Истината за малките ферми

0

Време за прочит: 2 минути

Govedovad: На всички е ясно, че малката ферма може да произвежда качествена животинска суровина, но това става с многото труд на фермера и семейството му. Пълна зависимост от изкупвачите и несигурност в бъдещето. Към това трябва да се добави и миграцията на селото към града. Има информация, че живеещите в селата са вече под 30%. Също така броят на фермите е намалял дотолкова, че има села, в които се появиха и млекомати. Призива на политиците – „връщане в селото” си е предизборен лозунг, защото досега не е допринесъл с нищо за стабилизиране на селата.

Като заключение на това може да се каже, че момента за възраждането на селата, просто е пропуснат. Ако не вярвате, посетете няколко села и ще се уверите. Всичко това оказва влияние върху животновъдното развивано досега в селския дом. Хората са си оставили по някоя коза или овца, за да имат мляко. Освен тези процеси, трябва да се отбележи и все повече нарастващите ветеринарни изисквания, които са и правилни.

За да имаме животновъдство на село, трябва да се акцентира на други форми на развитието му. Именно това е задачата на политиците, управляващите и науката. Ако това не се случи, ще си продължим по старому да отчитаме все повече закрити селски стопанства.

Само преди няколко дни министъра на земеделието на Румъния Адриан Орос засяга този въпрос в свое изказване. Всъщност човекът си каза истината в прав текст. Без обещания за бляскавото бъдеще, като отглеждаш няколко овце или кози.

 – “В Румъния – каза министърът,  40% всъщност са домакинствата на нашите баби и дядовци и родители, които обаче нямат шанс да оцелеят на пазара, ако не се присъединят към кооперации.  Имаме ситуация, която ме притеснява от самото начало: над 40% от земята в Румъния се обработва от 0,56% от фермерите, във ферми с площ над 3000 декара, в което няма нищо лошо. Но още 40% от обработваната площ се обработва от 97% от фермерите, 795 000 фермери, в малки ферми, под 500 декара. Те са онези домакинства от населението, на нашите баби и дядовци, на нашите родители, които правят селско стопанство, което винаги се издържа с пенсия или заплата.
Тези малки ферми, няма да могат да съществуват сами, и единственото решение е да ги обединят в кооперации
.
През този седемгодишен период би трябвало да можем да направим това – колкото се може повече устойчиви кооперации. Търсим навсякъде в Европа да намерим друга форма за оцеляване на малкия фермер, дори и за малък преработвател, ако той не е част от такава кооперация” .

от Букурещ – Костел Чита

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here