Още за годините и плодовитостта при кравите

0

Време за прочит: 3,5 минути

Наистина, новите изисквания относно обвързаната подкрепа при кравите за мляко и месо под селекционен контрол, както е прието да се казва, „събудиха” фермерите –говедовъди.

Разбира се, че това са проектни предложения, които занапред ще се приемат, но хубавото е, че нашите фермери се интересуват и вземат отношение по такива важни въпросиq от които зависят много пъти стопанствата им и бизнеса им.

Получих доста обаждания във връзка с тези предложения, за които ще кажа и моето мнение.

Крави за мляко под селекционен контрол – обвързана подкрепа

Приемам, като цяло изложените аргументи от НСГБ относно тези изисквания, и подкрепям искането това изискване относно плодовитостта да отпадне.

Имам и следните аргументи по въпроса за плодовитостта.
Малко са фермите, които могат да се похвалят с между-отелен период от 358 дни до 407 дни. От моя опит мога да споделя, че  периода между отелванията  във ферми с 10 тона млечност е от 470 до 520 дни.

Изискването за плодовитост трябва да отпадне

Ако се приеме това предложение ще бъдат ощетени най-вече високопродуктивните ферми, поради ред причини свързани с доенето и самото заплождоне. Ще стане така, че тези ферми, в които се дават много средства за заплождането на кравите, използвайки сексирана семенна течност или сперма от най-добрите бици, провеждат скъпо струващи  лечения, свързани с репродуктивната система, и хранят на възможно най-високо ниво, ще останат „извън борда”.

Малко по-резервиран съм относно предложението за възрастта на бракуване на кравите. Според мен посочения таван за използване на кравите  от 10 години е малък.

Едно теле и 60 000 кг мляко

Защо…
– Сега се гони  пожизнена млечност, която да бъде минимум 10 тона на лактация при експлатация 7 години от датата на отелване.
Засега  това у нас е трудно постижим показател и затова сега се използват бици за ИО, на които в педигретата им е записано като показател, че техните дъщери имат продължителна експлоатация, което гарантира дълголетие на използване и на приплодите.
Разхода за производство на една юница до отелването, вече се разпределя на много повече години и подобрява рентабилността на фермата. Добре знаем, че за производство на една юница, до влизането и в разплод, фермерът изразходва около   2 500 лв. Тази цифра не е без значение как ще се разпредели в годините на експлоатация. Вносните юници са малко по-скъпи.

Така че, по този въпрос трябва да се помисли, дали не трябва да се увеличи тавана на възрастта с няколко години.
В случая говоря за Холщайн.
За останалите млечни породи, които се развъждат в България – Симентал, Монбелиард, Кафяво говедо и БРГ  – този въпрос е още по-важен.

Накрая искам да кажа, че тези въпроси, са чисто зоотехнически и е нормално параметрите да се предложат от Съвета по генетични ресурси, където са събрани Развъдните асоциации, най-добрите ни учени и администратори.

Доколкото съм запознат, Националният съюз на говедовъдите в България  /НСГБ/, е предложил в този съвет да влязат фермери, фирмите които разпространяват семенна течност и някои други представители на науката, които се занимават пряко с генетика, математика, софтуерни продукти, лабораторни анализи.


Д-р Иван Омайников
Д-р Иван Омайников

Д-р Иван Омайников – зоотехник /сега зооинжинер/. Работил е във всички възможни единици на животновъдството, стигайки до зам.-председател на ОАПС-Сливен, отговарящ за животновъдството. Внедрил е в областта  депата за угояване на телета и агнета,  за отглеждане на агнета в батерии, доилни инсталации в овцевъдството, депо за 500 бр новородени телета до отбиването. Смело внедрява кросбрединга при месодайните породи, който засега е табу за нас .

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here