Топлинният стрес – проверката

0

Предусещайки, че ни чакат големи горещини, още преди началото им публикувахме редица статии относно този стрес при животните.
Това са статии писани от експерти, от ветеринарните служби, от организациите на животновъдите и др. 

Получихме и виждането по този въпрос от един г-н, който ни коментира във Фейсбук под наша публикация с препоръки, какво да се прави през горещите летни дни, че това което публикуваме е за начинаещи животновъди и всеки такъв трябва да знае, какво да прави.
В тази връзка посетихме няколко говедовъдни ферми, без да казваме целта на посещението.

Оказа се, че да четеш е едно, да знаеш е друго, да го разбереш е трето и да го направиш е четвърто.

Предполагаме, че този наш читател е от четвъртата група.

Какво видяхме във фермите. Все пак да припомним, че за кравите високите температури започват от 22 градуса нагоре.
В нито една от фермите нямаше План за управление на фермата при високи температури.
На няколко места имаше обаче „складирана“ вода в резервоари за екстремни ситуации. Работниците също не бяха инструктирани какво да правят.
В една от фермите бяхме по време на следобедното доене. То започваше в 17.00 часа, кравите се връзваха и дояха в гюмчета. Двете големи врати бяха затворени. Ако не сте виждали как се поти крава, може да отидете да видите. След доенето кравите целите бяха мокри. Породата беше Кафяво говедо.
Освен това, тези крави спяха вързани в обора, защото често разбивали оградата на двора за да отидат да пият вода в близкото микроязовирче.

В една от фермите бяха осигурили цистерна с вода на пасището – всеки ден се носи прясна вода. То няма и друг начин, то кравите я изпиваха през деня. Факт е обаче, че на много пасища няма вода и се използват за целта някакви гьолчета, които вече са и присъхнали.

В друга ферма, разположението и беше такова, че след обяд една трета от обора е огряван от слънчевите лъчи. Съответно кравите се тъпчеха в останалите две части на обора /свободно боксово отглеждане се практикуваше в тази ферма/.

В една от фермите, които посетихме имаше вентилатори и пръскалки. Същите обаче не се пускаха програмно, а ръчно от гледачите, които обикновено забравяха да натиснат копчето когато го нямаше собственика. Не работеха нито пръскалките, нито вентилаторите когато бяхме там.

Накрая искаме да припомним един случай от преди няколко години, който сме го писали много пъти.
Посетихме на обяд ферма, в която се отглеждат над 150 бр крави. Добро стадо. Сутрин след доене кравите тръгват на „марш на скок – / имаше едно време такъв термин в казармата – в пълно бойно снаряжение без почивка./.
Пасището се намираше на 4 км от фермата. Там стоят до 12.00 ч и тръгват обратно към фермата за да могат да пият вода. След малко почивка следват пак 4 км за да се върнат на пасището. В късен следобяд, вече по сянката те правят последните четири километра и влизат в доилната зала. С други думи, тези крави се оказаха по калени от нашите бойци минавайки 16 км на ден.

Интересно беше, ако бяхме продължили нашия „рейд“, още колко пропуска щяхме да констатираме от простите правила, както казва нашия читател. Ние му благодарим за това негово включване и сме му приготвили по специален материал по отношение на топлинния стрес. Става дума за резултатите при не вземане на мерки за недопускането му.
Ето и един от изводите в този материал:

„Топлинният стрес през сухостоиния  период намалява млечната продуктивност през следващата лактация средно с 5 литра, в сравнение с производителността на кравите, при които през сухия период е организиран задоволителен термичен режим. Оказва се, че топлинният стрес, на който е изложена кравата през сухия период, влияе на производителността на дъщерите им – бъдещи юници. Впоследствие, тяхната продуктивност през първата лактация ще бъде с 3,5 – 4 литра по-ниска от тази на юниците с първо теле, чиито майки не са изпитвали топлинен стрес“

Govedovad

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here