Науката трябва да поведе хорото в разговора за изкуственото осеменяване

0

Съвместна публикация на  “Гласът на земеделеца” и “Govedovad.com”
Статията е отговор на публикацията

Старата българска слава в революцията на изкуственото осеменяване

  публикувана в  “Гласът на земеделеца” от зоотeхникът г-н Димо Райчев


Науката трябва да поведе хорото в разговора за изкуственото осеменяване

 


Това заявява в своя позиция изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България зооинж. Михаил Михайлов. Темата остава отворена за дебат

В материала „Старата българска слава в революцията на изкуственото осеменяване”, публикуван в “Гласът на земеделеца” зоотeхникът г-н Райчев съвсем точно предава пътя, по който е минало създаването на изкуственото осеменяване на животните в България.

Дори много скромно е казано. Тези хора, тогавашните зоотехници – /решено е с тази дейност да се занимават зоотехниците/ по онова време са извършили подвизи. С кабриолети и мотори се е разнасяла най-напред свежа сперма, след това замразена по фермите. Всичко това допринася за генетичното израстване на стадата, което от своя страна води до увеличаване продуктивността на животните. В овцевъдството, коренно се променя облика на нашата местна овца. Тънкорунните ни стада произвеждат 8 кг вълна, плодовитост стопанска – 115-120 агнета, плюс 40-50 кг мляко. Подобни са и резултатите в Полутънкорунното направление. И всичко това, в голяма степен, благодарение на изкуственото осеменяване. Например през 1988 г. са осеменени над 3.5 млн. овце.

При кравите нещата стоят още по-добре. През цитираната година има направени над 700 000 първични осеменявания на крави. Работи се по модерната за него време технология на Касу. Внесени са и паетъчни машини в няколко станции за изкуствено осеменяване /СИО/. Налице са и над десет екипа за трансплантация на ембриони.

Г-н Димо Райчев на няколко пъти поставя и въпроса за възстановяването на генетичния потенциал, като най-вероятно визира използването на бици наше производство.

На мене също ми се иска да стане това. Най-малкото от патриотизъм.
За съжаление това не може да се случи. По отношение производството на бици сме назад с десетки години от водещите страни. Ние все още работим с няколко признака по отношение контрола на кравите. Ограничаваме се до контрол на млякото по отношение на количество, масленост и протеин. Някои асоциации определят и соматичните клетки. Линейна оценка се прави на ограничен брой юници. В страните, който произвеждат бици се контролират най-малко 25 признака, като броят им се увеличава непрекъснато. Второто е броя на животните по породи. Имаме по 4-5000 броя от Симентал, Монбелиард, Кафяво говедо и Българско родопско говедо. Науката казва, че

за да имаш качествено бикопроизводство трябва да работиш поне с популация от 50 000 броя крави

В съвременното говедовъдство, за да произведеш бик, трябва да имаш информация и то от ДНК анализ за голям брой животни. Това го нямаме. Въпреки добрите резултати от определяне развъдните стойности на младите бичета, по генотип, производителите на бици все още правят и оценка по старите методи. В тази връзка нямаме депо за преценка на бичетата по собствена продуктивност.

Идва проблемът с майките – кои ще са те, кой ще ги определи и още куп подробности. Ако обаче, имахме всичко това, идва проблемът със станцията, в която ще се обработва спермата. Нямаме оборудване, нямаме консумативи, нямаме технология – става дума за съвременните технологии. Старите си ги знаем и работим по тях. Дори и това да направим, не сме членове на Интербул, нито на организациите на Холщайна. Това означава, че тази сперма дори и у нас няма да се купува. Тук използвам да поздравя Асоциацията на Симентал в България, която от няколко месеца вече е член на Световната организация на Симентал. Асоциацията на Кафявата порода също е член на Европейската организация.
И накрая –

няма ги специалистите

Кой ще прави всичко това, като не знае за какво става въпрос. Експерт по производство на бици и по определяне развъдните стойности не се става лесно. В Германия например, такива експерти се разменят както футболистите, толкова високо ценен е техният труд. Тези хора познават най-добрите майки в света, знаят предварително какви ще са заложбите на бичето още преди да се е родило, знаят всичко.

Моите изводи са, че в момента не можем дори и да си мечтаем за производство на бици от комерсиалните породи. При българските обаче това трябва да се случи, ако искаме да ги имаме.

Г-н Райчев е прав в предложението си да се проведе дискусия по тези въпроси и да се реши какво да се прави. Определено науката трябва да поведе „хорото”. Няма кой друг. Асоциациите нямат научния потенциал. Браншовите организации се занимават със съвсем други неща. С други думи, връщаме се откъдето започва интервюто с г-н Райчев – началото, ентусиазма на специалистите и разбирането на фермерите.

В продължение на 12 години съм бил директор на най-големия Селекционен център по животновъдство в Сливен. Получавахме сперма годишно от 141 бика, 10 жребеца , 3 магарешки жребци и 6 нереза. Имаше също школа за подготовка на доячи, школа за подготовка на техник осеменители, депо за собствена продуктивност на младите разплодници, така че, имам опит по организация на изкуственото осеменяване. Крайно време е този разговор да започне, а след него и реални действия.

Инж. Михаил Михайлов, изпълнителен директор на НСГБ

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here