Стефан Мишев – В говедовъдството, особено в млечното, понякога минават години, докато човек започне да печели и то само ако прави нещата както трябва

0

Собственик на ферма в с. Мощанец

Днес ще Ви срещнем със Стефан Мишев, който развива ферма с в село Мощанец, Благоевградско, в която отглежда говеда както с предназначение мляко, така и за месо.  

Регионът няма големи традиции в областта на млечното говедовъдство, но въпреки това за няколко години Стефан успява да наложи на пазара в Благоевград продукцията си от млако и месо като търсен и качествен продукт.

Днес той ни разказва за допуснатите грешки, за полезните практики и бъдещите си намерения.

– Здравейте, моля представете се с няколко думи.
– Здравейте и благодаря за поканата за интервю. Казвам се Стефан Мишев. Вече 20 години се занимавам с говедовъдство. Любовта към животните съм наследил от дядо си. Той отглеждаше овце и малко крави. Цялото си детство прекарах около него със стадото.
Преди това имах частен бизнес – една бензиностанция и едно заведение, което работи и до днес.

– С какви животни започнахте? Колко са те сега?
–  С 36 говеда, порода Херефорд. В момента в стопанството имам около 250 животни, от които 40 са крави, порода Симентал с млечно направление и са под селекционен контрол. Останалите животни са предимно кръстоски, които отглеждам за месо. Към порода Симентал се насочих, след като един общ приятел ме запозна преди 6-7 години с г-н Атанасов. Тогава реших да купя първите 6 женски телета от Кочериново, които бяха приплоди на вносни животни от Франция. Оттогава постепенно увеличавам броя им като се стремя да спазвам указанията за селекция на породата и да осеменявам изкуствено.

– Преди години, когато аз започвах работа в НАРМС, Вашата ферма беше сред тези, за които отговарях. Тогава все още нямаше изградени навици по отношение на селекцията и проследяване на движението на животните според стандартите на Асоциацията. Наложихте ли ги с времето?
– Това е факт! В началото се отнасяхме с пренебрежение към правилата в НАРМС и селекционния контрол. За мен тогава това бяха безмислици. В нашия регион, по принцип, няма традиции в млечното говедовъдство и стадата са основно предназначени за производство на месо. Животните са по 8-9 месеца в годината по пасищата в Пирин. По тази причина на мен ми липсваше опит и познания, за да разбера смисъла от селекцията, воденето на документация, спазването на определени правила и т.н.
Когато станахме част от НАРМС наистина подходихме доста несериозно, защото не разбирахме. Нещата обаче не се получаваха и просто тъпчехме на едно място. След това, започнахме да осеменяваме изкуствено, да следим движението на животните и да водим записи. Резултатите постепенно станаха видими, а към днешна дата, бих казал, са несравними!
Трябваше ми време да осъзная как точно трябва да се случват нещата. Тук в региона сме си доста криви и недоверчиви хора – мислим си, че всичко знаем. Сътрудниците на НАРМС, председателя също, проявиха огромно търпение да обясняват защо и как трябва. Направиха ни много компромиси, за да тръгнем в правилната посока.

– Как сравнявате приплодите, които получавате сега с тези  отпреди 6-7 години?
– Разликата е огромна. Преди години си мислехме, че като ползваме бик, който на вид беше уж Симентал, ще направим нещо. Не ставаше така, както си мислехме… Сега се раждат здрави и първокласни телета – като по каталог! Мъжките угояваме, растат по-бързо, здрави са, чувстват се отлично в планината и са с много по-добър рандеман.

– Как реализирате млечната продукция?
– Преди беше доста трудно, но след като се посъветвах с хората от НАРМС ми хареса една идея да затворя цикъла като си регистрирам магазин за млечни продукти. После направих още един за месо и така в момента нямам проблем с реализация на продукцията. Продаваме прясно мляко чрез директна продажба по мярка 26, продаваме също кашкавал и сирене, направени на ишлеме. Продукцията ни е много хубава и се търси. Нещата се случват бавно, но сигурно. Последната година беше по-трудна, заради Ковид кризата, но тя засегна почти всички браншове и не само при нас.

– На какво Ви научи опитът?
– Да слушам повече и да съм търпелив. Животните трябва да се гледат правилно и тогава да се очаква да носят приходи. Доволен съм много, че вече не губим в репродукцията, а още след 40-ия ден след отелването ветеринарният доктор синхронизира разгонването на животните и ги осеменява. Така не се губи време. Преди разчитах само на работниците, но те не са квалифицирани и се пропускаха разгонвания. Това води до много загуби.
За мен успехът в репродукцията и правилното хранене са най-важни за добрите резултати. Преди време извиках един технолог, който ни изготви рецепта. Трудно можем да я спазваме на 100%, но определено имаше голяма полза от съветите му.

– Какво планирате занапред във фермата?
– Планирам да изградя една мини кланица и да произвеждам сам месото, което ми трябва за магазина. Планирах да купя и една мандра. Дори бях дал капаро, но се отказах, поради липсата на работна ръка. Това е един от най-големите ни проблеми. Като няма кой да работи трябва да се внимава къде се правят инвестиции. За съжаление в нашия бранш работниците са масово ниско грамотни, а за мотивация и разбиране изобщо не може да се говори.

– Вие сте преминал през прехода в пълния му „блясък‘. Говедовъдството премина ли своя преход или все още сме останали някъде в 90-те години?
– Много неща се подобриха оттогава и мисля, че преминахме прехода. Сега има конкретни правила, които трябва да спазваме, има и субсидии за това. Ситуацията определено се промени…Все пак нещата се случват бавно, но сигурно вървим напред!

В момента колко работници имате, каква техника ползвате?
– Имам 7 работници. Имам 4 трактора, фуражораздаващо ремарке, изградихме централен млекопровод.

– Не планирате изграждане на доилна зала?
– Не, при нас храната се доставя на 100 процента отвън. В нашия регион земята не е плодородна и нищо не можем да си произведем сами. Затова развивам основно месодайното говедовъдство на високо планинските пасища, а дойните животни съм ограничил до 50. Отказах се засега да правя мандра, защото както казах не разполагам с работна ръка и не искам да завися от млекопреработватели. Така е, защото ако увелича дойните крави и предавам примерно по тон мляко на ден, и ми изостанат с плащането по 2-3 месеца ще трябва постоянно да съм на загуба. Животните не ги интересува кой е платил и кой не е – разходите за храна са големи и са ежедневни. Много колеги фалираха по тази причина. Не може да се разчита на коректност от мандрите.

– Кое отчитате като най-голямата си грешка?
– Че много късно осъзнах смисъла от селекцията и изкуственото осеменяване. Ако бях започнал преди 7-8 години, сега щях да имам  150 животни под селекционен контрол и вместо да се внасят юници от чужбина щяха да ги купят от мен.

– Каква е Вашата търговска марка?
– Милк Био.

– Семейството помага ли Ви?
– Да, без жена ми и дъщеря ми съм за никъде. Те ми помагат много и с магазините и с документацията. Аз трябва постоянно да следя нещата в стопанството и ако трябва да се занимавам с документите ще настане пълен хаос. Работниците трябва да се следят постоянно, за мое съжаление.

– Какво искате да кажете на съпругата и на дъщеря си?
– Че адски много им благодаря! Ако не са те, няма да се занимавам изобщо с животни.

– Какво ще пожелаете на младите, които сега тръгват по Вашия път?
– Да се подготвят с търпение и  много упоритост! Това не е една сергия – да продадеш нещо и вечерта да се прибереш с пари. В говедовъдството, особено в млечното, понякога минават години, докато човек започне да печели и то само ако прави нещата както трябва.

– А на колегите в Асоциацията?
– Много късмет и здраве!

– Благодарим и до нови срещи!
– Бъдете здрави и доскоро!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here