Кравеферма „Желеви НН”- среща на Малдивите

0

Преди няколко  дни посетихме две говедовъдни ферми – тази в с. Гита  – Старозагорско и друга намираща се в гр. Меричлери обл. Хасково. Времето съвпадна и с празника на животновъда и те ще са нашите герой.

Животновъдите винаги са приемали 6-ти май, Гергьовден за свой професионален празник. Той се е празнувал и в миналото и до сега никой не го е отменял. Той се празнува заедно  с деня на Българската армия. Макар и символично, това показва, че и армия и животновъди са на първия линия – едните осигуряват нашата Свобода, а другите – храната.

Във фермата на Недко Желев и д-р Начо Желев, ни посрещна единият от съдружниците  – Недко. Той ни разказа историята на фермата, която не се отличава с нищо от другите ферми създадени, както се казва в днешно време.
Първата крава в краварника влиза през 2003 г. Краварника първоначално е взет под наем от кооперацията, а след това закупен. Отначало Недко е сам и решава, както всички млади хора, че морето е до колене, че млякото ще тече като река, а администрацията ще му постила „червеното килимче”.

Реалността обаче е съвсем друга, бързо разбира, че сам трудно се върви по пътя на фермера-говедовъд. По-добре е да са двама, така и работата и неволите ще се споделят, и във фермата идва д-р Желев.
Той също е младо момче, завършил скоро ветеринарна медицина в Тракийски университет, с голям хъс за работа.

Скоро кравите напълват обора и броят им става 70, а телетата 40. И тогава идва най-лошото за един животновъд.
Пожарът.
Незнаен пожар, с големи загуби за фермерите. Това е 2010 г – 35 крави изгарят, другите са стресирани до такава степен, че не могат да се възстановят до края на живота си.

И всичко започва отначало.

Следва изграждане на нов обор. Сега се ядосват, че е трябвало да го направят още по-висок и по-голям.
На покрива на обора се монтират фотоволтаици, които произвеждат 30 кв електроенергия, напълно достатъчна да поеме разходите на фермата.

Следва създаването на новото стадо.
Разбира се, че преди десет години алтернатива няма – щом ще произвеждат мляко трябва да е от Холщайн и кръстоски. За вносни животни пари нямат .
И те изгоряха – казва Недко, но пари за изкуствено осеменяване има.

Сега в обора се отглеждат над 150 говеда в т.ч 100 бр крави. Една част от тях участват в развъдна програма на черношарената асоциация на зооинженерите.

Сега е момента да се каже, че от две години съдружниците вече са трима – привлечен е Калоян Митев също говедовъд, с който заедно управляват обща мандра и няколко магазина.
С други думи те не смятат, че сдружаването е лоша дума. Напротив, дори имат нови идеи за разрастване на кооператива.

 Именно мандрата, налага и промяна в качеството на млякото. Вкусното сирене иска и качествено мляко – с по-висок процент масленост и протеин. Това ги кара и съвсем правилно, да зачеркнат лошата дума у нас  – кръстосване и да заплодят част от кравите с бици от породата Джерсей. Следващата стъпка, която ще направят е да решат дали ще кръстосват  с бици от породите  Монбелиард или Норфежко говедо, но решението ще дойде след обсъждане с  експертите, които им помагат.

Отглеждането на кравите е оборно-пасищно, защото все още разполагат с малко земя – 1000 дк от която произвеждат грубите фуражи и част от нея използват за пасище.
Средната дневна млечност от крава е над 20 кг мляко и сега целта е 25 кг дневен млеконадой.

Преди две години, тримата съдружници вземат под наем една мандра и почват да произвеждат млечни продукти – сирене, кашкавал, кисело мляко, извара и масло. Първоначално смятат, че ще превземат пазара от раз – млякото проверено, кравите яли детелина и минзухари, хигиената на ниво.
Дотук добре.

Преодоляват и свикват с безкрайните проверки за да достигнат удовлетворяване на всички поставени   изисквания. Почват да търсят пазар.
Оказва се обаче, че картинката е съвсем друга. Цената се определя от търговеца. Не от пазара, както са си мислили в началото. Търговецът не едро се интересува само от цената. Качеството на продукта не е интересен. В крайна сметка вземат и продукта на цена под себестойността – ако всичко е направено по рецепта и то истинска.
Един месец след обикаляне по складовете на едро, решават да си изградят собствена дистрибуторска мрежа която ще работи само със собствените им  млечни продукти с марка ”Китан”.

Нещата се нормализират и се стига до откриването на два магазина в София.
– “Нямате си представа, колко пъти сме решавали да затворим мандрата. Производството има много особености. Първо докато вземеш лиценза, следва производството и търговията. Ако тези, които искат да тръгнат по нашия път – който много обичат да рекламират политиците – от фермата до масата, то трябва да знаят, че последната права – реализацията е трудният елемент от веригата“.

Ние, като добри изследователи,  попитахме клиенти използвали продуктите с марка ”Китан” – всички ни отговаряха, че това са любимите им сирене и кашкавал. Това се потвърди и от дегустацията, която направихме по време на разговора.

На вечния журналистически въпрос – “Какви са вашите Мечтите”
г-н Желев ни отговори:
– Да мечти има, но сега трябва да си свършим започнатото – да осигурим още по-голям комфорт на животните, да подобрим още качеството на млякото и съответно на продуктите, да увеличим производството на млечни продукти и разнообразието.
Не е малко нали.
Към мечтите оставяме почивка една седмица на Малдиви или някоя друга интересна дестинация, може пък и да се случи, нали е мечта.

Така и завършихме нашият разговор, с пожеланието, следващото интервю да вземем от тримата съдружника на Малдивите.

За вас написа Тоня Мишева , Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here