Мозъчни “закачки” с козите

0

време за прочит: 2 минути

Проучване, финансирано от Швейцарска-та национална научна фондация показва, че козите “предпочитат” да печелят награда, даже да е нужно да се положи усилие, пред възможността да изберат по-лесният път към нея. Тази особеност може да помогне за подобряване на хуманното отношение към животните.

Когато са изправени пред предизвикателство, козите не се връщат, те реагират положително на това и се стараят да се справят със задачата.

Опита е направен с кози от две направления – млечни кози и кози джуджета.

Експериментът предлага две възможности за награда – единят начин да се достигне до нея, е свободно да се отиде до наградата, като се мине през една отворена врата.
При другата възможност за да се стигне до наградата се стига след отварянето на вратата.
“При тази схема на опита, козите от двете групи са избрали втория вариант в почти половината от случаите. Така че, те обичат да се сблъскват с такива предизвикателства” – казват изследователите.

Козите за мляко се оказаха изненадващо мотивирани

Изследователите успяха да забележат, че и млечните кози, и козите джуджета охотно участват в експеримента и са мотивирани да отворят плъзгаща се врата с уста, за да получат награда. „От наблюдаваните 57 кози – 53 са решили поне веднъж да изядат наградата зад затворената врата, въпреки, че за наградата можеше да минат през отворената врата и да стигнат до нея.
Поведението на групите беше различно в хода на експеримента: При млечните кози интересът към затворената врата бе по-голям. Като цяло те се приближават до нея по-бързо отколкото до отворената, което може да се разглежда като индикатор за повишена мотивация. Пигмейските кози, от друга страна, първоначално се колебаели, след което все по-често избирали затворената врата.

“Бяхме изненадани от млечните кози: Очаквахме, че добитъкът, отглеждан за висока млечност, ще спести енергията и ще бъде по-малко мотивиран да полага усилия за награда. Особено, ако същата награда е налична без усилие.”

Козите избират между отворена или затворена врата

В това проучване участвали 30 млечни кози (Саански и Планински кози и кръстоски от двете породи) и 27 кози джуджета, които не са били отглеждани за продуктивност . Животните имали възможност за свободен достъп до храна, така че поведението им по време на експеримента не е повлияно от глада. При предишни експерименти те също са били използвани за отваряне на плъзгаща се врата с уста. Това движение съответства на естественото им поведение, тъй като козите не само пасат, но и предпочитат да ровят из храстите, за да стигнат до листата.

Друг експеримент: Козите са поставени поотделно в стая с достъп до две врати. Едната е отворена, а другата е плъзгаща и затворена. Зад двете врати има като награда неварени макарони. За да стигнат до макароните зад затворената врата, козите трябвало да ги избутат с уста. Затворената врата е с последователно плъзгане – най- напред вляво, след това вдясно.
Експериментът се повтарял десет пъти за всяка коза. Изследователите са разделили резултатите за всяко отделно животно: участието за поредния опит се спира, ако козата не се е доближила до нито една врата след 30 секунди.

Резултатите се основават на така наречения принцип за свободно зареждане. „Този ​​термин описва поведението на животните, които предпочитат да положат усилия да намерят желания ресурс, отколкото да им бъде предоставен“, обяснява Нина Кийл. Това явление е известно както при опитомени животни – крави, прасета, кози и пилета – така и при диви животни, които се отглеждат в зоологическа градина например. Не е известно дали може да се наблюдава и при диви животни в дивата природа. Предполагаме – продължава Нина Кийл, – че животните проявяват това поведение, защото решаването на дадена задача и свързаният с това контрол върху тяхната среда предизвикват положителни чувства. “

Трябва ли тази форма на удовлетворение да се вземе предвид при отглеждането на кози?
“Да, защото животновъдното отглеждане също трябва да отчита когнитивните нужди на животните. Нашите резултати са първа стъпка. Сега трябва да повторим експеримента при реални условия във ферма и за по-дълъг период от време, за да видим как ще се представят при друга обстановка. Мотивацията на животните се развива.”
Ако се окаже, че подобни мерки трябва да се прилагат в животновъдството, разбира се, трябва да се гарантира, че те могат лесно да бъдат включени в ежедневната работа.
Източник:SNSF


Терминът „когнитивни умения“ произлиза от “cognition” [kɔg´niʃən], което означава познавателна способност, знание, познание или компетенция.
“Когниция” е познавателен акт. Когнитивната психология е дисциплина, която обединява биология, психология, лингвистика и информатика. Неин обект са обектите на мислене, благодарение на които се формира познанието от възприятието, паметта и ученето до понятията и логическото мислене.

Когнитивните умения са свързани с това как човек разбира света и действа в него.
Когнитивните умения са набор от умствени способности и/или процеси.
Когнитивните умения са част от почти всяко човешко действие, докато сме будни.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here