Последните мохикани, или новите фермери

0

 Гр. Крън, фермата на семейство Асен е Румяна Бръмчеви.
Впечатлени сме от чистота, отношението към животните и най-вече от условията за живеене в обора. Блестящите от чистота,  облицовани с плочки за  стени, вдъхваха респект и уют. От транзистора  из обора се разнася лека “салонна” музика.
Дано да имаме повече такива ферми, нека де не са с плочки, но да са така чисти и удобни за животните.

Историята на фермерите, е до болка позната през последните години. Те обаче са издържали, строили, отглеждат си животните с любов и все още произвеждат продукция.

Преди осем години съпругата Румяна остава без работа, Асен е строител, но трябва да се търси алтернатива за издръжката на голямото им семейство. Решават и си купуват едно женско теле, да си го гледат и заколят за идващата Нова година. Телето обаче става тяхна любимка и решават да им се роди теленце за да станат две крави. Съдбата предопределя телето да бъде женско и така от тогава до сега –  кравите са вече шест.

Следва изграждането на обора, който Асен собственоръчно построява, спазвайки всички изисквания. Под с изолация, за плочките вече казахме, достатъчно дълги и широки легла, удобни хранилки, светлина, въздух, отдушници и музика. Тук са настаняват млекопроизводителките. За останалите животни – пресушени крави и подрастваши има също помещение, където условията са също прекрасни за отглеждането им.

 Малката фермичката бижу се намира на няколко километра от града, в собствен парцел от 40-50 декара в подножието на Стара планина. Тук, на това място е била и твърдината на Алдемир Тертер, който е бил удостоен с титлата деспот на Крън. Той е бил голям войн и обикновено  печелил сраженията. Лоялен към Българската държава и своя народ.

Животните отглеждани в тази малка семейна ферма, намираща се в този прекрасен край на България, са като в санаториум. Събуждане, доене с апарат, който е снабден с най-добрите в момента пулсатори и чашки за доене.
Следва закуската, състояща се от два вида сено и концентриран фураж под форма на смеска, приготвена собственоръчно и по рецепта на Асен.
Излизане от обора и пускане на животните на пасището.

Тук вече ги поема съпругата – Румяна, която е майстор по управлението на електропастирите. Вечерта процедурата се повтаря – доене, спане и така всеки ден.

Обикновено се доят пет крави, които средно дават 20-25 кг мляко на ден.

Млякото се изкупува през ден, а в определени дни стопанката се грижи да осигури млечни продукти за пет семейства – дъщери, синове, братя и сестри. От години, тези семейства консумират екологично чисти продукти със запазени вкусови качества на нашите традиционни сирена и млека.
Фермата няма да се разширява.
Единствената новост, която се предвижда да бъде е изграждането на лек навес, под който да нощуват животните през лятото.

За кравите, освен доброто хранене и гледане, се полагат и всички грижи свързани по отношение профилактика и лечение. Стадото е под наблюдение и лечение, ако се наложи на д-р Трайчо Алчев, а при него няма не мога, няма не знам. Изпълняват се стриктно всички задължителни ветеринарни мероприятия. Заплождането става чрез изкуствено осеменяване, защото във фермата няма бик.
Асен няма любима порода, иска да има и черношарено и Симентал и Родопско и Кафяво говедо. Хем да му радват окото, хем и да дават качествено мляко.

Тази ферма разбира се, че не е модел на промишлено отглеждане на крави, но тя е модел за тези, които искат да отглеждат малък брой животни, за да изхранват семействата си и получават допълнителен доход, колкото и малък да е той.

Всъщност нищо ново под слънцето. Този модел го има в Бавария и в много други страни.
Някой ще попита, какво научихме от тази статия – ами за нас много неща.
Писна ни да посещаваме стопани, които отглеждат по няколко крави при безобразни условия.  Дори имахме случай на настанено теле в тоалетна, в обора кал и мръсотия до коляно или запотени крави, които сякаш са на плажа – заради липса на какъвто и да е прозорец или вентилация в обора, и др. такива примери.

Като извод – отглеждаш ли животни, гледай ги както трябва.

Надяваме се,че семейство Бръмчеви не са последните мохикани, а новите животновъди за които има място под слънцето на България


Мохикани – едно от мощните племена в региона в Северна Америка. Въпреки терора, наложен им както от бледоликите, така и от други индиански племена, те оцеляват. В сегашно време, мохиканите имат своя територия в САЩ и наброяват около 1500 души.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here