1 част: Сп. “Агропари” / М. Михайлов – Науката, животновъдството, надеждите и парите

0

При сегашните икономически условия, ако отглеждаме животни, без науката, можем само да сложим храна на масата и нищо повече. Науката е един от най-важните елементи за високопродуктивното животновъдство в света и у нас. Науката трябва да дава не само добри и печеливши решения за дадени процеси в животновъдството. Науката трябва да е и пътеводителя на фермерите.

Накъде, кога и как да тръгнат за да не изтърват момента да организират производството си така за да печелят. Много пъти съм казвал, че ако някой си мисли, че в сегашното време, се произвеждат храни за да се изхранва населението от добри чувства, много се лъже.
Селскостопанското производство си е бизнес, за съжаление един от най-тежкия и непредвидим бизнеси, затова и науката е необходима на животновъдите.

През годините, когато двете Германии се обединиха, бях на посещение в тази страна и посетихме един институт. Хората там работеха по проблема, какъв е минимума отглеждан брой крави в една ферма, за да може тя не само да оцелее, а и достойно да печели.
Учените ни казаха, че в момента 50 крави са достатъчно, но след пет години техният брой вече трябва да е 80. След още пет години вече ще е над 120 бр.
В тази връзка, при всички фермери, които отглеждаха под 50 крави, се посещаваха от екипи експерти и на място се обсъждаше съдбата на фермата – има ли възможност да се разширява, има ли ресурса за добив на фуражите и каква е работната ръка.
Сега например средният брой отглеждани крави във фермите на бившите източни провинции е вече 400  крави.

Другото нещо, което науката беше дала на фермерите, бе програма за изчисляване себестойността на кг. мляко. Елементарно, всяка вечер фермерът си знаеше каква е себестойността на млякото.

В момента много малко наши фермери знаят това и могат да си направят сметката.

Много е трудно да се пише за нашата животновъдна наука, защото учените са доста обидчиви, не търпят критика и чуждо мнение. В момента имаме много добри учени, работещи за животновъдството. Участват в редица международни проекти и винаги са начело при фундаменталните изследвания. Това обаче не топли фермерите. Те искат да се прави практична наука, която да слезе във фермите и съответно да подобри производството.

Определено през последните десетина години, науката направи крачка назад. Вероятно търси мястото си. На първо място ги няма лидерите. Става дума за личности дали силен тласък на нашето животновъдство, като академиците Цено Хинковски, Атанас Атанасов, Рада Балевска, Кирил Братанов и др. Това са една част от хората, които „обърнаха” нашето животновъдство да върви по правилния път. Институтите, които се занимават с животновъдство също сякаш изчезнаха от животновъдния хоризонт. Вероятно смяната на поколенията изиграва своята роля. Младите учени сякаш нямат място за изява. Симпозиуми, конференции, сесии намаляха или почти ги няма.
Къде тези хора ще представят своите изследвания и знания.

Вероятно другата причина е малък бюджет, който се осигурява за изследванията.
Все пак нормално е да се постави въпросът, с какво се занимава науката.
Много научни работници са оглавили или участват в работата на Развъдните асоциации. Това разбира се е похвално, но все още се чакат резултатите от работата на много от асоциациите.
По отношение на изкуственото осеменяване, поне на терена не се вижда да се прави кой знае какво. По същият начин стоят въпросите за ембриотрансфера и генотипизирането на животните. Нямаме и колективи за създаване на нови породи животни /става дума за говеда, овце и кози/. В Румъния например през последните години се създадоха две породи овце, в Словакия една.
Много въпроси по отношение развъждането и отглеждането на животните, зависят от науката и все още чакат да дойде техният ред за решаване.

За да не се остане с впечатление, че науката не работи, ако се погледне в сайта на ССА, ще се види, че има много научни проекта, които нямат популярност. Например реализиран е две годишен проект НАЦИОНАЛНА НАУЧНА ПРОГРАМА „РЕПРОДУКТИВНИТЕ БИОТЕХНОЛОГИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. Целите са чисто практическа, а приложението ще е в плюс за фермерите.

Едри преживни животни:
– подобряване организацията и контрола при размножаване;
– прилагане на протоколи за синхронизиране на еструс и програмирано изкуствено осеменяване;
– ранно и прецизно определяне на репродуктивния потенциал на разплодните животни;

Дребни преживни животни:
– селекция на донори на семенна течност чрез ранно определяне на репродуктивния им потенциал;
– получаване, обработка и транспорт на охладена семенна течност;
– изпитване на протоколи за синхронизация на еструса и прилагане на ИО с охладена семенна течност в анестрален период;
– изпитване на добавки за хранене

Еднокопитни животни:
– оптимизирана биотехнология – нова среда за съхранение и криоконсервация;
– прилагане на ИО;
– внедряване на методология за ранно и прецизно определяне на репродуктивния потенциал чрез специфични фенотипни белези и маркерни молекули, свързани с оплодителния потенциал на гаметите;

Изпълнители на проекта са учените от – Тракийски университет, , СА, ИБИР „АКАД. К. БРАТАНОВ“АУ– ПЛОВДИВ и УХТ– ПЛОВДИВ.

Какви са резултатите може само да се гадае.
Би било добре те да се изпратят на фермерските организации, защото все още има фермери, които се учат на осеменяване на животните.
В противен случай, ако резултатите от научните изследвания, дори и с негативен резултат, останат в папките и отчетите, за да се оправдаят разходите, просто няма смисъл да се прави това.

Тука много ми се иска да цитирам един наш професр – Стефан Родев, който казва:
Няма по-голяма загуба, от това, един човек да работи нещо, което е под неговите възможности.

Въпреки всичко, имаме много наши ферми, които работят по европейски модел, имат отлични резултати и съответно много продукция и пари.

Следва продължение ……

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here