„Как да си изберем бик за осеменяване в стадото? Екстериор и морфология“ – д-р Светослав Карамфилов

0

д-р Светослав Карамфилов от „Аграрен университет“ в гр. Пловдив

Отново сме в Аграрен университет в гр. Пловдив, където разговаряме със Светослав Карамфилов. Доктор Карамфилов е член на Научния съвет към НАРМС и е преподавател от катедра Животновъдни науки към Аграрния университет.

Темата ни днес е с изцяло практическа насоченост и в нея ще се опитаме да Ви помогнем в избора на конкретен бик от случния план, който да използвате при осеменяване на животните в стадото в зависимост от поставените цели и търсеният ефект.

 – Добър ден, доктор Карамфилов! Без излишни предисловия разкажете какво да гледаме в каталозите и как да ги четем?

– Здравейте, нека да развием темата днес като разгледаме един от биците включени в случния план на Асоциацията – Hubraum. Ще му направим екстериорен профил и ще дадем обща информация, отнасяща се до развъдната му стойност на базата на този профил. Преди да се спрем конкретно на оценката на екстериора, искам да започна с това, че развъдната стойност на всеки един бик е обобщен израз освен на екстериора и морфологията на бика, така и на още три големи групи признаци, означени като продуктивни, функционални и здравословни, които се правят въз основа на оценка на определен брой негови дъщери, които също биват преценени по екстериор и морфология.

Това логично означава, че процесът на прецизно и достоверно оценяване на един бик отнема много време и няколко негови поколения. Обикновено дъщерите се преценят на първа лактация по продуктивност, функционалност, екстериор и общо здравословно състояние. След това им се прави отново оценка на трета лактация по същите комплексни признаци. Резултатите се попълват в специална база данни, която изчислява развъдната стойност на дадения бик.

Защо е необходима оценка и на първа и на трета лактация? Защото се счита, че говедата достигат пълна зрялост на организма на 5 години, т.е. на трета лактация. Всички записи и замервания, които стандартно се правят в направленията продуктивност, екстериор, възпроизводство, оползотворяване на фуражите и здравословно състояние за максимална достоверност се осъществяват на първа и трета лактация.

Втората се пропуска, тъй като не е икономически рентабилно да се прави ежегодна оценка, а и тогава все още не е достигнат пика в млечната продуктивност, който е основен показател при формиране на общата развъдна стойност на дадения бик. Всички промени, които се случват в организма след преминаването на лактационния пик се обясняват с процеса на стареене и не са критерий за оценка на бащата.

Важно е да се уточни, че при различните породи пикът се достига по различно време. При порода Симентал е възможно този пик да настъпи по-късно, тъй като самата порода се характеризира с по-късна зрялост. За максимално точна и достоверна оценка трябва да се взимат предвид всички условия и особености касаещи животните, порода и начина на отглеждане. Сименталите традиционно запазват своя пик и в четвърта, и дори пета лактация.

– В тази връзка кога препоръчвате да се пристъпи към първото осеменяване на юниците от породата като се има предвид по- късното настъпване на зрялост при тези животни?

– Трябва да се обърне внимание на комплексното развитие и растежа на младите животни преди да бъдат заплодени. Има определени дължини, дълбочини и ниво на жива маса, които трябва да се достигнат задължително, за да очакваме оптимални резултати. Твърде ранното осеменяване крие рискове в перспектива, касаещи както здравословното състояние на твърде младата майка, така и потенциала на приплода. Тази тема ще разгледаме отделно, тъй като е важна и често се подценява. Често фермерите залагат само на натрупване на маса и не взимат предвид другите също така важни показатели. Мислят си, че достигането на над 350 кг жива маса означава достигане на полова зрялост, но това не е така. Растежът и развитието трябва да вървят ръка за ръка и да се оценяват комплексно. Под развитие се разбира достигане на определено телосложение, което ще позволи на младото животно функционално да износи и роди пълноценен приплод без това да води до здравословни последици за както за него, така и за плода! В различните страни за порода Симентал има възприети различни стандарти за първо заплождане. За България оптимално е възраст от 16 -18 месеца.

– Да продължим с Hubraum и една негова дъщеря, на която публикуваме снимка. Какво да гледаме, как да четем написаното за развъдната стойност?

– При представянето на данните за конкретен бик в каталога за бици задължително е посочен индекса за общата му развъдна стойност. Трябва да се знае, че това е променлива величина, която периодично се актуализира в зависимост от постъпващате нова информация при преценка на наблюдаваните дъщери. В развитите страни това се прави веднъж на всеки три месеца.

Снимка: дъщеря Hubraum

Снимка: Hubraum

След индекса за общата развъдна следват номерът от националната идентификация на бика, собственика, развъдната организация или станция, която предоставя данните, броят на дъщерите, по които се прави преценката, както и броят на стадата, от които данните постъпват.

По-нататък по групи са представени данни за продуктивните, функционалните, морфологичните и здравословните признаци, формиращи общата развъдна стойност. Трябва да се отбележи, че всички параметри са дадени като отклонение +/- от средното за популацията, в която се извършва преценката на тази стойност.

Да започнем с екстериора. Ще разгледаме елементите по снимката на бика, които задължително трябва да се взимат предвид. Снимките са характерни и отговарят на определени условия. Прието е те да са профилни за максимално онагледяване на екстериорните особености. Зоотехническите описания на животните започват от главата и продължават назад всеки елемент, който описва продуктивния тип на бика. Екстериорът може много бързо да ни ориентира и към продуктивното направление на бика – дали е млечно-месен, месно-млечен или изцяло месодаен, тъй като има видими различия.

Да разгледаме Hubraum. Разбира се снимката му е направена в изложбена кондиция с тоалет, почистен и във възможно най-естетичен вид. Снимката трябва да онагледява развитието на части от тялото, които са съответно критерий за месното или млечно направление, или и за двете както е със смесените породи като Симентал.

Още на пръв поглед може да се види по-издължено тяло, по–развита средна част, по-развита крупа и бутове. Конкретно Hubraum има изключително замускуляване на бут, което започва още от върха на седалищните кости и достига долу почти до скакателните стави. Бутът има характерна закръгленост с широчина, която достига чак до вътрешната страна на бедрото. Също така се вижда, че той има и много добър полуобхват на бута. Крупата е здрава и стабилна, което осигурява широчина и широк захват на задните крайници. Крупата всъщност е тазът, който се оформя при съединяването на точките между задхълбочни възвишения, точките при тазобедрените стави и седалищните кости. Този ромб, който се оформя между тези точки условно се нарича крупа.

– Нека последователно да разгледаме екстериора на Hubraum и да започнем от главата по примера на зоотехническата оценка.

– Биците трябва да имат характерната за породата си глава. Hubraum има типичните белези – бяла глава и розови мукози – лигавици на носно огледало, на очи, на вулва и копита. Прието е по главата да има и петна и не е признак за нечистопородност. Hubraum има добре свързани равни челюсти, които оформят широк нос. Това е признак за добре развита дихателна система. Много е важно горната и долната челюст да са симетрично разположени, както е в случая. Това означава, че има добра дъвкателна способност. Виждат се добре оформени дъвкателни мускули в горната част на главата. Hubraum може добре да обработва груби фуражи и е предал това качество и на дъщерята, която виждаме на снимката.

Типът на главата е много важен за всяка порода. Симентал е широкочела порода. Ако Ви се предлага Симентал с нетипична форма главата проверете родословието му. Може да се ориентирате по главата на Hubraum, тъй като той е типичен представител на кранеологичния си вид и породата си.

Главата може да е сигнал за полов диморфизъм и трябва задължително да обръщате внимание на това при избор на животни! Просто казано – избирайте бици с бича глава и крави с кравешка глава! Кравешката глава е по-нежна, по деликатна и издължена, липсва й характерната за биците широчина. Биците съответно имат по-груби черти, изразени дъвкателни мускули. Внимателно разгледайте главата при избор на животни!

Оттам нататък главата трябва бъде стабилно и плавно свързана с шията, която пък от своя страна трябва плавно да се свързва с предния пояс на телосложението, т.е. с плешките.  Шията трябва да се свързва добре с предната част на гръдния кош и плешките, да се долепя плавно без резки преминавания и прищъпвания. В случая с Hubraum всичко е както трябва – нямаме резки преминавания от главата към шията и от шията към пояса. Вижда се характерно добро замускуляване на шията. Това е много добре за разплодниците от комбинирани породи.

Шията съставлява около 30% от дължината на цялото тяло. При млечните породи кожата е нежна, еластична и по шията понякога се образуват нежни гънки. Този бик също има такива нежни гънки, които са признак за потенциал в млечно направление.

Характерно е за Симентала, тъй като предгръдника (гръдната кост в долната част на гръдния кош)  е леко по-изнесен напред, да се спуска една кожна гънка от края на главата надолу към гръдната кост. Нарича се кожен гердан. Характерно е за мъжките разплодници от порода Симентал, виждаме го и при Hubraum. Наличен ли е този изразен кожен гердан това е признак за породност.

Продължаваме с предния пояс на гръдния кош, който е изключително важен за млечните породи. Развитието на правилна форма на гръдния кош е много важно за постигането на висока млечна продуктивност.

По изискване и както е и за Симентала, гръдния кош трябва да бъде широк, дълбок и дълъг, за да може в него да се помести голямо сърце, което да помпа много кръв за производството на много мляко. При млечните породи ребрата са широки и плоски с големи междуребрени разстояния. Те излизат отгоре от гръбначния стълб назад, встрани и в широчина, а не с прав ъгъл спрямо гръбначния стълб. По този начин те отварят гръдния кош.

За да се ориентирате, когато избирате животно от млечно продуктивен тип – бик или крава, трябва, когато го погледнете отстрани да видите, че има крушовидна форма. Задната част на тялото да е по-широка и дълбока, а напред животното да се стеснява.

Достатъчната дълбочина на гръдния кош може да се прецени като се погледне долу гръдната кост, която трябва да пада под лакътната кост на предния крайник.

Предният крайник се състои от плешка, лопатъчно-раменна става, подрамо и лакът. Лакътят е показател за дълбочината на гръдния кош.

Трябва да избирате животни с добре прилепнали към туловището плешки. Плешки, които са отлепени водят до т.нар. пропадане на предния пояс, което е сериозен екстериорен недостатък. Животни с такова пропадане имат нестабилно телосложение, изморяват се лесно на паша и когато са обора, те лежат по-често.

Постановката на предните крайници трябва да бъде широка, което е и показател да оптималната широчина на гръдния кош, което както казахме е много важно. Трябва, когато застанем пред животното, да виждаме достатъчно раздалечени лопатъчно-раменни стави. Хубаво е да се направят измервания, за да се види дали широчината на постановката и тази на гръдния кош отговарят на стандартите за породата.

За млечните породи в това отношение важи принципът „Колкото по-широко, толкова по-добре!“. Крайниците трябва да бъдат с абсолютно правилна постановка, както виждаме в случая с Hubraum.

За правилна постановка се съди по няколко критерия. Копитата долу трябва бъдат правилно насочени напред и да са успоредни без никакви изкривявания. Метакарпалните стави, които често се бъркат с колене, не трябва да бъдат сближени. Крайниците трябва да са успоредни и раздалечени още от горната част на крайниците, от плешките до долу. Сближаването на метакарпалните стави и извръщането на копитата навън или навътре се смятат за сериозен екстериорен недостатък. Животни, при които е наличен нямат нужната стабилност, изморяват се бързо и скоро отпадат от стадата, поради липса на устойчивост.

Продължаваме назад с гръдния кош, който трябва да е широк, дълбок, с крушовидна форма. Там, където завършва последното ребро завършва и гръдния кош. Следва поясницата, която износва една много сериозна тежест. Това е точката между предна и задна част на тялото на животното. Там се събира тежестта на вътрешните органи и тази при бременността, която достига до 50-60 и повече кг. По тази причина е важно поясницата да бъде изключително стабилна. С възрастта животните пропадат точно в тази точка. За да се ориентирате за нейната стабилност при избор на животни погледнете гръбната линия на бика или кравата. В млечното говедовъдство може да го срещнете с израза top line. Оптималната гръбна линия е абсолютно права от началото на холката до края на началото на крупата и опашката. Тя обаче е почти непостижима реално, затова не се доверявайте на снимки на животни с абсолютно права гръбна линия.

Относно холката – тя е мястото, на което се съединяват двете плешки заедно с бодлестите израстъци на първите гръбни прешлени. Характерно е за млечните породи тя да е остра. За комбинираните обаче, както е Сименталът, може да бъде леко раздалечена поради обилна замускуленост и все пак със здрави връзки и прилепнали плешки.

Следва продължение…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here