Херефорд в Сърбия

0

Време за прочит: 3 минути

Най-напред трябва да се оглеждаме, какво правят комшиите и равните на нас и да се сравняваме с тях. Всички други приказки за сравняване с големите и водещите и свалянето на звезди покрай тях, си е направо ала-бала. Ето защо днес ще ви представим един сръбски фермер, известен в страната си като успешен развъдчик на говеда от породата Херефорд.
Всъщност той сам ще разкаже за себе си, работата и с Херефорда.

Всички говедовъди в Сърбия са запознати с  историята на  Адам Бугар, както и с успехите му с породата Херефорд.  Експертите казват, че в момента в Сърбия няма по-добри животни от тези, които пасат на пасищата край неговата ферма. Както  казва фермера, породата Херефорд има редица предимства пред останалите, а основното е, че може да живее независима на пасища.

„Сега е абсолютно ясно, че в тази система, за която настояваме, а именно използването на пасища, Херефорд няма равен на себе си. И съжалявам, че когато говорим за системата крава-теле, не говорим за пасища. Херефорд е адаптиран от Стара планина, до Суботица, така че може да бъде отглеждан от равнината до височина 1500 метра, той е представен навсякъде. И  се доказа добре навсякъде. Между другото, Херефорд, като порода за угояване, е най-представен в света. Никой климат не му е чужд, той се адаптира много лесно.“ – обяснява Адам Бугар.

Това е наистина устойчива порода. Стадото на Адам е на пасищата през цялата година, има условия за това, тук са и телетата, тук се и хранят, би се казало, че им е приятно на пасищата и че това е естественото им местопребиваване.

 „Когато говорим за този начин на отглеждане, говорим за възможно вкарване под навеса само в случай на някой екстремен период, когато няма условия за паша, когато има сняг, изключително лошо време, леден дъжд или екстремна суша. За десетте години, в които се занимавам с този бизнес, имахме две страхотни суши. При първата имах неудачи дължащи се на неопитността, а в следващия бях готов. Сега осигурявам нови пасища, така че вместо хектари, за които казват, че са необходими за кравите, аз им предоставям два пъти повече. Моят късмет също е, че на този терен има много тръстика, блата, които никога не пресъхват. ” 

Адам добавя от опит, че това също са дълголетни крави, той има такива в стадото си, които са се отелвали 14 пъти и все още са, както той казва, като момичета. Забременяват много лесно, при тях няма пневмония, устойчиви са и на мастит, който е практически невъзможен. При необходимост  много добре се възползват  и от по-лошите пасища.
Но тези животни не са за интензивно угояване, добавя Адам.

„Херефордите се угояват до по-малко тегло в сравнение с някои други породи. Идеалното тегло за клане е 500 кг, а максималното препоръчително тегло е 550 кг.  Херефорда не може да бъде поставен в една кошница със Симентал, Лимузина или Шароле.  Използването на пасища трябва да е условие, за да може държавата да ви признае за сериозен фермер. “ – мисли Бугар.

Системата с крави на пасищата става все по-популярна и високите субсидии, които съществуват за крави от такава система за отглеждане, също допринасят за това и  те са много полезни.

„Не обичам да го признавам, но субсидиите означават много за нас. Особено сега, когато те възлизат на 40 000 динара /около 660 български лева/. Това съвсем не е малко, дори се доближихме до някои западни стандарти. За мен това означава, че не трябва да бягам толкова много, да обработвам много земя, но мога да се посветя на добива на продукти. Субсидиите покриват голяма част от разходите ми, ветеринарни, административни. Това, което се продава, телето, остава чисто.“ – добавя фермерйт.

Между другото, Адам досега винаги е продавал телета, но сега е оставил едно количество, което ще угои и ще пусне на пазара в Белград. Като цяло в тази история има перспективи, има проблеми, но същността е да се произвежда качествено месо, да се направи по-евтино производството, като се използват пасища.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here