3 част: Сп. “Агропари” / М. Михайлов – Науката, животновъдството, надеждите и парите

0

Другата цел на GREENANIMO е да се разпространят нови знания, иновации и добри европейски практики сред българските фермери, отглеждащи месодайни преживни животни, техните асоциации и браншови организации, за постигане на по-високо качество на месото и рентабилност на производството.

Проект GREENANIMO 2020-2022, е финансиран от Националната програма „Европейски научни мрежи“ на Министерство на образованието и науката на Р. България. Консорциумът на проекта включва:
– Тракийски университет, Стара Загора – координатор,
– Национален френски институт по аграрни науки, храни и екология – INRAЕ и
–   Шотландски аграрен университет – SRUC.

Отново Тракийския университет в компания с АУ– Пловдив,Технически университет – София; Русенски университет, Институт по информационни и комуникационни технологии – Институт по механика, Институт по биология и имунология на размножаването, ССА.
Стартира научната програма „Интелигентно животновъдство”. Това е четиригодишна програма, с цел предоставяне на животновъдите иновативни методи за ефективно животновъдство. Тя ще бъде реализирана изцяло от нашите институти имащи отношение към животновъдството.

Продължителността на програма „Интелигентно животновъдство“ – ИНТЕ-ЖИВО е четири години, с общ бюджет 4 500 000 лв.

Основната цел на научната програма е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за предоставяне на животновъдното направление на иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда.

Основните дейности и задачи са планирани логически в 12 работни пакета:

*Работен пакет 1: Роботизирани системи за доене – Създаване на системи за автоматичното доене на крави и приложение на роботи в различни процеси на животновъдството.

*Работен пакет 2: Роботизирани системи и форми за отглеждане на животни – Автоматично хранене, поене, почистване и дезинфекция на помещенията, автоматично претегляне и преброяване на животните и др.

*Работен Пакет 3: Интелигентни системи за осигуряване на генетичен прогрес – Системи за геномна оценка. Системи за сексиране на семенна течност. Създаване на технология за производство на сексирани ембриони.

*Работен пакет 4: Интелигентни системи за наблюдение и анализ на продуктивността на пасища и ливади – стационарни и мобилни сензорни комплекси за пробовземане и наблюдение на параметрите на почвата и тревостоя, компютърно зрение и дистанционни методи за получаване на информация относно състоянието и качествата на растителната маса.

*Работен пакет 5: Кибер-физични системи за мониторинг – включващи IoT устройства и сензорни системи за мониторинг на заобикаляща среда, здравето, растежа, поведението, репродукцията, емоциите и стреса на животните, както и GPS маркиране за следене и броене на животните.

*Работен пакет 6: Кибер-физични системи за интелигентно управление на комплексите за отглеждане на животни – включващи IoT устройства и сензорни системи за контролиране на влажност, температура, вентилация, осветеност, запрашеност, ниво на въглероден двуокис и други параметри.

*Работен пакет 7: Безпилотни летателни апарати – оборудвани с камери за следене и броене на животните на открито и инфрачервени камери за следене на здравето на животните (следене на температурата).

*Работен пакет 8: Сервизни роботи и дронове за складиране и/или доставка на готова продукция – за управление взаимодействието с клиентите за събиране и доставка на поръчки, което ще оптимизира процеса, ще повиши капацитета и ще намали срока за доставка.

*Работен пакет 9: Управление на складови наличности – храни и течности за животните, хладилни складове за месо и мляко. Обработка и разпределение на доставки.

*Работен пакет 10: ИКТ технологии във финансовата, икономическата и отчетната дейност – оценка на риска, бази данни, комуникации, вътрешна мрежа, интернет.
*Работен пакет 11: Цифрови технологии в обучението, преподаването, работата с млади таланти и специални целеви групи.

*Работен пакет 12: Интелигентно управление на отпадъците като елемент от кръговата икономика – включващо утилизация на биоразградимите отпадъци, намаляване на екологичното замърсяване и повишаване на енергийната ефективност в животновъдните стопанства.

Запознавайки се с планираните дванадесет работни пакета, които трябва да се разработят,  става ясно, че имаме голямо изоставане от съвременното животновъдство.
Интересното е тези пакети за разработване по поръчка на фермерите ли са или са кабинетни предложения.
Планираната  сума от 4.5 милиона лева е изключително малка за да се реализира успешно проектът и този ресурс би трябвало да се увеличи. Животновъдите ще наблюдават работата на проекта, защото резултатите ще използват в своята бъдеща работа.
Ще бъде добре, изпълнителите да организират срещи с фермерите и вземат тяхното мнение относно детайлите в пакетите.

На 17-ти март 2021 г. с официалните подписи на министъра на образованието и науката на Р България – г-н Красимир Вълчев и ректора на Тракийски университет – доц. д-р Добри Ярков  се даде официален старт на Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ – ИНТЕ-ЖИВО.

Следват още научни разработки и програми. Одобрен е в подмярка 16.1 проект свързан с превенция на заболяванията и иновации в репродукцията за по-добри икономическите показатели и преодоляване на последиците от епизоотични ситуации в козевъдството. Безвъзмездната помощ за оперативната група, която ще я приложи, е 879 809 лева и е най-висока по размер сред одобрените.

Има одобрени и два проекта свързани с овцевъдството. Единият е за „Генотипна преценка на кочове чрез използване на генетичен маркер и последваща оценка на развъдната им стойност“, а вторият е за създаване на интернет платформа „Всичко за овцете“. Хубавото при последните три проекта, че водещи са НОКА –Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и Развъдната асоциация на млечните кози.

С пчеларството са свързани други два проекта: „Разработване и въвеждане в практиката на нови методи за повишаване на репродуктивните способности на пчелните семейства“ и „Дигитализиране на веригата на стойността на продуктите от биологично пчеларство“

Какви са изводите.
Науката е длъжник на животновъдите и трябва да си свърши по най-бързия работата. Избраните теми за разработване са формулирани от науката, което означава, че там имаме бели петна. Фермерите и техните организации нямат потенциала да се справят с проблемите в техните ферми без науката.
Нека всеки да си знае мястото, но част по-скоро да го заеме и започне действие за решаване на набелязаните проблеми. Защото още няколко страници проблеми има за решаване.

Михаил Михайлов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here