учени от България и Европа с доклади по темата

Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики Земеделие и снабдяване с храни: Пазари и аграрни политики”. 

Земеделската наука ни помага да идентифицираме по-гъвкави политики, заяви д-р Лозана Василева, зам.-министърът на земеделието, храните и горите при откриването на международния научен форум. По думите й „вече започна идентифицирането на националните цели на България за развитие на земеделието през новия програмен период на Общата селскостопанска политика. Стратегията ще бъде основана на научните анализи, а основен принос за това има Институтът по аграрна икономика”.  „От фермата до трапезата. Ще бъде направена оценка на интервенциите в „От фермата до трапезата“, допълни зам.- министърът на земеделието. По думите й „в новия програмен период все повече се засилва ролята на дигиталните технологии. Основен приоритет ще бъдат иновациите, с които ще се занимават групите EIP ARI. Ще бъде създадена система за знания и иновации AKIS.“, отбеляза зам.-министър Лозана Василева.

Главният научен секретар на Селскостопанска академия проф. д-р Елена Тодоровска поздрави организаторите и участниците в конференцията, изразявайки оценката, че форумът ще изиграе своеобразна роля за постигане целите на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“. По думите й „постигането на по-устойчиво, иновативно и конкурентоспособно земеделие базирано на по-устойчива употреба на ресурсите е предпоставка за постигане на баланс в териториалното развитие на Европа и България”.

„Започнахме през 2014 г. Искахме това да бъде конференция, в която научните изследвания да бъдат по-близо до практиката. Институтът става все по-разпознаваем в земеделски сектор”, увери директорът на Института по аграрна икономика доц. д-р Божидар Иванов при откриването на форума. По думите му науката става все необходима там, където трябват данни да се прави планиране на селскостопанската дейност, а прогнозирането и превенцията на риска определени и доказано са съществени при развитието на всеки бизнес. В края на първия пленарен дискусионен ден, директорът на Института се обърна към младите учени, да насочат силите си към анализа на различията в регионите – по добиви и други показатели, но и за цялостния ефект и последици от това.

Доц. д-р Божидар Иванов откри пленарната дискусионна част на конференцията с доклад “Подход за оценка на риска в земеделието. Пример с Африканската чума по свинете в България”. Изложението му представи различни подходи за оценка на икономическите последици от инфекциозни заболявания и други епизоотични случаи, засягащи селското стопанство.

Изводът е, че земеделието е един от икономическите сектори с висока уязвимост към природни и епизоотични рискове. Това се дължи на биологичното естество на производствените процеси и условията, при които те протичат.
Изводът е, че АЧС е тежко вирусно заболяване засягащо домашни и диви свине. В България за 2019 г., в резултат на заразата, броят на наличните свине в края на годината е с 25% надолу в сравнение с предходната година, докато цялото поголовие спада с 28%, което води до загуби и икономически вреди, които могат да се използва за оценка на резултатите от този рисков фактор.

„Въздействието на COVID-19 върху пазара на пшеница в България и Черноморския регион” бе темата, която представи младият учен Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, с ръководител доц. д-р Божидар Иванов. В доклада си тя подчерта, че ефектите от пандемията COVID-19 през 2020 г. върху социалния и икономическия живот по целия свят нямат сравнение с никое друго явление от съвременната ни история.
Пандемията наруши веригите за доставка на храни и повлия на цените на храните. Пазарните анализатори съобщиха, че цените на пшеницата и ориза са се повишили, а царевицата е загубила пазара си поради по-малкото търсене на биогорива. Прояви се стремглаво желание за складиране на зърнени храни, промени в търговските потоци и прекомерно закупуване на брашно и тестени изделия. Несъмнено пандемията COVID-19 промени пазарната динамика, стана ясно от изложението на Миленкова.
Изводът й е, че „България на зърнения пазар засега се справила по-добре от средното. Възползвали сме се от ситуацията, защото се имали обемите, т.е българското стабилно производство на зърно ни прави фактор на пазара на пшеница”.

Презентацията „Поземлените отношения в България през призмата на Системата за счетоводна земеделска информация (FADN) и Изследване на структурата на земеделските стопанства (FSS)“ представи резултати от научен проект „Поземлени отношения и европейска политика: перспективи за развитие“, финансиран от ССАКолективът, ръководен от проф. Пламена Йовчевска от Института по аграрна икономика е интердисциплинарен и включва изследователи от самия Институт към Селскостопанска академия в София, ИУ-Варна, АУ-Пловдив, както и експерти от МЗХ, отдел „Агростатистика”.
Презентацията на проф. Йовчевска бе под мотото, „Въпросите са по-важни от отговорите“, мисъл на немския учен от миналия век Карл Ясперх.

За аудиторията стана пределно ясно, че поземлените отношения са сложни обществени отношения във връзка с използването на земята. На базата на представителни дании от от FADN и FSS се очертава устойчива тенденция за съсредоточаване на голяма част от ИЗП в малък брой земеделски субекти.
Изводът е, че домира производството на интензивни култури. Влиянието на избора за подкрепа на доходите на земеделските стопани, води до превес при отглеждането на култури със слята повърхност за сметка на интензивните производства.
Протичащите процеси в поземлените отношения поставят пред колектива изследователския въпрос за ролята на поземлените отношения при утвърждаване на земеделието в националната икономика. Отговорът е елемент от социален модел, който, с помощта на резултатите от изследванията на FSS и FADN разкрива социално-икономическата значимост на отрасъла.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here