Петър Личев – „За нас качеството на храната, която произвеждаме е водещ приоритет!“

0

собственик на ферма в с. Скалица

Днес ще Ви отведем в Ямболско, в с. Скалица, където Петър Личев и семейството му развиват стопанство с чистопороден Монбелиард.

Семейство Личеви са потомствени млекопреработватели, които се гордеят с чистотата и качеството на млечните си продукти.

Петър се е посветил на семейния бизнес и сега ще ни разкаже за пътя, трудностите и развитието на стопанството от времето на неговото създаване.

– Представете се с няколко думи.

– Казвам се Петър Личев и съм на 41 години от гр. Ямбол. Занимавам се с животновъдство от 2005 г. Не съм потомствен говедовъд. Семейството ми развива от дълги години млекопреработвателно предприятие и именно то беше причината да започнем да отглеждаме животни, за да затворим производствения цикъл.

– С колко и какви животни започнахте, и колко са сега?

– Започнахме с породата, която до този момент беше най-разпространена в нашия регион – Кафявото говедо. Повечето ферми на някогашните ТКЗС тогава отглеждаха именно такива животни, които са наследник на американското кафяво говедо.

Именно със семенен материал на американско кафяво говедо осеменявахме и първите животни във фермата с тенденция да селектираме и развиваме породата. И до ден днешен членуваме и в Асоциацията за развъждане на кафявата порода.

През 2008 година по проект за обновление на фермата по програма САПАРД внесохме 97 юници от порода Монбелиард.

В момента във фермата отглеждаме българско кафяво, Монбелиард и малко Холщайн. Общият брой на дойните крави, юниците и подрастващите е 270.

– Вие произвеждате собствена марка млечни продукти. Коя е тя?

– Мандрата се казва „Български йогурт“. Преди години бяхме представени във всички търговски вериги, но сега реализираме продукцията предимно в нашия регион – в BIlla и други магазини. Имаме фирмени магазини в Ямбол, в мандрата и работим с големи складове на едро в страната.

– Каква технология на отглеждане на животните сте избрали във фермата?

– Свободно-боксово с доилна зала рибена кост 2х8. За момента ни е напълно достатъчна. До преди няколко години животните бяха повече, но ги намалихме и тази доилна зала ни удовлетворява.

– Успяхте ли в годините да създадете собствени уникални рецепти на млечните продукти?

– Не знам дали са уникални, но си произвеждаме традиционните млечни български продукти и не използваме никакви добавки – растителни мазнини или сухи млека. За нас качеството на храната, която произвеждаме е водещ приоритет. Нашето краве саламурено сирене и кашкавалът ни са на едно много високо ниво и са един търсен и здравословен продукт. Произвеждаме и кисело мляко, което е с истинския вкус на киселото мляко, с което сме отгледани. В него има достатъчно количество жива закваска и няма никакви добавки.

– Разкажете ни за Вашето място в семейния бизнес.

– Занимавам се с общата дейност и организацията на самия бизнес като такъв. Ангажиран съм и в земеделието, и в животновъдството, и в млекопреработката.

– Как ги съчетавате всички тези дейности?

– Действително е много трудно. Дори, за да можем да обърнем повече внимание на по-приоритетните дейности преди КОВИД кризата, намалихме тази част от земеделието, която беше за изхранването на животните. Предпочетохме да купуваме някои фуражи.

– За сравнение много по-скъпо ли е сега изхранването, когато купувате част от фуражите?

– Може би е малко по-скъпо, но времето и усилията също струват пари. Тази промяна ни позволи, както казах, да обърнем внимание на по-важните за дейността неща.

Тази година зърното и останалите суровини са по-скъпи, заради климатичните особености и сушата през изминалата година. Добивите бяха нищожни.

– Кое е по-лесно в България – да си животновъд или земеделец?

– Да си земеделец е по-лесно при всички случаи. Всяко едно нещо, което изисква 365 дни непрекъснат процес и съответната ангажираност е много трудно, както е случая с животновъдството.

– Имате ли проблем с намирането на персонал?

– При нас, в общия случай, работят дългогодишни служители. Има някакво текучество, но е в рамките на допустимото. Тук в региона няма много други производства и хората си пазят работата.

– Какво планирате през следващите години в стопанството?

– Ще се наложат нови инвестиции и подобрения, тъй като изискванията към нас ежедневно се повишават и ние трябва да сме изрядни. Няма как да вървим напред без да се развиваме.

– Вие членувате в НАРМС и в асоциацията на кафявото говедо. Развиха ли се развъдите асоциации с годните? Получавате ли нужното съдействие?

– Определено. От 2008 година досега Асоциациите се развиха в много положителен аспект. Защитават нашите интереси и са ни от голяма помощ. Вече получаваме субсидии за животните под селекция и условията са съвсем различни. Някога нямаше такова подпомагане и всички бяхме изравнени. Много колеги не издържаха тогава и се отказаха, тъй като да отглеждаш животни под селекция си е сериозен ангажимент. За тези, които устояхме на трудностите сега разбира се е много по-добре и това се дължи до голяма степен и на дейността на развъдните организации. Сега отново селекцията се оценява, след като преди години беше направо разбита!

– Вие сте бил доста млад, когато сте се впуснал в този семеен бизнес – предполагам с голямо желание. Все пак някога искало ли Ви се е да сте се занимавате с нещо друго?

– При мен беше много лесно, защото нямах избор. Шегувам се разбира се, но за нас потомствените млекопреработватели и животновъди, изборът действително е до голяма степен предопределен. Аз съм доволен от него обаче, тъй като това е идеалното поле за изява за всеки, който търси предизвикателства и не се страхува то трудности. Бизнесът не е никак лек в България, но си струва, когато резултатът е качествен и здравословен продукт.

– Доил ли сте крава?

– Само с доилния апарат (смее се). Занимавал съм се и с много други неща през годините.

– Когато уговаряхме дата за интервюто споменахте, че сте ангажиран в изборите. По какъв повод?

– Да, аз съм общински съветник в гр. Ямбол. Член съм на „Земеделски народен съюз“.

– Какво отстоявате и каква е Вашата лична кауза в позицията Ви на общински съветник?

– През миналия мандат бях в селска община – Тунджа. Там имах възможност да съдействам до по-голяма степен на земеделците и животновъдите, което за мен е лична кауза. За мен е ясно от „кухнята“ от какво имат нужда тези хора. Те винаги са имали проблеми с подаване на документи, субсидии, пасища и като цяло бюрокрацията. В тези насоки съм се стремил и се стремя да им осигурявам подкрепа и информация и се надявам да е успешно!

Сега съм съветник в гр. Ямбол и приоритетите са други, насочени са към градската среда. Разбира се, старая се да съм максимално полезен и в тази насока.

– Какво ще пожелаете на колегите си в Асоциацията, както и на тези, които тепърва се захващат с тази дейност?

– На първо място да са здрави и упорити – да не се отказват! Няма да е лесно, но ще оставят след себе си нещо смислено и качествено!

– Чудесно пожелание! Благодаря за отделеното време!

– И аз Ви благодаря и до нови срещи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here