2 част / Михаил Михайлов: Можем, но ще трябва още

0

Сега ще ви запозная, какво ни чака през следващите години, всъщност това са „нещата от живота” на еврофермера в момента.

  • Забрана за номериране на животните от 01.01.2021 г в Германия, чрез жигосване, азот и тавро. Също и рязането на опашките на женските агнета. Всъщност тези мерки сигурно ще дойдат и при нас, но няма да ни затруднят. Отдавна не се жигосват животните, маркирането с азот се използва само в конефермите и приетото такова преди 30 години за маркиране на еднокопитните по селата е вече история. Тавро се прави на рогата на кочовете, най-вече от Тънкорунните породи и Цигай, но тези породи у нас са вече на изчезване. Опашки се режат на женските агнета за разплод, но пак най-вече при тънкорунните породи, които както казах вече са рядкост.
  • От две години в Швейцария се води дебат за прекратяване обезроговяването на кравите. Знаем, че когато кравата е без рога се предотвратяват много нещастни случаи. Стигна се дори до допитване и гласуване, където поддръжниците на рогата събраха около 43%. Разбира се фермерите искат годишна помощ от около 80 франка, ако животните им са с рога. В момента се готви нова кампания и ново гласуване в тази връзка.
  • Забрана за връзването на животните. От 2027 г връзването ще бъде забранено в Дания. Хората обаче се готвят отдавна за това и в момента средното стадо от крави е вече с над 200 бр, което означава, че се внедрява смело свободно – боксовото отглеждане. Датските биологични говедовъди ще трябва да развържат кравите от 2024 г. Германските фермери получиха отсрочка до 2030 г и то благодарение на Баварските говедовъди, които отглеждат една трета от млечните крави на страната, във фамилни, малки ферми по 20-40 крави. До 2022 г е разрешено строителството на обори с вързано отглеждане на животните. Консервативните баварски кравари, много трудно приемат това изискване и занапред ще сме свидетели на сурови битки до решаването на този проблем.
  • Клане във фермите. Вече две години се експериментира клане на пасището, във фермата и в мобилни кланици в Германия и Нидерландия. Ясно е, че те също имат проблеми, както и ние по отношение на клането. Многото малки кланици, които ги е имало по селата вече не работят, а големите кланици са далеко от фермите. В момента определени животни могат да се колят във фермата, след зашеметяване и след това обезкървяване. Трупа трябва за един час да пристигне в кланица, където се обработва допълнително. Фермерът решава, какво ще прави месото. Всичко това се заплаща от фермера и при строг ветеринарен контрол. Казва се, че при клане на фермата или на пасището , животното избягва стреса при товарене, транспортиране, чакане в кланицата и др. Вследствие на това се запазват вкусовите качества на месото. Другото, което се използва в тази връзка са мобилните кланици, където се извършват всичките мероприятия по клането, но те имат и ограничение за броя на закланите животни за един ден и са много скъпи. Всичко това става в пълен синхрон с ветеринара, кланицата и магазина където ще се продава месото и разбира се всеки по веригата получава пари.
  • Изкуствените млека и меса. Те идват и вече заемат не малка ниша по рафтовете. След „парада” на растителните мазнини, дойде времето и изкуствените млека и меса. Първото такова мляко от няколко години е вече произведено. В САЩ, дори се консумира по малко. Там обаче има друг проблем. Контролните органи при анализи не могат да познаят изкуственото мляко от истинското. Сега се търсят маркери за да се различават двете млека.

Изкуственото месо също е готово. Преди няколко дни ЕК отхвърли искането на фермерските организации да не се дават имената хамбургер, сандвич и други подобни, на продукти, които съдържат изкуствено месо. Предимството на изкуствените храни е, че при производството на аналогични количества естествени храни, се използва много по-малко вода, 84% по-малко парникови газове, 65% по-малко енергия. Не е необходимо да се казва, че увеличението на използването на изкуствени храни ще се отрази отрицателно на животновъдството.

  • Намаление на използването на антибиотиците. Занапред ще се сблъскаме и с тези ограничения. Един изключително важен въпрос, които засега го чуваме само от новините и някои изисквания. Тепърва предстои работа по намаление използването им.
  • Въглеродните емисии – също малко знаем като цяло за тях и какво ни чака за да ги намалим. След отпадането на млечните квоти, дойде и изискването за намаление на въглеродните емисии. Според нидерландските фермери изискванията са много по-жестоки, отколкото при млечните квоти. Всяка ферма си има план за емисиите и съответно се плащат глоби при превишаването им. Броят на отглежданите крави е определен. Фермерите и там си приличат с всички фермери по света. Във връзка със спазването на броя на отглежданите крави, имаше интересен случаи. Изведнъж голям брой от кравите започват да близнят. Стига се до 10-14 близнили крави на 100, при нормално 1-2%. Оказва се, че телетата, които се раждат от юниците се записват на кравите, защото една юница се води за 0.5 ж.единици, но в момента, в които роди вече е една единица и трябва да се извади друга крава или юница. Разбира се хитринката беше разкрита и над 120 фермери бяха доста сурово наказани.
  • Вегани, защитници на животни и природозащитници – тези организации непрекъснато имат нови и нови изисквания към фермерите при отглеждането на животните. Дори и забрана на изкуственото осеменяване. Тези организации имат солиден гръб, разполагат с отлични юристи и съответно с много пари. Силата им тепърва ще усещаме у нас.

Наистина, за да се изпълнят горните и следващите изисквания, ще трябва фермера да се бръкне в джоба. Но ако си подреди нещата във фермата, както фермите от асоциацията за която разказах, при добра работа на организацията, в която членува и неизбежната помощ на държавата и ЕС, всичко това ще стане по-един модерен начин и с много по-малко разходи за фермерите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here