Говедовъдът Румян Тодоров за “насрещния влак”

0

Познаваме се с фермера от Добрич Румян Тодоров много отдавна. Още от годините, когато се „раждаха” първите фермерски организации – РАМП /Регионалните асоциации на млекопроизводителите, след тов РА /Развъдните асоциации/ и браншовата организация – НСГБ.

Румян беше един от най-активните, участваше във всички мероприятия, предлагаше решения в полза на фермерите. Здрав добруджанец, често яздещ кон с който си обикаля стопанството, непрекъснато на „бойното поле” /то май фермерството си е вече такова/.

Преди няколко дни Румян ни се обади и сподели, че от десетина дена е в болница и ако не са системите, отдавна да се е върнал в стопанството. Сподели ни също, че докато слушал чукането на капките в системата си е спомнил час по час, ден по ден фермерското си ежедневие. Когато системата започна да свършва, си бях със затворени очи, бях в тунела, вървях и чаках да видя светлината.
И по едно време е я видях.
Оказа се обаче, че това е насрещен влак. Лошото е, че по време на досегашното си фермерство, доста често срещах влакове.

Историята на фермата е както на много други ферми, някой ще каже дори – банална. Но малко хора могат да си представят каква е била радостта на Румян, когато първата крава е влязла склада.
Преди това е било склад за вълна с шест декара площ, който Румян  купува, преустройва в обор и вкарва първата крава. След това идва втората, третата.
По едно стечение на обстоятелствата, участва в програма на една мандра, която покрива разходите за закупуване на крави, срещу мляко. Тогава в обора пристигат и първите 30 квалитетни крави. Те стават основа на стадото.

– “Няма закупени животни от чужбина. Всичко е постигнато чрез наша селекция използвайки се най-добрите разплодници.”

В момента във фермата се отглеждат над 250 крави и 150 бр подрастващи говеда. Застроената площ е вече над 2000 кв.м, склада обаче е преустроен, но запазен, като символ на началото и в него се отглеждат младите животни. Има помещения за всичко – за телетата, за дойните крави, за младите животни, сеновали и складови помещения. Съвсем скоро е завършен обор извън района на стопанството, за пресушените крави. Нещо повече, което забравихме да кажем е, че фермата е напълно семейна. Децата му отдавна работят във фермата, а сега се включи и един от внуците.

Какво провокира   г-н Тодоров , за да ни напише това гневно писмо, което споделяме.

„Всичко  е създадено с наши средства. Все пак спадам поне към средните фермери. Инвестицията във ферма като моята са огромни, опитвам се с години да се включа поне в една от програмите, за да мога да вървя по-бързо напред.
Какво се случва обаче, не мога да разбера.
Първият ми проект бе върнат заради един подпис. При втория събрах 54 точки, пак не се получи, следващия 34 точки, пак ядец.
Кандидатствам за доилна зала 2Х10, такава е подходяща за фермата ми. Трябва да се разтоварим от връзването, да оформим доилен център, нали всички искат чисто мляко. Ами не се получава.
Сега се изправям за четвърти път пред комисията, може и да е последен.

За животновъдите годината е 550 работни дни!
За да не съм голословен,пояснявам. 365 дни в годината. Работен ден по 12/13 часа и равносметката е 550 дни годишно в работни часове за животновъдите.

За земеделците, 1 месец оран, толкова сеитба, толкова жътва и продажба на продукцията и цяла зима на КАРИБИТЕ С ГАДЖЕТО!!!!  ТОВА Е МОЕ МНЕНИЕ И НАБЛЮДЕНИЕ.
АЗ ВСИЧКО ТОВА ВИ ПИША ОТ БОЛНИЦАТА НА СИСТЕМИ, едва ли бих писал, ако не бях тук.
Аз също съм животновъд и работя по 550 дни годишно.

ПП. Имам 250 крави, 300 овце 4-ти път ще кандидатствам по мярка 4,1 и все немога да се класирам.
Ако и този проект четвъртия не мине, всички животни ще дам на кланиците, за да не се мъчи и този, който ще ги ку пи от мен.
Това са селекционни крави със среден млеконадой 22 л.

Много от Вас ще ме упрекнат за клането, но не се издържа повече! Живее ми се и ми се работи, но в този бизнес държавната политика е за богатите със по 6,7, 8 хиляди крави. А на кого са кравите, вие пишете и кажете, ако знаете. Знае се, но никой не смее!

Дано да видя светлината в тунела, да не срещам товарния влак, за да я направя тази доилна зала и да се кефя и аз и кравите като влизат в нея”.

За моите колеги – фермери говедовъди и симпатизанти написа Румян Тодоров – говедовъд от Добричкия край.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here