Втори  и трети фермер: Преди двадесетина години се запознах с един фермер, който умираше да отглежда крави от породата Симентал. Човекът си купи два камиона крави от Австрия, по цял ден стоеше във фермата. Направи чудеса. Дори семенна течност отиде да си купи от Германия.
Преди няколко години видях този фермер и го попитах как се развива стадото, с какви бици работи, каква е млечността.
Той ми отговори така:
–  нищо не мога да ти кажа, почти не ходя вече на фермата, сега се занимавам да влизам в колкото се можи повече програми. Навсякъде съм – червей, тикви, домати, гъски.

Вторият случай беше подобен. Виждам един фермер, които отглежда 500 крави и му давам един каталог за бици.
Той каза – рядко ходя на фермата, непрекъснато съм по институциите. Отвори си чантата и извади лист, химикал и калкулатор. Сега това е мотиката на фермера.

И трето. Обърнете внимание в сайтовете по земеделие какви материали се четат най-много. Тези, за които пише за даване на пари, събират най-много прочитания. Професионалните статии се четат от много по-малък брой фермери.

Четвърти фермер: Нищо не се е променило! Сякаш времето е спряло! Цената на млякото при нас продължава да е недопустимо ниска, а промяна в отношението на държавата няма. Единственото положително развитие, което виждам и то осезаемо, е в работата на Развъдната асоциация в която членувам.
Преди 20 години членувахме в асоциации, които основно симулираха дейност и за селекция изобщо не можеше да се говори. Днес  всичко се върши прецизно и отговорно и получаваме съдействие от всякакъв характер – административна помощ, качествен семенен материал и достъп до информация.
Много съм доволен от това сътрудничество! С много четене и посещения при български и чуждестранни колеги. Западно европейските ферми действително има много на какво да ни научат. Там за животните се грижат основно членове на семейството и рядко се разчита на работници отвън.
Всичко е автоматизирано и цивилизовано. Това е моят стремеж. В нашето стопанство за  животните се грижим общо 4 души и успяваме да се справим.
 Моето мнение по отношение на субсидиите се различава напълно от мнението на повечето колеги. За мен те не трябва изобщо да се получават, тъй като вместо помощ, те се превръщат в самоцел и възможност от тях да се възползват хора, които всъщност изобщо нямат амбиции да се развиват в животновъдството. Правят го за сметка на тези, които наистина полагат усилия и се стремят към нещо смислено. Това силно демотивира и вместо полезно се оказва вредно.
Независимо от трудностите смятам, че трябва да оцеляват тези, които могат и субсидии не трябва да се получават, поне не  по начина, по който това се случва в момента. – Основната ми цел е да увеличим броят на дойните животни до 200, да провеждаме качествена селекция и да си направим собствена мандра, в която да преработваме продукцията си.
Това е единственото решение при ниските цени на млякото в България.
На местно ниво с колегите много си помагаме, но като цяло в България кооператив, за съжаление, е невъзможен. Българите не умеем да сме обединени и всеки се спасява както може. По-лесно се оказва да се справяш сам и да си спестиш бъдещи проблеми, които неминуемо ще дойдат.

Вероятно фермерът ще бъде критикуван от свои колеги, но той може би вижда бъдещето.

Пети фермер: сивият сектор работи и докато се затискат фермите, които декларират и те ще започнат да не декларират.  Това ще е отговорът, защото те не са по-прости да внасят данъците.
Не съм съгласен с някои, които казват, че сме зле с механизацията. Тринадесет години сме членове на Европейския съюз, нека да пресметнем  една ферма с 200 овце или 100 крави, колко пари е взела и да попитаме – къде са инвестирани?
Никъде.
Аз да не съм по-глупав от другите да вземам и плащам кредите, че ще има и децата да ги връщат. Ще кажете, ама не на всеки дават. Не, на всеки ще дадат да си заложи дома и колата, ще му дадат съразмерно. Няма да му откажат, ама не искат. Всеки иска да не поема риска, да не  залага нищо. Ами ако иска, това е бизнес, аз така съм направили. И така трябва да се прави, но нека да не ми завиждат поне.
Вижте този пъзел трябва да се навърже. И всеки, като вземе 5 лева да инвестира 4 лева или 3 лева, а не да си купи кола или нещо друго. Премиера е прав. Много пари даваме на това животновъдство, само че той не знае, че изтичат в канала много от тях, не отиват нито за поддържане на някакви хигиенни норми, нито за реинвестиция, а си купуваме коли. Нека да видим какъв е резултата от това субсидиране през тези години. Не може болен здрав да носи и да го сатанизират, че някои са големи и средни и имат възможност.
Предложението ми  е, като искаме да сме европейци и искаме пари от джоба на данъкоплатците, да ги доказваме, а именно за разходи оправдателните документи да са само едни – фактура, която е вкарана в регистрите на НАП. Тоест редовни и законни продажби. Като искаме нещо, трябва да сме в светлия сектор, не само да го говорим, а и да го доказваме. И тогава ще видите, че и литражите и всичко ще си  дойде на място. Ако така ще се работи не ми трябват повече субсидии. Достатъчно ще  е, да не  плащаме данъците и ДДС-то и за какво са ни тези субсидии, наистина не ни трябват тогава. Ама не да плащаме и да бъдем санкционирани, тоест модулирани по неправилен начин.

Чакам с нетърпение моментът, когато истинските фермери ще надделеят в съсловието и ще почнем да си говорим за постиженията на успешните. А не всяка дискусия да свършва с това, колко още пари трябва да бъдат изсипани, че да закрепят положението!

Така мислят  една част от нашите фермери. Какво обаче мислят немските фермери, какъв е манталитета им. Ако мислите, че се различават от нашите фермери, просто се лъжите много. Ще се уверите в това, като видите резултатите от една Анкета с немски фермери.

Следва продължение….

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here