„За мен човек, който не знае, трябва да пита и да слуша компетентни хора, докато се научи“ – Сунай Салиаджов

0

 собственик на ферма в с. Петко Славейково

Дойде време да Ви запознаем и с един нов член на НАРМС. Преди две години Сунай Салиаджов решава да развива млечно говедовъдство и купува женски приплоди, порода Симентал, от фермата в село Борима, Троянско.

Разговорът с него впечатлява с точната и ясна идея във всяко отношение. Г-н Салиаджов компенсира липсата на опит с много самообучение и вслушване в съветите на фермери и експерти. Умението да слушаме и да се учим от примера и грешките на другите не е типично за нашите географски ширини, но днешната ни среща показва, че това е възможно.

В неговия разказ за това как е изградил фермата всичко звучи лесно и подредено, а какви са резултатите в момента и как вижда нейното развитие ще разберете сега от самият него:

– Здравейте, моля представете се за аудиторията.
– Здравейте, Казвам се Сунай Юсуф Салиаджов, на 38 години, със средно образование. Родом съм от с. Петко Славейково, общ. Севлиево, обл. Габрово. Тук се намира и стопанството, което развивам.

– Колко животни отглеждате в стопанството?
– В момента са 21 животни, като имаме намерение да ги увеличим. Всички са порода млечен Симентал. Купих ги още като приплоди от мой приятел в края на 2019 – та.

– Оттогава ли се занимавате с животновъдство?
– Да, вече втора година. И преди съм се занимавал, но по-скоро за лични нужди. Преди 2 години решихме да се захванем по-сериозно. Започнах с млечен Симентал след разговор с други фермери. Тази порода се адаптира много добре в нашия регион, който е низина в Пред Балкана, в поречието на река Росица. Освен това тези животни са много здрави и издръжливи, рядко боледуват при правилно отглеждане.

– Разкажете ни за стопанството – от нищото ли го изградихте?
– Имаше една порутена постройка и се наложи буквално от нищо да изградя фермата. Рекултивирах парцела, изградих обора и всичко необходимо „от-до“.

– Имате ли доилна зала или искахте да изчакате с тази инвестиция?
– Да, веднага я изградихме.

– Каква технология на отглеждане сте избрали?
– Свободно-боксово с използване на ливадите край фермата. Мястото, където се намира е много подходящо, тъй като пасището е само на 500 м от обора и животните имат възможност да се разходят и да пият вода, което им се отразява много добре.

– Пасищата Ваши ли са или са взети под наем?
– Имам доста свои и няколко под наем.

– Вие с какво сте се занимавал преди това?
– С какво ли не, за да преживеем.

– А как точно към животновъдството се насочихте – това е трудно занимание, особено за човек без много опит?
– Нося го в себе си от родителите си. Всички в семейството обичаме животните и аз винаги съм искал да се занимавам с това, колкото и да е трудно.

– Цялото семейство ли помага в работата?
– Не цялото, основно баща ми. Той ми е голяма опора. Нямаме работници и се справяме двамата.

– Натоварването не е ли твърде голямо само за Вас двамата?
– Не, така сме оборудвали и структурирали стопанството, че дори и един човек може да се справи без проблем. С тази мисъл създадохме фермата, за да не сме зависими от други хора.

– С кого се консултирахте при изграждането, за да можете така да организирате работата в стопанството?
– С колеги, но основно с много четене и обикаляне. Посещавах и ферми в чужбина, гледах и се учех.

– Как Ви се струва българската животновъдна действителност?
– За моя радост нищо не ме изненада, тъй като наистина си направих труда да се запозная с проблемите и трудностите предварително, за да не ме хванат неподготвен. Поучих се от положителните примери, които видях и грешките, които колегите са допускали във времето при изграждането на техните ферми.

Бях напълно подготвен и изграждах стопанството с много конкретна идея за крайния резултат. Засега нещата вървят по план.

Единственото, което приемам като непреодолима трудност е бъдещата реализация на продукцията и ниската изкупна цена. Тепърва ми предстоят разговори с млекопреработвателите и се надявам, че при добро отглеждане ще постигна търсена и поне малко по-добре заплатена продукция.

– Предвиждате ли още подобрения и реконструкции във фермата? Смятате ли да кандидатствате по някоя мярка за подпомагане?
– Ще изчакам да видя как ще тръгнат нещата и впоследствие ще се възползвам, разбира се ако имам възможност, за един миксер и един трактор. Искам сами да си произвеждаме храната, а и имаме такава възможност, тъй като баща ми има собствени обработваеми земи.

– Каква е крайната Ви цел на този етап?
– 50 дойни животни, на които да мога да обезпеча изхранването със собствена продукция.

– На този етап как определяте дажбите на животните?
– Ползваме консултанти и рецепти, които стриктно спазваме. Съветвам се редовно и с ветеринарни лекари. За мен човек, който не знае, трябва да пита и да слуша компетентни хора, докато се научи. Старая се да си набавя колкото може повече полезна информация и да поправям грешките в движение.

– Смятате ли да внесете нови животни?
– Това ще решавам след като първите животни се отелят. Трябва да направим анализ на продукцията и проблемите, които евентуално ще възникнат. Решенията ги взимаме поетапно и всяко с времето си.

– Как планирате да осеменявате?
– Само изкуствено. Добрата селекция ми е приоритет!

– Какви са впечатленията Ви за работата с НАРМС за краткото време, в което членувате и в позицията си на навлизащ тепърва в дейността?
– Абсолютно пълно и безценно съдействие получих, за което съм много благодарен!

– Какво ще пожелаете на колегите за финал на разговора?
– Да са живи и здрави, и да си помагаме! Да се отървем по-бързо от тази пандемия и да можем да се развиваме като на Запад!

– Чудесно пожелание! Успех с новото начинание и скоро ще Ви посетим, за да се порадваме на животните!
– Винаги сте добре дошли!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here