„Държавата ни помага, но трябва да се намеси, за да се вдигне цената на млякото!“ – Емил Делиев,

0

 интервю  със собственика  на ферма в с. Софийци

Днес ще Ви разкажем една много цветна история от Кърджалийско, където в с. Софийци Емил Делиев отглежда своето стадо Монбелиард.

Той не е потомствен говедовъд и е научил всичко в движение. Днес е опитен фермер, преминал през много различни дейности и препятствия преди да тръгне по този път.

– Здравейте, разкажете ни за себе си с няколко думи.

– Здравейте на всички! Казвам се Емил Делиев и съм на 52 години. Родом съм от с. Софийци, община Джебел. С животновъдство се занимавам от 2000-та година. Преди това бях механизатор и имах малък бизнес в областта на транспортната дейност.

– Разкажете, как решихте да се насочите към животновъдството? Родителите Ви отглеждаха ли животни?

– Не, те се занимаваха със строителство, а аз винаги съм обичал много животните и отглеждането им е било любимо хоби за мен. С течение на времето това хоби се превърна в моя основна дейност.

В началото започнах в един заден двор до къщата. Впоследствие, след като буквално ограбиха изоставения вече двор на ТКЗС-то в селото, го взех и се захванах с паткарски бизнес. За съжаление станах жертва на недобросъвестни купувачи, които ме „запалиха“ с 6000 бройки и това доведе до фалит на тази дейност. Загубите бяха огромни, повече от милион лева, а шокът още по-голям. Всеки на мое място щеше да полудее. Вместо това заминах за Гърция и там се научих как се прави животновъдство. Когато се върнах, отначало се захванах със свиневъдство, отглеждах 180 прасета в базата, която бях закупил.

Кравите обаче винаги са ми били слабост, а и виждах по-голяма перспектива за развитие. През 2000-та година започнах с кръстоски и постепенно, чрез изкуствено осеменяване с бици от порода Монбелиард почти изчистих стадото. Базата, в която сега отглеждам животните е нова. Реших да съборя всичко до основи и да си построя ферма за говеда, каквато искам, а не да преправям стари и безполезни постройки. Направих всичко по стандарт и изисквания на ветеринарите, които ме съветваха.

– Доколкото знам сте бил и кмет на селото. Как успявахте да съчетаете обществената работа с животновъдството?

– Единственият ми мандат като кмет приключи преди година.

– Защо не се кандидатирахте отново?

– Двете неща просто не могат да се движат едновременно, а и отношението към кмет със собствен бизнес е особено. Наситих се на недобронамерени и неверни приказки и коментари, че едва ли не си облагодетелствам бизнеса по време на мандата си. Това бяха абсурдни твърдения, тъй като нито една проверка не ми е спестена и фермата беше глобена именно докато бях кмет. Това само доказва, че правилата за мен са важели дори повече. Но на хората не може да се угоди… Това е българският манталитет. Злобата и завистта винаги надделяват, за съжаление!

Аз съм доволен от постигнатото като кмет – оставих след себе си много добри неща, построихме паметници и много занемарени неща оправихме. Ще дойде време и това ще се оцени. Предпочитам действията и резултатите ми да говорят за мен, а приказки винаги ще има.

– Явно сте напуснал този пост с обида.

– Не е обида, а самата истина. Така стана, че двама души не достигнаха в селото за пряк избор на кмет. Поставиха си удобен човек сега, който ще слуша и ще изпълнява. На следващите избори може пак да се кандидатирам, ако ме ядосат и пак ще стана кмет!

– В момента колко животни има в стопанството?

– Над 40, а дойни в момента са половината. Всички са Монбелиард.

– Как ги отглеждате животните?

– Оборно пасищно. В момента са вързани, а когато е топло са на паша на наети общински ливади. Доим ги с агрегати, но обмислям изграждането на доилна зала.

– Успяхте ли през тези години да се възползвате по някаква програма, за да оптимизирате стопанството?

– Синът ми кандидатства по мярката за „млад фермер“ и го направих стопанин на 30 животни.

– Мислите ли си да построите мандра за в бъдеще?

– Не е изключено, но не е на дневен ред. Мандрите станаха вече повече от фермите, но това е една друга тема.

В момента се изгражда една нова мандра в Кърджали, която ще е по-близо до нас. Желанието ми е да не продавам на прекупвачи, а да си имам собствен транспорт и да продавам директно на мандрата. Така се надявам, че най-после ще можем да получим по-добри условия, заради отличните показатели на млякото на Монбелиард.

– Какво Ви се иска да промените или построите във фермата през следващите години?

– Най-необходима ми е доилната зала и един бокс за угояване на мъжките телета. Надявам се, че ще се случи до две години, ако съм жив и здрав!

– Семейството помага ли във фермата?

– При мен всички от семейството помагат активно в стопанството! Иначе няма да печелим нищо! Това за мен е семеен бизнес. Няма ли подкрепа от всички нещата не вървят.

– Никакви работници ли нямате?

– Не, имахме, но ги освободихме.

– Казахте, че често сте били обект на проверки. Изходът им справедлив ли беше?

– Проверката е висша форма на доверие. Мен никога не са ме притеснявали проверките и съм си понасял последствията, когато е имало основание. Не мога да кажа, че са били несправедливи. Дори смятам, че контролът трябва да е по-строг, но да бъде за всички еднакъв.

– В региона задружни ли сте с другите колеги фермери? Помагате ли си?

– Няма как да стане, защото завистта и злобата са големи от край време в България.

– Имате ли надежда, че това ще се промени с времето?

– Не, според мен все по-зле ще става за съжаление. Държавата ни помага, но трябва да се намеси, за да се вдигне цената на млякото и хората да „живнат“, и бизнесът да потръгне! Моите наблюдения са, че с всяка година все повече доближаваме дъното и ще дойде момента, както беше с тютюна – на инат да съществува!

– Доволен ли сте от сътрудничеството с НАРМС?

– За момента нямам никакви забележки. Ние си вършим нашата работа – асоциацията нейната и нещата си вървят.

– Дано, все пак, ни чака по светло бъдеще! Какво ще пожелаете на колегите за финал?

– Да стискат зъби! Ще дойде и нашето време, но трябва да сме упорити и да не се отказваме! Всички да сте здрави и много късмет! Благодаря за вниманието!

– И ние за отделеното време!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here