Проблемът / Цена на кравето мляко

0

Най-важният въпрос за фермерите сега, и за в бъдеще, е цената на суровото мляко. Цената е най-важния фактор за съществуването на фермата.
Цената, от двете страни на бизнеса мляко – мандри и фермери се разглежда по един и същи начин – и двете страни гледат да „прекарат” другата. Разбира се, има и изключения. Засега, мандрите имат приоритет, защото са водещи – те решават дали да изкупят млякото, те го окачествяват и съответно оценяват. Това е така, защото все още има  възможност да се използват вносни млека и сухо мляко. Също така използват и увеличения процент за водно съдържание на сиренето и някои други техни „секретни” инструмента. Не трябва да се забравя също, че те са по-добри бизнесмени и по-добре си правят сметката от фермерите.

През последните години следят стриктно нещата на международните пазари, търговията с мляко и млечни продукти и новите технологии в млекопреаботката, където не само в рамката на шегата, може да се прави сирене и без мляко.

Проблемите при производителите относно цената на млякото, също не са малко. Имали сме много случаи, когато ни се оплакват, че им давали 50 стотинки за кг мляко. Оказва се, че много от тези производители не участват в Модул “Мляко”. При това положение, колкото и добро да  е млякото на някой фермер, никой изкупвач няма да му даде върхова цена. Казахме  вече, че мандражиите са добри бизнесмени.

Другият проблем е производството на малки количества мляко. Без да защитаваме мандрите, е ясно, че разходите за вземането на 200 кг мляко от една ферма има разлика в разходите, когато се вземат два тона от друга ферма. Отдалечеността и лошите комуникации на фермата са също проблем за цената. В някои държави, браншовите организации организират събирането на млякото на своите фермери. Това правят животновъдите от Тесалия – Гърция. По този начин те успяха да вдигнат цената значително. Следващата им стъпка бе, да си направят мандра, която приключва годината с много добри резултати. Такава система в момента реализират и овцевъдите от НОКА.

В системата важно място в някои райони на страната заемат изкупвачите. Обикновено те купуват мляко от ферми, които произвеждат малки количества мляко, или са отдалечени от мандрите. Тук изкупвачите командват парада. Ако не се съгласиш с цената, просто няма да ти се вземе млякото. Те пък от своя страна решават проблемът с пробите, реализацията и превоза на млякото.

Шмекериите по отношение количеството предадено мляко, качествените му показатели, киселинност и др. сякаш останаха в миналото. Все още се спори за оводняването му.

През последните години запазваме производството на мляко, като през последните 2019 и 2020 г дори имаме увеличение с няколко десетки хиляди тона. Става дума за мляко влязло в мандрите. Колко се консумира по фермите не се знае, но факт е, че количествата не са малки.

Обработеното мляко, като количество, сякаш стига на мандрите и както казахме недостига се компенсира със сурово мляко от внос и сухо мляко. В производството на мляко обаче има и друг проблем. Все още нашето мляко е „тънко”, както се казва. Данните са от официалната статистиката, така че искаме не искаме, трябва да се приемат.
През 2019 г.  мастните вещества в преработеното мляко, наше производство са били 3.6%, а протеина 3.2%. Това са минималните стойности, при които от мляко може да се получи що годе продукт за консумация. С такива ниски показатели на суровината не може млекопроизводителите да произвеждат продукти с високо качество, специални или  бутикови такива. Може да си произвеждаме саламуреното сирене и обикновения кашкавал и до тука. Какви пазари, какви износи ще правим, както ни набиват в главите някои политици и експерти. Фермите, които са собственост на млекопреработватели вече работят по този проблем, използвайки методите на селекцията.

Все още не е намерена формулата за арбитър при споровете между производителите и млекопреаботвателите. Модул “Мляко” не е упълномощен да прави това. Той си има други функции – да гарантира пред ЕС и обществото, че консумираме качествено мляко и да не допуска за преработка некачествените млека.

Нямаме и правилата за цената на качествено мляко – става дума не само „чисто” от соматични клетки и микроорганизми, а и богато на мазнини и протеини. Защо е така, е ясно на всички. Защото цената се определя на база количество и масленост и протеин съответно над 3.6% и 3.2%.  Бонусите, които се даваха в миналото за тези показатели, са само приятен спомен за повечето фермери.

Скоро публикувахме материалът –

Проблемът: Качество на млякото

в който става ясно, че предстой в страните от Европа да се мине към единни мерни единици за качество на млякото по отношение на масленост и протеин. Вероятно те ще са 4.2% м.в и 3.4% протеин.

В тази връзка може да се каже, че въобще нямаме готовност. У нас за това  въобще  не се говори и вероятно ще се прави пак на „бърз ход” както и модула.

Млякото ни е „тънко”, както казахме, защото не се води селекция по тези показатели. Основното е количеството мляко, докато м.в и протеина трябва да са в рамките, които казахме вече – 3.6% за м.в и 3.2% протеин. Тези показатели ще почнат да се подобряват, едва когато получат парично изражение. Ако не, ще си разкарваме водата с млековозите и произвеждаме саламуреното сирене.

Въпросът единствено може да се реши, чрез селекцията. Разполагаме със сперма от много елитни бици и много геномни такива. Фермерите обаче слагат на първо място показателят количество мляко при избора на бик.

Мярката Селекционен контрол, също се явява бариера. При нея не може да се използва нито кръстосване, нито кросбрединга. В тази връзка зад „борда” остават добрите качества по отношение на тези показатели на породите, Джерсеи, Симентал, Норвежко червено и др. Става така, че в света над 60% от млечните крави са именно кръстоски от тези породи плюс Холщайн и дават по 9-10 т мляко, а ние робуваме на тези 500 лева, които се получават за селекцията и произвеждаме нискокачествено мляко.

Другата причина я казахме – уравновиловката при изкупаването на млякото.

Това са само част от проблемите относно цената на млякото. В друг материал ще стане дума, че нямаме инструменти при ниска цена на млякото, породена от пазара, за да се помогне на производителитие.
Какви са били цените на млякото през 2020 г може да разберете от материала

Европа: Цена на млякото – 2020 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here