Работим повече, приказваме малко

0

Посетихме кабинета на ветеринарния лекар д-р Трайчо Алчев в гр.Казанлък. Докторът обслужва животновъдни ферми в този район. Известен е със своя перфекционизъм, дисциплина, изключителна професионална подготовка и готовност по всяко време да тръгне за фермата.

Освен това е изключително активен и в живота на Българския ветеринарен съюз, в градежа на законодателството по отношение на ветеринарията и организацията на работа. Разбира се и в борбата за защита правата на практикуващите лекари. (Нали като млад е тренирал борба.)

Малко на шега зададохме нашият първи въпрос.
Доктор Алчев, през последната година все по-малко се споменават ветеринарните служби, не се споменава и за нови заболявания по животните. Чумата по свинете сякаш изчезва. Единствени ние на Балканския полуостров нямаме проблеми със синия език, на какво се дължи това.

Докторът се усмихна и отговори.
– Може би най-вече на това, че всички започнахме да работим повече, да се вслушваме в предложенията, както на науката, така и на държавните служители. Сякаш успяхме да направим отбор.
Тази година всичко сякаш по нашата работа върви както се казва по ноти. Навреме получихме ваксината против Син език и дори приключихме ваксинирането. Сега започнахме да ваксинираме против Нодуларният дерматит по кравите. По план, до края на април трябва да приключа в моя район.
Предни години, по това време се говореше за обществени поръчки, ваксинирахме през юли, което бе съпътствано с много проблеми.
Вземането на проби за бруцелоза и лептоспироза от месодайните и млечните крави също е в ход.

Като има ваксина, консумативи и лаборатории, да пееш и да работиш. Че добре сме се справили с колегите се вижда и от резултатите.

Болестите намаляха.

Не се притеснявайте, че хваля гилдията, нищо лошо няма да се случи, щом си гледаме добре работата от горе до долу.
Би било много добре, след като си приключим задълженията да си получим и заплащането.

По отношение на коронавируса, сякаш малко ни забравиха. Ние също не сме далече от първа линия. Всеки ден посещаваш поне 7-8 ферми, срещаш се с десетки хора, които също са близо до вируса. Няма да говоря, че също по няколко пъти на ден трябва да обличаме защитни дрехи и маски.

Засега обаче все още не сме включени в подпомагането.

Забравих да кажа и нещо много важно. През последните месеци сякаш се научихме да мислим заедно – държавните специалисти, практикуващите лекари, научните работници и университетските преподаватели. По-бързо, по-единно сякаш решаваме проблемите. Това разбира се, трябва да ни радва.

Ама няма да съм аз, ако не каже нещо, което трябва да решаваме и трябва да е на дневен ред.

Става дума за справките и документите които трябва да попълваме.

На бюрото ми вече няма място от папки. Имаме си добра програма за водене на ветеринарната дейност. Сигурно има още къде да се пипне, но и това ще стане. Много време се губи с това писане и то време, през което трябва да сме при животните. Трябва да се знае, че може би ветеринарните лекари са най-присъстващи и най-често срещащи се с фермерите. Ние сме хората, които ги насърчаваме и поддържаме да стоят изправени.

Уговорихме се, да продължим разговорът с д-р Алчев и за други наболели проблеми и въпроси. Той с готовност прие предложението ни за следващи срещи.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here