„Качеството на млякото и високата хигиена превръщат продукцията в търсен и добре платен продукт!“- Раим Мехмедов и д-р Християна Николова

0

Фермата е в с. Гъбене, Габровско

Днешната ни среща е със собственика на фермата в  село Гъбене, Габровско – Раим Ахмедов и ветеринарния лекар д-р Християна Николова.
На чашка кафе в Габрово те бяха любезни да ни разкажат за фермата и пътя, по който заедно, като сплотен екип, са преминали, за да създадат един успешен бизнес с отлични резултати.
Какво стой зад този успех нека разберем сега от самите тях.

– Здравейте, ако може и двамата да се представите с няколко думи.
– Здравейте, аз съм Раим Ахмедов и съм собственик на „Екобул“, която притежава фермата в с. Гъбене. На 55 години съм, семеен и имам две деца.
– Здравейте и от мен. Аз съм д-р Християна Николова и съм обслужващия ветеринарен лекар на фермата.

– Раим, Вие как се захванахте с говедовъдство? Потомствен животновъд ли сте или причините са други?
Раим:
Всъщност всичко започна като хоби – с 30 животни.

– С 30 животни – сериозно хоби!
Раим:
Да, впоследствие през 2011 г. кандидатствахме по един проект и така хобито се превърна в основна дейност. Фермата съществува от 2008 г. и уж беше на шега, а днес имаме 360 животни. Дотогава се занимавахме с изкупуване на млека от други ферми и дистрибуция към преработвателите. Така се „заразихме“ и решихме, че можем сами да си го произвеждаме.

– С каква порода започнахте?
Раим: Със Симентал. Внесохме от Австрия 30 прекрасни животни.  Впоследствие, за да увеличим продукцията, започнахме да осеменяваме с бици порода Монбелиард. Купихме допълнително 30 юници от Франция, а също и Холщайн от Германия.

– Как ги сравнявате породите?
Раим: Холщайн има преимущество в количеството мляко, но по качеството доста отстъпва на Монбелиард.

– В момента колко Монбелиард имате?
Християна:
Около 80 крави и юници, отделно имаме и женски, които оставяме за ремонт.

– Защо се насочихте към порода Симентал в началото, а след това я сменихте с Монбелиард?
Раим:
Пазарът. Породата е с неоспорими качества, но тъй като търсехме повече мляко направихме тази промяна.

– Говорите в първо лице множествено число, т.е. „ние“. Имате ли съдружници?
Раим:
Действително имам съдружник, но всъщност говоря от името на екипа си. Моят съдружник не е активен в дейността. Имам прекрасен екип зад гърба си от млади хора – работливи, отговорни и с голям ентусиазъм. Те са движещото звено във фермата!

– При тази повсеместна криза с кадрите сте голям късметлия! Колко човека имате в екипа си?
Раим:
Общо сме 4 човека в ръководния екип и 15 работници.

– Тези хора, на които толкова разчитате явно работят отдавна за Вас.
Раим: Може да се каже, че са основатели на фермата и работим заедно от създаването й. Говоря за д-р Християна Николова и съпруга й, които вече близо 10 години се грижат за стопанството.

– Как успявате да ги мотивирате тези млади хора да се занимават с това и да запазят ентусиазма си?
Раим: Всъщност те успяват да мотивират мен! Заразяваме се с енергия взаимно. Освен д-р Николова и съпругът й, за фермата помага активно и големият ми син. Създадохме едно семейство в стопанството, с което много се гордея!

– Да поговорим за избраната от Вас технология на отглеждане животните… В България доскоро храненето и условията на живот сериозно се подценяваха. Знам обаче, че при Вас нивото е такова, че спокойно можете да се конкурирате с колегите си във Франция. Вие как сте организирали стопанството?
Раим: Отглеждаме ги свободно – боксово. Постепенно намерихме правилния път. С храненето е ангажирана д-р Николова, а с репродукцията – съпруга й. Синът ми изцяло е поел земеделието. Затворили сме напълно цикъла и сами произвеждаме храната на животните. Работим с консултанти по хранене и когато се наложи, коригираме според индивидуалните нужди на животните.
Християна: Имаме доилна зала тип рибена кост, 2 х 10. Фирмата производител е Сезер и въпреки че имаме забележки, сме доволни от услугите им.
Раим: Планираме до 2 години да построим нов обор с доилна зала. Купихме си парцел и сега започваме с проектирането.

– Ще местите животните или ще увеличавате броя им?
Християна:
И двете! Те се размножават и като стадо прогресивно се увеличават.
Раим: Репродукцията ни е много добра! Животните, които имаме в момента са по-добри от тези, които внесохме навремето. Регионът ни е планински и е много подходящ за тази порода.

– Какво е имало на мястото на сегашна ферма?
Раим:
Стари постройки, останали от бившето ТКЗС. Купихме ги и направихме реконструкция, но не се получи съвсем така, както искахме. На запад оборите са много по-функционални и ние се стремим към това ниво.

– В момента как си реализирате продукцията?
Раим:
Нямаме проблем с това. Работим много добре с мандрата, която сме избрали. Качеството и високата хигиена ни осигуряват по-добра цена.

– Планирате ли някой ден да станете независими и сами да преработвате продукцията си?
Раим:
Това може да е следваща стъпка, но едва след като изградим обора.

– Раим, как е да сте от другата страна? Някога сте бил от страната на тези, срещу които по онова време фермерите протестираха – прекупвачите на мляко.
Раим:
Разбирам ги колегите и тогава, и сега. Цените действително са ниски. При нас, пак казвам, качеството на млякото и високата хигиена превръщат продукцията в търсен и добре платен продукт. Към това смятам, че трябва да се стремим всички.

– Държавата как я усещате през годините – като партньор или като надзорник? Размахва ли Ви пръст за най-малкото прегрешение?
Християна:
Да, определено! Най-пресният пример е във връзка с хуманното отношение към животните. Най-малката грешка от наша страна получава сигурна санкция! Грешката дори не беше наша, но това за тях няма значение.

– Според Вас има ли една такава тенденция проверките да са най-често при тези, които са стриктни и прецизни в изпълнение на изискванията? Там, където животните се гледат без елементарни условия изглежда те не са толкова чести?
Християна:
Да, това на 100% е така за съжаление.
Раим: Аз също смятам, че това е точно така и този въпрос лично аз съм го поставял многократно. Няма година, в която всички инстанции да не се изредят да минат през фермата. Понякога и повтарят. Тяхното обяснение, цитирам, е че знаят, че като дойдат при нас всичко ще е наред и няма да имат излишни главоболия. За лично техен комфорт – няма да се налага да пишат предписания и после да се налага да идват пак да проверяват дали са спазени.
Търсят под вола теле и се вглеждат и в най-малките детайли. Ние обаче сме много стриктни във всяко отношение и не им даваме поводи за „главоболия“.

– Със собствени средства ли изградихте фермата?
Раим:
Кандидатствахме по един проект за модернизация на фермата и може да се каже, че бяхме „прецакани“ от Държавата. Това се случи през 2011 г. Рефинансирането трябваше да е в размер на 85% Кандидатствахме с проект за милион и шестстотин хиляди лева, в който половината бяха за реконструкция и модернизация на фермата и ни одобриха.
Не успяхме обаче да сключим договор през 2011 г. и ни оставиха за следващата. Увериха ни, че въпреки това ще останем при същите условия. През август 2012 г. ни извикаха и ни казаха буквално „Тук имаме 1200000 лева, които останаха от малките ферми. Ако искате ги взимайте, ако не има и други, които чакат за тях“. Избор реално нямахме, тъй като имахме да плащаме на консултантите над 138 хиляди, тъй като проектът все пак беше одобрен. Принудихме се да подпишем този договор въпреки, че условията бяха променени и рефинансирането за реконструкция и модернизация падна на 30%.  Накрая всичко ни дадоха около 30%, а нашите разчети и очаквания бяха за 75%!? Въпреки това успяхме да изпълним проекта. Бяхме безупречни!

– Това отказа ли Ви да търсите подпомагане или през годините сте кандидатствали и по друг програми?
Раим:
Разбира се, че не сме кандидатствали. Това ни отказа завинаги!

– Ето как нашата мила държава мотивира българските фермери да се справят сами с трудностите!
– Да, за съжаление.

– Проверяващите, които Ви посещават компетентни ли са, тъй като в това отношение има различни легенди?
Християна:
Някои определено не са! Особено, когато са от София. Не ми е много приятно, че ми се налага да давам обяснения за елементарни неща, за които им липсват познания и е дори обидно да ни проверяват такива хора.

– Раим, Вие сте свидетел на демократичните промени. Вдъхват ли Ви те надежда за по светло бъдеще?
– Не, не вярвам, че скоро нещо ще се промени! На нас ни остава да сме здрави, задружни и да работим, за да оцеляваме в тази действителност. Това е положението!

– Д-р Николова, кое е най-важното при храненето на животните?
Християна:
Балансът във всяко отношение е най-важен и разбира се съобразяване дажбата с индивидуалните нужди на животните. Прехранването не е препоръчително. Съветвам колегите да си набавят възможно най-качествен груб фураж!
Относно подрастващите стартът е особено важен – да приемат навреме необходимото количество коластра и после да се използва  правилно качествен млекозаместител, а не такъв с палмови мазнини и други подобни съставки. Ние работим с фирма Alltech България и ги препоръчвам определено за цялостните им решения.

– Кое отчитате като грешка през годините на развитие на фермата?
Раим:
На първо място това, че закупихме животни от България!
Християна: Основна грешка при вносните животни беше, че ги настанихме в обор с бетонов под, а те бяха отглеждани на ливада и можете да си представите какво се случи с копитата им и като цяло краката им. Загубихме много от тях за съжаление! Голяма грешка  беше това тогава.

Д-р Николова, какво мотивира една млада и красива жена да остане със съпруга си на работа във ферма, вместо заедно да търсят късмета си по света? Работодателят или заплатата?
Християна:
Нашият работодател е страхотен действително – дава ни поле за изява и вярва в нас! Благодарни сме за това му отношение през годините. Заплатата също е задоволителна.

– Значи е време заплатата да се вдигне, Раим! Какво ще пожелаете на колегите?
Раим:
Упоритост, железни нерви и разбира се здраве!

– Благодарим и на двама Ви! Ще се видим при откриването на новия обор!
Раим:
Поканени сте и винаги сте добре дошли!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here