Мехмед Манзурски – „Ако не са субсидиите, оцеляването ще е невъзможно и много от нас ще се откажат“

0

Днес ще Ви запознаем с Мехмед Манзурски, който заедно със семейството си отглежда стадо Симентал в с. Юруково, Благоевградско.

Мехмед е от семейство с традиции в говедовъдството и с гордост ни разказва за опита и помощта, която получава от своя баща. От строител, през гурбетчия, днес Мехмед гледа с високо поставени цели към бъдещето, които с много труд и усилия се опитва да осъществи.

 – Здравейте, представете се за аудиторията.
– Здравейте, казвам се Мехмед Салих Манзурски и съм 36 години от с. Юруково. Семеен съм с две деца – момчета. Занимавам се говедовъдство от 2008 г. Преди това работех в строителството. Причината за тази промяна беше баща ми, който цял живот е отглеждал животни. По онова време той гледаше основно овце и 10 черно-шарени крави.

През 2010 г. купих първия Симентал от Йордан Еринин от гр. Банско. След това бях няколко години на гурбет в чужбина, а майка ми и баща ми се грижеха за фермата.

– В момента колко и какви животни има стопанството?
– Общо са 50 броя крави, порода Симентал. Купил съм ги основно от Йордан Еринин и съм много доволен от животните – достигат до 40 л дневно мляко. Много съм му благодарен за всичко, което той е направил за мен.

– Какъв Ви е средният дневен млеконадой в момента?
– Стигам до 28 – 30 литра дневно на животно.

– Каква технология на отглеждане сте избрали във фермата?
– Пускаме ги на паша на ливадите около стопанството. Вечер ги прибирам и задължително им добавям концентрат и люцерна. Нямаме доилна зала за момента, тъй като в сегашният обор нямаме условия за това. Доим ги на гюмове. Много искам да закупя едно място в близост, да разширя обора и да направя доилна зала, но за момента собствениците имат проблем с документите. Един ден се продава, на другия ден не.

– Това не е ли много изтощително?
– Да, но като цяло животновъдството е много трудно и изтощително. Хората като гледат отстрани, не си дават сметка за труда, който се полага! Мислят си, че е лесно, а изобщо не е така. Няма почивен ден – целият живот ти минава във фермата.

Гледат ми кравите отстрани и ми казват, че такива хубави крави се гледат лесно, а никой не знае през какви трудности съм минал, за да са такива животните!

Най-голям проблем винаги са били парите! Който гледа животни знае това – разходите са големи и постоянни! Освен субсидиите, които получавам и са ми голяма помощ, всичко друго съм постигнал със собствен труд, усилия и много лишения!

– Пробвали ли сте да кандидатствате по някой проект, за да модернизирате фермата?
– Не, изобщо не съм пробвал. Държавата ми иска нотариален акт за мястото, което искам да купя, а аз нямам. Как да стане?!

– На какво Ви научи опитът през годините? Какво например е най-важно за храненето на животните?
– Най-важното е да се обичат животните! Без любов към тях нищо не става! Храненето, селекцията са след това. Някога хората си мислеха, че ще изкарват мляко от животните без да ги хранят, както трябва – не става така! Не може само да искаш без да даваш!

Не може толкова едри животни, някои по един тон, да не се хранят правилно. Аз купувам всичко – и концентрирания фураж и люцерната. Напоследък всичко много поскъпна, но нямам времето и възможност да си ги произвеждам сам.

Аз и семейството ми сами се справяме с всичко във фермата – общо сме 4 човека. Нямаме работници. Моят баща държи всичко в стопанството да му мине през ръцете, не иска да разчита на други хора. Дори и на мен не разчита на 100% , малко още като дете ме приема. Той лично слага храната, всичко контролира, но това е разбираемо – цял живот всичко сам си е постигал.

– В такъв случай реално баща Ви е „шефът“ във фермата?
– Да, трябва да има уважение към по-възрастните! Много хора са му признали, че много разбира. Не всеки може да отгледа такива животни! Даже и нашият колега Йордан Еринин, от когото наскоро пак закупих няколко животни, каза на баща ми „При такива условия такива животни много трудно се отглеждат! Евала за това, което си го направил досега!“

– А Вие, наистина, защо не подобрите условията малко – сам казвате, че не са добри в момента?
– Липсва ми пространство и продължавам да търся място да се разширим. Настоящият обор просто не позволява никакви подобрения за съжаление.

– Някаква техника планирате ли да закупите, за да си облекчите работата си?
– Живот и здраве като направим нов обор, искам да купя миксер и да и да стават нещата както трябва.

– Какво е да си фермер в България?
– Трудно е. Ако не са субсидиите, оцеляването ще е невъзможно и много от нас ще се откажат при тази изкупна цена на млякото. 60 стотинки – това е подигравка! Една Кока Кола е 1,20 лева.

– Задружни ли сте там фермерите в региона? Помагате ли си?
– Да ти кажа честно – не! Всеки гледа в паницата на другия, само гледат мръсно да ти направят и да ти завиждат. Изобщо не сме задружни!

– Как се виждате след 5 години?
– Искам да имам голям обор с поне 100 животни. Дано успея с това, което искам, но трябва още много работа…

– Ако се върнете сега през 2008 г., ще се захванете ли пак с животновъдство?
– Да, задължително. Това е моят път – друго не искам. Аз работих в чужбина само и само да изкарам пари, за да ги инвестирам във фермата и това си струва.

– Повечето хора си инвестират парите от чужбина в показност, скъпи коли и т.н. Вие нямахте ли такова желание?
– И аз си купих кола…, и други неща, които исках. Но, повечето отиде за животни и във фермата! Не съжалявам за нищо – сега животните ми връщат тези пари. Храня си семейството и имам необходимото!

– Какво ще пожелаете на младите хора, които сега тръгват по стъпките Ви?
– Ако нямат любов към животните, изобщо да не се захващат и здрави нерви да си приготвят! Да не се оглеждат само за субсидии.

– А на Вашите колеги от Асоциацията?
– Да са живи и здрави, и много успехи!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here