1 част / Корекция цената на млякото

0

Govedovad: Изминаха десет месеца от началото на пандемията, и докато първата вълна сякаш мина покрай фермите, (дори сушата бе по-страшна за тях, отколкото вируса). Втората вълна обаче е безкомпромисна, и вече оказва своите негативи на фермерите. Може би помощите, които бяха дадени и идващите субсидии им дават надежда за оцеляване. Така или иначе, краят на декември идва, основните субсидии ще бъдат получени.

Какво обаче следва. Да не забравяме, че навън е зима. Това вече го изпитват на гърба си фермерите от Северна България. Ако е малко по-продължителна, веднага ще последва недостиг на груби фуражи, спиране на тока, замръзване на водоизточниците и затрупване на пътищата. Независимо, че при миналогодишният снеговалеж сме се кълнели да оправим всичко, дори и топлите, работни дрехи, дали сега сме си подготвили.

Липсата на гледачи е нещо постоянно, с което фермерите са свикнали, но и те имат своето значение за работата във фермата. Следва увеличението на цените на най-важните фуражи и добавки за изхранването на кравите. Цените на някои консумативи също отиват леко нагоре, плюс разходи за дезинфектанти и предпазни средства в борбата с вируса. По отношение на приходите, може да се отбележи лек ръст на изкупните цени на млякото, но става дума за стотинка, две.

Оптимистично звучеше скоро, един анализ за ръст на стадото, от няколко процента на база получените субсидии. Сегашните фермери могат не само да гледат крави, и доят мляко, но могат и да смятат. Себестойността на млякото по техни сметки вече е над 70 стотинки. И следва въпросът, какво да се прави.
Отчасти отговор дава един бразилски експерт по говедовъдство – как да намалим себестойността на млякото. Ситуацията, която описва се отнася за Бразилия, но разликата във фермерството в различните държави не е много голяма.

Леонардо Дантас , ветеринарен лекар и консултант в COWTECH – Бразилия.
Всеки производител на мляко трябва да бъде добър фермер, за да бъде ефективен. Засега нищо ново. Но в години като 2020, когато нито една прогноза не беше успешна (нито климатът, нито пазарът на суровини, нито пазарът на мляко), сценарият изисква повече от това. Имаше момент в началото на пандемията, когато млекопреработвателите помолиха производителите да намалят производството, тъй като те нямаха начин да поддържат цените, нито дори гарантираха закупуването на млякото.
Дадените предложения бяха: да се пресушат кравите, да се намали дажбата, да се премине от 3 на 2 доенета, да се спре да се използват добавки.
В този момент настъпи хаос, защото беше безпрецедентен момент за всички:  – пандемията принуди хората да си останат в къщи. Няма деца в училищата, настъпва вълна от съкращения, генерализиран страх, оправдан от липсата на перспективи за това, което ще дойде.

Два  месеца по-късно, с предоставяне на спешната помощ за безработните семейства, пенсионерите, и вследствие на това имахме увеличена консумация на млечни продукти (кисело мляко и сирена) и покачване на долара, което прави невъзможен вносът на млечните продукти, но благоприятства износа на селскостопански стоки (царевица и соя), имахме безпрецедентен сценарий: увеличение на цените на храните и в същото време значително увеличение на цената на млякото. Изглежда, че се установява баланс, че обменният коефициент ще бъде достатъчен, за да поддържа производителя уверен и мотивиран да остане твърд в дейността.

Сега имаме призракът на входящите цени (царевица и соя), който няма да падне, тъй като бъдещите продажби с високи цени вече представляват повече от половината от целия производствен потенциал. Имаме търсене на месо, което води до клане на млечни говеда. Бъдещето на млякото  се проектира по ускорен начин за ефективно производство. Но как да останем ефективни при това увеличение на суровините, ако половината производствени разходи идват от храната?

Е, ако половината от производствените разходи идват от храна, има още половината, която идва от други елементи, като труд, енергия, доене, ремонт на машини и оборудване и т.н. Но също така е необходимо да се помни, че този дял от разходите е динамичен, т.е. намаляването или увеличаването на една разходна позиция, променя дела на другите разходни позиции. Що се отнася до приходите, увеличаването или намаляването на производството на кравите води до пропорционална промяна в производствените разходи. С други думи, в този кризисен сценарий е необходимо да се справим с броя, за да намалим пропорционално разходите и да увеличим добива на кравите.

Дневните разходи за фураж на кравите с висока продукция в момента са около 4.00 евро или малко повече. Ако кравата произвежда по-малко от 12 литра на ден тя не плаща дневната си ставка в стадото, като се има предвид цената на литър мляко от 0.32 евро.  Ако във фермата няма условия за отглеждане на  крави, без да се използват концентрати (тоест добро чисто пасище, ​​със сянка, без кърлежи и с хранителни качества за отглеждане на тези крави), това животно в крайна сметка се насочва към бракуване !! Ако е тази крава е  бременна, е необходимо да се постигне баланс между отглеждането в обора (яденето на оскъдни храни) и отглеждането на пасището (с риск от загуба на телесно тегло и влошаване на бъдещата лактация). Решението зависи от всяка ферма. Към бракуваните животни да не консумират фураж може да попаднат юници, които не са се развили добре, проблемни крави и мъжки телета ако има във фермата.

2 част: Корекция цената на млякото

От казаното е ясно, че икономиите от храната може  да има, но те са малки и не могат да допринесат за големи икономии. Ето защо трябва да се намерят възможности в други сектори: имаме нехранителни фактори, които могат да доведат до повишена ефективност на фуражите за животните.  От всеки производител зависи да посочи кой от тях може да има максимална възвръщаемост.

Леонардо Дантас

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here