SOFT-AGRO.COM / 3 погрешни схващания за микотоксините

0

време за прочит: 7 минути

Продължаваме да публикуваме материали свързани с различните проблеми на кравите за мляко.

С любезното съдействие на г-жа Елена Бабенко, Govedovad.com представя съвместният проект със SOFT-AGRO.COM,
който продължаваме с материала:

3 погрешни схващания за микотоксините

Какво представляват микотоксините?
Микотоксините са отрови, които се произвеждат от микроскопичните гъби (плесени) As­pergillus, Fusarium, Penicillium и други, и увреждат организмът на животните и човека. При подхо­дящи условия висока влажност и температура, плесени­те се развиват върху зърното (царевица, пшеница, ечемик, овес), плодовете, ядките, гроздето и т.н. още преди прибирането на реколтата. Освен това, при съхранение в неподходя­щи помещения с висока влажност и температура, плесените допълнително поразяват и замърсяват силно зърното и плодовете. Интоксикиране на хората с микотоксини става чрез консумацията на продукта от животински произход месо, мляко, яйца, колбаси, когато животните са хранени с фуражи, замърсени с микотоксини.

3 ПОГРЕШНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МИКОТОКСИНИТЕ ПРИ ПРЕЖИВНИТЕ ЖИВОТНИ

Въпреки, че съществуването на микотоксини се признава, в животновъдната индустрия продължават да се разпространяват заблуди относно микотоксините, което води до погрешни заключения. В тази статия ще се спрем на три погрешни схващания, свързани с микотоксините при млечните говеда.

ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ # 1 Никоя видима  плесен не съдържа микотоксини 

Фермерите често правят сензорни оценки на силозите, за да преценят дали са изложени на риск от микотоксини. Връзката между плесента и микотоксините в силажа обаче е незначителна. Гъбите, произвеждащи микотоксини, могат да бъдат разделени на две категории: полски гъби и складови гъби.

Полските гъби са плесени, които атакуват култури, растящи на полета. Тези гъби принадлежат главно към видовия клас Fusarium и произвеждат зеараленон (ZEA), дезоксиниваленол (DON), Т-2 токсин (T2) и фумонизин (FUM).

Тези токсини са стабилни, така че концентрацията на токсини от фузариум в силажа отразява нивата на замърсяване по време на прибиране на реколтата. Това е основният клас токсини, открити в силажа, така че дори при липса на видими гъби, силажът може да бъде силно замърсен.

Втората група гъби е т. нар. складова. Тези гъби растат и произвеждат микотоксини по време на съхранение. Този вид плесен може да бъде разпознат като джобове на плесен в силоз. Те могат да имат различни цветове в зависимост от конкретния вид гъби.

Честа плесен в силажа е Penicillium roqueforti (фиг. 1), тъй като е устойчива на киселини и може да расте при ниски концентрации на кислород. В допълнение към микофенолната киселина, тази плесен произвежда рокфортини, които могат да причинят симптоми като репродуктивни нарушения, мастит, липса на апетит и парализа. По принцип тези плесени трябва да се избягват, тъй като те намаляват хранителната стойност на силажа.

ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ # 2 микотоксините практически не присъстват в силажа

За една умерена страна може да се мисли, че замърсяването с микотоксини ще бъде минимално. След тестване за 22 микотоксини, беше установено, че 47% от пробите съдържат 5 или повече микотоксини, 99,2% са замърсени с ниваленол (NIV), 85,6% с DON и 49,8% с ZEA.

При силажа моделът на микотоксините е подобен на този, наблюдаван при силаж от царевица. Типични изходни микотоксини като афлатоксин и охратоксин А не са открити в белгийските силози, но Рокфортин С, друг натрупващ се микотоксин, присъства в 6,8% от пробите със средна концентрация от 24,4 μg / kg сухо вещество и максимално ниво от 1065 μg / кг сухо вещество.

Това проучване ясно показва, че дори в умерения климат микотоксините присъстват в значителни количества, което създава проблеми за млекопроизводителите, които разчитат на качеството на собствените си груби фуражи.

ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ # 3 преживните животни са нечувствителни към микотоксините

Често се твърди, че преживните животни са нечувствителни към микотоксините, тъй като микробиотата може да неутрализира или детоксикира токсините.

Последните проучвания показват, че естественият процес на детоксикация често е недостатъчен, за да предпази преживните животни от токсичните ефекти на микотоксините.

Токсичните ефекти на микотоксините при преживните животни зависят от различни фактори, включително естествената скорост на детоксикация, рН на търбуха, микробната активност, вида на микотоксините, етапа на лактация, скоростта на чревна абсорбция и специфичната токсичност. Таблица 3 предоставя общо резюме на рисковете от Zearalenone (ZEA) и Deoxynivalenol (DON) при лактиращи крави, като се приема, че фуражът съдържа значителни концентрации на тези микотоксини и че времето за преминаване на търбуха е приблизително 10 часа.

Може да се заключи, че микотоксините са повсеместни. Тенденции като изменение на климата, отказ от обработка на почвата и намаляване на фунгицидите вероятно ще увеличат тежестта на микотоксините.

Млечните крави не са в състояние напълно да елиминират микотоксините. Освен това симптомите са трудни за свързване с ежедневните наблюдения и проблемите, породени от микотоксините, не са специфични.

Време е да приемем, че рисковете, свързани с микотоксините, са по-сериозни, отколкото изглеждат. Вече са налични надеждни, бързи и относително евтини методи за откриване на микотоксини .

Ако се установят повишени нива на микотоксини в общи смесени дажби или силаж, се препоръчва използването на доказано ефективни токсинни адсорбенти. Този токсинен адсорбент трябва да неутрализира токсините в стомашно-чревния тракт, преди да могат да навредят на животните. За високопродуктивни млечни говеда се препоръчва да се използва поддържаща доза токсинен адсорбент.


Публикувано от Кевин Ванест, продуктов мениджър, Agrimprove Toxin Solutions. Превод от Елена Бабенко специално за soft-agro.com .

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here