„Според мен ние животновъдите сме най – разделени сред всички гилдии“ – Минчо Минчев

3

Собственик на ферма в гр. Севлиево

Днес ще Ви срещнем с Минчо Минчев, който развива млечно говедовъдство в покрайнините на град Севлиево.

Той е потомствен говедовъд. Членува в НАРМС от пет години и развъжда порода Симентал. Разказът му впечатлява с енергията и откровеността си.

 – Здравейте, моля да се представите с няколко думи.

– Здравейте, Казвам се Минчо Христов Мирчев, на 52 години съм и съм от гр. Севлиево. Потомствен говедовъд съм. Наследил съм любовта към животните от своите родители, а от 2005 г. развивам собствено стопанство. Фермата ми се намира съвсем близо до гр. Севлиево.

– Колко и какви животни имахте в началото и колко са сега?

– Започнахме с такива, каквито имаше на пазара в онзи момент – нямахме голям избор. Впоследствие започнахме да ги осеменяваме само изкуствено и да развъждаме две комбинирани породи – Симентал и Кафяво говедо. В момента имаме общо 85 глави – телета, юници и дойни крави, а Симентал са около една трета от стадото.

– Защо избрахте точно тези две породи и какво сравнение може да се направи между тях?

– И двете породи са много хубави и в комбинация правят прекрасно стадо. Аз съм много доволен и от двете. Допълват се чудесно и като продукция.

– Вие сте вече над 15 години животновъд в България. Успя ли да Ви демотивира действителността у нас, или все още имате желание за развитие?

– Никога не съм спирал да се развивам, независимо от трудностите! Ако човек не се стреми към нещо по-добро, няма смисъл да се занимава, това е движещата сила. Трябва да е смел, да рискува и да не се движи по течението.

Имам два изпълнени проекта и в момента съм кандидатствал за трети – за модернизация. Имаме нужда от повече машини и по принцип целта ми е да автоматизирам стопанството максимално, за да не сме зависими от работна ръка.

– Каква технология на отглеждане сте избрали във фермата?

– През зимата са кравите са вързани, а през лятото са на паша. Доиме ги на централен млекоопровод.

– Колко души се грижите общо за стопанството?

– Общо сме трима във фермата – двама сме от нашето семейство и един работник. Допълнително имаме човек, който се грижи за механизацията.

– Вие сте потомствен говедовъд и Вашите родители са Ви предали своя опит. Кое от старите практики Ви се наложи да оставите в миналото?

– Ами…, има една непоправима грешка, която няма как да оправя и тя е че няма как да си преместя фермата в друга държава!

Истината е, че не практикувам нищо от наученото от баща ми. Вървим напред с новите технологии. За пример ще дам храненето, което някога е било силно подценявано, а моят опит ме научи, че без адекватно хранене на животните според индивидуалните им нужди, нищо не се случва.

– А как сте организирали отглеждането на подрастващите животни за разплод – една често подценявана тема?

– Няма място за подценяване – подрастващите са бъдещето на всяко стопанство! Ако не се полагат адекватни грижи и не се хранят правилно провалът е сигурен! Трябва да се хранят с натурални млека, да се спазва безупречна хигиена и постоянно да се следят. Аз се консултирам със специалисти и своевременно купувам и прилагам всичко необходимо за подрастващите, а и не само за тях. Индивидуално взимаме решение за всяка животно според състоянието му. Аз съм постоянно във фермата си и познавам всяко едно с проблемите и нуждите му. Без наблюдение и индивидуално отношение не става.

– Успявате ли да си реализирате продукцията на по-добра цена?

– Имаме действително по-добра цена, но не смятам, че е достатъчна за качеството, което предлагаме. То не се оценява в България.

– Изкупната цена на млякото не се е променяла от години, а за сметка на това фуражите поскъпнаха доста…

– Аз си произвеждам фуражите сам и това вече не го усещам толкова, но купувам, например, шротовете и те са на убийствени цени. Но не е само храната и фуражите – в една ферма има много други разходи, които с годините скочиха двойно и тройно. Ток, заплати, консумативи – всичко постоянно се повишава, а цената на млякото е все една и съща от 10 години.

– Видяхте ли някаква положителна промяна в българското животновъдство за времето, в което сте животновъд?

– Не, категорично! Изминаха вече два програмни периода, които посрещахме с надежди и напразни обещания за по-добро бъдеще. Нищо от това не се случи. Сега започваме трети – дано този път е по-различно…

– Това окаяно състояние, този хаос, на некомпетентност ли се дължи, или е целенасочен според Вас?

– И двете определено.

– Имате ли съмишленици сред говедовъдите, с които да сте обсъждали защита на правата Ви по някакъв начин и да провокирате някаква промяна?

– Не. Според мен ние животновъдите сме най – разделени сред всички гилдии. Не мога да си го обясня, но действително разделението и завистта между нас са големи и са от край време. Растениевъдите са много по-сплотени от нас, затова при тях нещата са коренно различни. При нас всеки охка, всеки се оплаква, но продължаваме да даваме млякото на безценица. Имам чувството, че с конкурс сме избирани ние животновъдите – само се оплакваме и ако можем си пречим един на друг. Всеки се спасява по единично. Такава гилдия няма как да защитава правата си.

– Вие употребихте „сме“ т.е. включвате и себе си в това число.

– Да, разбира се. И аз съм животновъд и ние заедно нищо не сме направили. Това е тъжната истина.

– А промяната за всички не идва ли от всеки поотделно първо?

– Ами ще Ви го кажа направо, ако изляза сам на жълтите павета, още утре ще имам проверка от НАП и всички възможни институции, а и протестът ми все някой ще го употреби.

– Явно „разделяй и владей“ е мотото в животновъдството у нас?

– Да, определено. Преди няколко години, тук в региона, правиха някакви консултативни съвети, например. Аз научих впоследствие за това кой е бил избран в тях. Нас животновъдите, в частност мен, никой не ни попита кой искаме да ни представлява и да бъде съветник на министъра от наше име. Един от въпросните съветници беше представител на мандра и как точно да очакваме той да защитава правата ни за по-нормални цени на млякото!?

– Все пак останала ли Ви е надежда за промяна, например в младите хора? Дали те ще поемат риска да се справят с проблемите?

– Мисля, че всякакво желание у младите хора да се занимават с животновъдство е безвъзвратно убито, за съжаление. Ако нещо драстично не се промени, няма какво да мотивира младите хора да губят от живота си, заради загубени каузи!

– А дали нещо ще се промени? Дали ще „пуснат кокала“?

– Хахахаха, едва ли, но както казват руснаците „поживём, увидим”. Дано! Ние сме израснали възпитани в ежедневен тежък труд, но младите хора сега нямат тези навици и ако трябва да стоят, за да работят почти денонощно, едва ли ще изберат този път. Освен това тази дейност изисква човек да е финансово осигурен. Например през лятото, колегите знаят добре, доста често се налага да работим по повече от 16 часа и не можем да си посрещнем месечните разходи. Каква мотивация да има един млад човек?!

– И все пак, още в началото на разговора казахте, че никога няма да спрете да се развивате. Какво Ви крепи?

– Любовта към животните. С тях съм израснал и те са ми е в кръвта!

– Имате ли някакви препоръки към НАРМС? Получавате ли съдействие?

– Да, нямам никакви забележки. Асоциацията си върши работата, нещата са сбъркани на друго място!

– Как се виждате след 5 години и има ли на кого в семейството да предадете всичко постигнато?

– След 5 години се надявам да съм жив, дай Боже! Малката ми дъщеря ще поеме стопанството. Тя учи за зооинженер и помага активно във фермата.

– Пожелаваме й освен опита да е наследила и духа, и желанието за развитие на баща си! На своите колеги от НАРМС какво ще пожелаете?

– Успех! Успех срещу бурята!

– Благодаря ви за откровения разговор!

– И аз Ви благодаря за вниманието!

3 КОМЕНТАРИ

  1. Потомствен животновъд от 2005 г…..Преди това 45 г социализъм и нишката се прекъсна…Животновъд е стопанин над 500 глави а не 50-80 животни.Когато спрат субсидията и сте до тук .

  2. То съвсем не е случайно , да не кажа, че е поддържано умишлено !

  3. Точно! И така се изпускат възможности. Нека видим гръцките фермери как се поддържат без да се делят. Защото днес са едните, утре другите.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here