Фактори, оказващи влияние върху устойчивостта (резистентността) на организма срещу инфекции

0

Устойчивостта  (резистентността) на организма (животното) срещу инфекция се мени под влияние на разнообразни фактори. Тези фактори са от вътрешно и външно естество.

Вътрешни фактори. Това са фактори  на нервната и на ендокринната система (жлезите с вътрешна секреция), влиянието  породата, полата и възрастта на животните.

Външни фактори. Тук спадат външни въздействия,  преди всичко от техническо естество (хранене, гледане, експлоатация, хигиена) и др.

Недохранването и гладуването се отразяват неблагоприятно върху организмът и увеличават неговата възприемчивост  към заразни  болести. Прехранването също така води до устойчивостта на животните  срещу инфекции.

От съществено значение са някои пропуски и грешки  в технологичния режим на отглеждане на животните. В тази насока значение има лошата оборна  хигиена, простудата, прегряването, преумората, тежкото транспортиране, преждевременното  и внезапно отбиване на бозаещите и т.н.

Паразитите в организма на животните намаляват неговите защитни сили и създават благоприятни условия за появата  на заразни болести.

От климатичните фактори най-голямо влияние върху устойчивостта на организма срещу заразни болести оказват температурата и влажността на въздуха. Високите или ниските температури са причина  за възникване на определени заболяване – слънчев и топлинен удар, измръзване и други, които при някои видове животни (угоени свине, неостригани овце и др.) са с летален (смъртоносен) изход.

Ниските температури и високата влажност увеличават дихателните  (респираторни) заболявания на телетата и прасетата.  Високите температури и ниска хигиена през летните месеци допринасят  за по-чести прояви на мастит при кравите.

Високата влажност благоприятства за развитието на насекоми – преносители на заразни и паразитни болести.  Влажността в кошарите през пролетта благоприятства появата на гангренозен мастит по овцете, а през есента спомага за появата и разпространението на аборти, причинени главно от салмонели (салмонелозен аборт).

Имунинет. Това е невъзприемчивост към заразни болести. Имунитетът може да бъде неспецифичен и специфичен.

Неспецифичният имунитет изразява устойчивостта на животните  не срещу  определена заразна болест, а срещу инфекциите изобщо.  Най-важните защитни бариери, които обуславят тази неспецифична невъзприемчивост, са: кожата, лигавицата, лимфите възли, поглъщането и смилането на микробите от страна на левкоцитите (белите кръвни клетки), както и т. нар. нормални антитела в организма на животните.

Освен общата, специфична устойчивост, съществува и специфична невъзприемчивост (устойчивост) на организма към точно определени инфекции. Касае се за специфичен имунитет. Последният може да бъде вроден или придобит.

Вроден (видов) имунитет.  Той е свойствен на определен вид животни и се предава по наследство, както всеки друг биологичен  признак. това означава, че даден вид животни не са възприемчиви към определена заразна болест. Например от сап, дурин, мит не боледуват говедата,  а само конете. Последните пък не боледуват от шап.  От последната болест боледуват двукопитните (овце, говеда).

Придобит имунитет. Придобива се  в резултат на преболедуване от дадена заразна болест  (естествено придобит). Може да се придобие и по изкуствен начин, чрез имунизиране (ваксиниране).

Ваксината е биологичен продукт, създаден от заразен агент, от негови съставни части, които, вкарани в организма през кожата, устата или по друг начин, довеждат  до изработването на особени вещества (антитела), които са в състояние да неутрализират болестотворното  действие на заразените причинители.

Пасивната невъзприемчивост се постига чрез инжектиране на серуми, които съдържат готови защитни съставки (антитела). При това положение невъзприемчивостта се създава веднага след инжектирането със серума.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here