Анализът: Млекопреработване – март 2021 г

0

Публикувани са резултатите от млекопреработването у нас за месец март.
Всъщност, от публикуваните две цифри, на практика не може да се прави никакъв анализ. Може само да се отчете с колко тона повече и колко тона по- малко е производството на мляко.

В графата други млека са събрани биволското, овчето и козето мляко.

Съгласно методиката на това изследване /поне така е записано/ се отчита преработката на влязлото мляко в мандрите/. В годишния доклад за млекопреработка се казва обаче, че се отчита само нашето мляко в тези месечни отчети.

От вносните сурови млека, концентрати, сухи млека и др млечни суровини, се произвеждат допълнителни млечни продукти, които не се вижда къде са отразени.
Въобще хаоса е пълен и не може да се направи никакъв анализ.

Към това, ако се добави и изчисляваното по методика мляко, което остава за консумация от фермерите, продажби от фермата, продажба за изхранване на животни и преработка, окончателно лабиринта е без изход.

Няма начин без анализи, без точна информация да направим нещо съществено за крачка напред. Преди едно година НСГБ внесе предложение да се увеличат и диферинцират данните относно млекопреработката, но до момента нищо не се е променило.

Какво се крие в двете цифри за влязлото мляко за преработка през месец март.

През месеца са преработени 60 158 т сурово мляко в.т ч 57 996 т краве мляко и 2162 т „сборно” мляко /овче, козе и биволско/.
Като резултат много добре – имаме увеличение на преработеното общо мляко в сравнение с февруари с 8 879 т, в т.ч на кравето с 7850 т, а при  “сборното” мляко с 1029 т, което вероятно е овче мляко, защото започна и кампанията по доенето на овцете.

В сравнение с март 2020 г преработено е по-малко мляко с 954 т от всички млека, а само при кравето намалението е с 1178 т.
При „сборните” млека имаме увеличение с 224 т, което се дължи най-вече на добрите цени, които се дадоха за овчето мляко / поне досега/.

За първото тримесечие има преработено 164 170 т, което е с 1189 т по-малко от същия период за миналата година. При „сборните” млека обаче има увеличение на преработката с 615 т, причините за което вече казахме. Лошото е, че изоставаме с кравето мляко в сравнение с миналата година с 1804 т.

При внимателно разглеждане на таблицата, прави впечатление  увеличената преработка на краве мляко в сравнение с февруари, както казахме с 7850 т. Като статистика всичко е нормално.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?
Reload Reload document
| Open Open in new tab

През миналата година увеличението февруари–март също е било екстремно – 7593 т. Да, но миналия март ситуацията беше съвсем различна. През сегашният март преживяхме най-тежката вълна на Ковид 19. Фуражите се вдигнаха с поне 30%, разходите се увеличиха, недостиг на груб фураж, фалит на ферми /според публикации в пресата/ и въпреки това млякото си идва от някъде.

Направихме и анализ на производителите.
Става дума за фермите, които отговарят на изискванията, участват в Модул “Мляко” и съответно си продават млякото на мандрите.
От предварителните резултати, относно броят на животните има информация, че броя на млечните крави е нараснал малко. В същото време в Модул “Мляко”, за март, броят на контролираните ферми е 2823 срещу 2931 преди една година. Броят на участващите крави в модула сега е 168 300 срещу 170100 преди една година за месец март.
В статистическите данни, последно е записан брой на млечните крави 215 000. Ако чисто статистически използваме тези цифри, ще се разбере, че средната дневна млечност на лактираща крава е 11.5 кг, а лактационната около 4000 кг, толкова, колкото я дава и статистиката.

Производството на млечни продукти, съвсем нормално е, щом има повече преработка на мляко, да се увеличи. Така че, през март тази година,  са произведени повече млечни продукти от февруари т.г.
По-голямо е увеличението на заквасените млека и сиренето, вероятно продиктувано от пазара.
Произведено е 6967 т сирене, което означава по почти един килограм на глава от населението за месеца.

Интересното е защо складовете са пълни, както твърдят някои преработватели.
В това количество влиза и сиренето което изнасяме. Излиза така, че българина почти не консумира сирене.

Производството на „синтетично” сирене през март, е увеличено и са излезли от мандрите 1269 т. Това не е кой знае какво голямо количество, и е в рамките на нормалното. Освен това, една част от това сирене се изнася в чужбина. Така че, да не се прави пропаганда, че българина консумира големи количества „синтетично” сирене – падат се по 150-160 гр месечно на човек.

От двете цифри дадени в справката, колкото и да ги стискаме не може да се напише повече. За сметка на това, обаче, могат да се направят изводи.

Изводи:
Така направената справка не може да даде яснота за ситуацията по отношение на производството на сурово мляко.
Пълна неизвестност за преработката и производството на овче, козе и биволско мляко. Млека, които са приоритетни на пазара според експертите
Нищо не се знае за биологичното производство на мляко, а през новия период трябва да гоним 20% подобно производство.
Вече имаме изоставане за първото тримесечие с 1840 т в сравнение с миналата година.
Няма яснота по вноса на сурово мляко и всички останали видове млека от внос използвани в преработката.
Всичкото това незнание има влияние върху определяне цената на суровото мляко и съответно създаване невъзможност за конкуренция, двигател на прогреса
Определено, макар и бавно, по рафтовете за мляко мястото на вносните млечни продукти става все по-голямо.
Цената на вносните млечни продукти се намаля, а на нашите се увеличава.
Независимо от увеличението на преработеното мляко през март, намалението ще дойде през следващите месеци
Средната продуктивност остава ниска. Увеличението на броя на животните при тази продуктивност само ще увеличава себестойността на млякото
Откриване дебат по всички въпроси свързани с млекопроизводството, преработката и търговията.

Изводите ги допълваме и с данни предоставени ни от наш фермер:
– Намаленото търсене на сурово българско мляко е заради вътрешно общностното придобиване (млека от източна Европа) което не се води внос.
– Няма справка колко е това мляко.
– Да забравим практиката, цената на млякото да се намалява през пролетта ползвайки се презумпцията, че животните консумират евтината трева.   Високомлечно животно на нашите пасища трудно ще има.
– Допълнителни добавки при висококачествено мляко – да се случва по приета схема за всички.

GOVEDOVAD.COM

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here