Когато имаш ферма, всяка стотинка отива в нея, а ако правиш нещата както трябва, компромисите са ежедневие! – Анета Асенова

0

Съсобственик на ферма в с. Дреновец, Видинско

Днес ще Ви разкажем още една история от Видинско, по-конкретно от село Дреновец, община Ружинци. Селото е разположено на брега на река Лом. Надморската височина е малко над 100 метра, а климатът се характеризира с топло и сравнително сухо лято, докато зимата е доста студена.  

Тук, семейство Анета и Милен Асенови са избрали да изградят и развиват своята семейна ферма. Преди седем  години двамата са се върнали от гр. София, където са живяли и работили, за да се занимават с млечно говедовъдство в родното си село. Това е едно от малкото стада в НАРМС, което, заради ограничението за минимален брой, до момента не е получило никакви субсидии за животни под селекционен контрол и въпреки недомислиците в държавата успява да продължи напред и успешно да развъжда чистопороден Симентал!

Защо са направили този необичаен за млади хора избор, как се справят без субсидии и съвсем сами с отглеждането на своите 3 деца и вече над 40 чистопородни животни, днес ще ни разкаже Анета.

– Здравейте, разкажете ни за себе си и Вашия съпруг с няколко думи.

– Здравейте, казвам се Анета Асенова и заедно с мъжът ми Милен  сме родом с. Дреновец. Аз съм на 35 г., а той е на 37 г. Бяхме в София за известно време, но след това решихме да се приберем в селото, за да отглеждаме животни.

– Защо взехте такова решение? Обикновено хората търсят начин да избягат от село и да се установят в някой голям град, че дори и в друга държава.

– Той реши така и аз го последвах. Искаше да отглежда крави за мляко и то конкретно порода Симентал, която му е голяма слабост много отдавна!

– Лесно ли Ви убеди да се върнете на село и да замените светския живот с обора? Кога и как се случи това?

– Не, много ми беше трудно, признавам! Когато обаче има любов жената е способна да последва мъжа си навсякъде. Това се случи през 2013 г. От 2014 г. съм регистриран земеделски производител.

Първите животни гледаше свекърва ми в двора на къщата ни и когато той ни „отесня“ си закупихме този обор, който е в двора на бившето ТКЗС и … още крави, разбира се. „Оборът“ беше една стара и неподдържана сграда. Наложи се доста да поработим, за да я пригодим за нормално отглеждане на животни.

– Колко животни има във фермата в момента?

– 43, от които 10 са на възраст до 1 година, 7 са юници и 26 са дойните крави.

– Как отглеждате животните?

– През студените месеци са вързани в обора. После ги пускаме на паша по ливадите наоколо. Преди да родя Мими лично аз ги пасях. Милен сам дои всички животни.

– Полагате огромни усилия за отглеждането на чистопородни животни и произвеждате качествена продукция. При добри условия ли я реализирате?

– Работим с изключително коректен партньор от години – МИЛККОМ от гр. Лом. Цените на изкупуване са добри и няма забавяния в плащанията! Това е много важно, тъй като както казах ние все още не получаваме субсидии и нередовното заплащане на млякото може да пагубно за нас.

– Вие членувате в Асоциацията вече няколко години без да получавате субсидия. Какъв е мотивът Ви?

– Така е редно, защото броят на кравите беше под 20. Получаваме административна помощ, ценни съвети, както и много качествен семенен материал. За мъжът ми животните са изключително важни и ги отглежда с огромна любов! Държи да прави всичко както трябва и ги запложда само с елитни бици. Надяваме се, че през тази година ще получим субсидия за първи път, което ще е огромна помощ за нас. До този момент се справяме само със собствени сили и ни е много, много трудно. Милен купува само качествени фуражи, които не са никак евтини и държи кравите да получават всичко необходимо, за да са здрави и да се чувстват добре.

Странно ще прозвучи, но ние не отглеждаме крави, само за да се издържаме. За мъжа ми това е призвание. Той би направил всичко, за да са добре животните и да има елитно стадо си е негова мечта много отдавна. Понякога това става дори на цената на доста жертви от наша страна. Точно днес имахме спор с голямата ни дъщеря, която е недоволна, че всичко отива за кравите, а тя иска ремонт на стаята си. Но, няма как без лишения. Предполагам, че колегите много добре разбират това. Когато имаш ферма, всяка стотинка отива в нея, а ако  правиш нещата както трябва, компромисите с живота ни са ежедневие!

Нашите животни са прекрасни – много гледани и са ни голяма гордост! Когато се върнахме на село, отначало изобщо не исках да ги виждам, но с течение на времето свикнах с тях и ги заобичах.

– Помагате ли на мъжът си в стопанството?

– В момента не, тъй като имаме бебе на 6 месеца и се грижа за него. Преди това бях плътно във фермата. Сега голямата ни дъщеря ме отменя и редовно помага на баща си.

– Откъде се корени тази огромна любов на Милен към животните и конкретно към порода Симентал?

– И до ден днешен не знам, но дори и в моментите, в които е много трудно и му идва да продаде всичко, продължава напред. Случвало се е да ми каже, че иска да се откаже, защото действително е много трудно – няма почивен ден, пропускаме празници и рождени дни на децата, но само след няколко часа идва, показва ми снимки на животните и ми казва „Виж, Ани, колко са красиви! Не мога да ги продам!“.

Няма търпение да останат само червени с бели глави, наредени една до друга в стопанството. Останали са ни още две черно-шарени от първите, но си ги гледаме от теленца, дават мляко и не ги махаме.

– Успявате ли да отделите време за почивка?

– По-миналата година майка ми остана с голямата ни дъщеря за три дни да се грижат за животните и ние отидохме, уж, да си починем…, но не беше никаква почивка това, разбира се. Беше нещо страшно! Отидохме до морето с по-малката ни дъщеря Мими, която тогава беше на 8 месеца. Ние бяхме на телефона през цялото време. Отдалече нищо не можеш да направиш и беше една „почивка“! Това ни беше за последните няколко години. После изпратихме по-голямата за компенсация 14 дни на море със съучениците й.

– Дали дълго ще издържите на това темпо?

– Не знам. Работници няма и реално Милен върши всичко сам. Не знам как той издържа.

– Планирате ли да подобрите нещо в стопанството, за да си облекчите работата?

– Надяваме се скоро да изградим централен млекопровод. Това много ще облекчи Милен.

– Ако сега върнете онзи момент, в който Милен Ви е помолил да го последвате на село и да отглеждате животни, ще се съгласите ли?

– Мисля, че не! Много е сложен този въпрос, но в България да си фермер е много трудно и ние не бяхме подготвени за това, което ни очакваше. Жертвите и компромисите са ежедневие, субсидиите са недостатъчни, а помощ отникъде. Но, вече сме се захванали и няма да се отказваме. Милен е вложил цялото си сърце в тази ферма и се старае наистина да прави всичко както трябва. Надявам се, че в един момент ще стане по-леко и ще получим адекватна помощ.

– Какво ще пожелаете на младите хора, които са тръгнали сега по Вашия път?

– Да се въоръжат с търпение и да бъдат подготвени, че трябва изцяло да се отдадат на фермата, ако искат нещо да се получи. Да забравят за личния живот. Ако не са готови за това, по-добре ще е да не се захващат!

– Благодаря, желая Ви успех и бъдете здрави!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here