1 част: Михаил Михайлов: По-малко за историята, настоящето и бъдещето на животновъдството ни

0

ИСТОРИЯТА

История (от гръцки: ιστορία„проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят

Без историята не може. Всъщност „старта” на историята на животновъдството ни започва от 1956 г, когато на един пленум се приемат програми за развитието на земеделието у нас. Това продължава до 1989 г, когато идва „новото време”. Същото, вече 30 години продължава и до днес.
Следва бъдещето.

С какво се характеризира историята.

Погледнато от всички страни, с многото свършена работа по отношение на животновъдството. Започваме от подобряване на породният състав на животните.
Водещо, тогава е овцевъдството. Защо? Много просто. Нашите учени тогава обикновено ходеха на специализация в Москва, руснаците имаха изключително силно развито овцевъдство и донесохме много от там

. На първо място великите тънкорунни породи овце, които създадоха нашето тънкорунно овцевъдство – Асканийска, Кавказка и Ставрополски меринос. Благодарение на тях се създадоха нашите тънкорунни породи – Тракийска Тънкорунна, Североизточна тънкорунна порода, Карнобатска тънкорунна и Дунавска тънкорунна порода.

Тук не става дума за няколко хиляди овце, както е в момента.

Става дума за милиони тънкорунни овце. По него време вълната носеше много добри приходи. Все пак един кг вълна се изкупуваше за 7 – 8 лева. От изброените тънкорунни породи в момента имаме едва 6-7000 бр, които се пазят като генофонд.

Подобрението на местните породи ставаше по програма. Прилагането на изкуственото осеменяване изигра важна роля, за ускоряване подобрението на породния състав. В полските части на страната, ИО обхващаше повече от 80% от овцете. Това мероприятие се наблюдаваше и контролираше от най-високо ниво.

През 1975 г, като млад специалист въведохме изкуствено осеменяване на овцете в Новозагорски район с охладена семенна течност, която се транспортираше сутрин след обработката на 26 ферми. Изготвих им ротационен случен план за десет години, по линии, за да избегнем инбридинга.
Също така, в Сливен станахме домакини на едно състезание в рамките на СИВ за най-качествен разредител на сперма. За голяма наша изненада, най-добър беше разредителят на германците, а те тогава имаха едва 500 000 бр овце. Също, интересно беше, че кубинците и те представиха разредител.

По време на подготовката за „състезанието” се случиха и други интересни неща. Един месец преди началото ни доставиха 15 млади кочлета от плевенска овцеферма, от които да получаваме сперма. Започнахме да ги приучваме, но само едно от кочлетата успя да скочи. Паниката бе тотална. Нищо не помагаше за вдигането на самолета. И тогава телефона ми иззвъня и ми се обадиха от екипа на създателите на българския препарат Трибестан – може ли да го тестваме на животни. Веднага им предложих да пробваме на тези кочове с наведените глави. Резултатът дойде след десетина дни – от 14 коча скочиха 12 и така успешно проведохме състезанието. Нашият разредител на професор Златарев се класира на второ място.

Следващите породи овце, които влязоха от Русия и създадоха нашето полутънкорунно овцевъдство бяха от породите Северокавказка и Цигай. Голямо влияние за породообразуването в овцевъдството имаха и немските породи – Меринофлайш, Меринолангволе, Вюртенбургската овца и малко по-късно Коридел от Австралия. Към тази група кочове трябва да прибавим и Австралийския меринос. Определено се провалихме в работата с Романовските и Каракулските кочове. Така и не можахме да създадем никаква порода чрез тях, и да ги наложим широко в практика. Те също имат своите предимства.
Последва създаването на млечното овцевъдство.

Всъщност забравих да спомена, че изключителни заслуги за високото ни ниво на овцевъдството по него време имаха академик Рада Балевска, професорите Веселин Лазаров, професор Лазарина Михаилова, Георги Ралчев, Димитър Танев, Светозар Тянков, професор Райчев. От по-младите учени тогава, професор Иван Станков, професор Радослав Славов, доц. Димитър Панайотов и др.
Не случайно отделно ще спомена и професор Илия Димитров.

Както казах, таман пристъпвах в занаята и се сформира екип от няколко специалисти да правим национална програма за достигането на 15 милиона овце. Тогава имахме около десет милиона. Става дума за 1980 г. (В момента, ако някой не знае имаме около 1.2 милиона овце според статистиката). Затвориха ни в една вила на Сливенски минерални бани. Пълен инклузив, но всяка вечер идваше отговорен другар, който проверяваше какво сме сътворили през деня. Накрая на седмицата, пристигна група от най-добрите специалисти по овцевъдство, която разгледа и след направените допълнения прие програмата. Именно ръководител на нашия екип бе професор Илия Димитров. Не зная колко е вярно, но тогава се носеше приказка, че първия у нас завод за калкулатори в Силистра е построен с пари получени от износа на наши агнета и овче сирене.

За да се направи нещо, трябва да има водач, той да убеди управляващите, че това, което ще се направи ще е полезно за обществото, съответно лоби и да има професионален екип, който да управлява умело. Точно такъв човек се появи в началото на седемдесетте години и това беше академик Цено Хинковски. Направо си беше влекач и дърпаше напред животновъдството ни до 2000 година. Завършил зооинженерство, специализирал няколко години в САЩ, изключително знаещ, постигнал много за нашето животновъдство. До него спокойно мога да сложа академик Атанасов, който пък допринесе изключително много за влизането на генетиката в употреба.

Какво направи академик Хинковски. Всъщност той даваше идеите и контролираше изпълнението, а стотици експерти и практици работеха за това. С него влязоха идеите на новите течения в животновъдството в света. Първото нещо, което направи академикът, бе да се изпълни програма за запазване нашите стари породи животни. Разработена бе програма, за издирване и събиране на останалите живи екземпляри от породите Старозагорска овца, Каракачанска овца, Старопланинска овца, Котленска овца и още няколко. Академика на едно съвещание обясни с две изречение целта на това мероприятие: ще дойде време, когато ще трябва да подобрим някакъв признак на породата, тогава ще вземе един полезен ген от старата порода и ще го прехвърлим в сегашните породи. Наистина много образно, но разбираемо.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…….


Михаил Михайлов – селекционер по овцевъдство, началник отдел овцевъдство в гр. Сливен, директор на най-големия в страната и Балканите Селекционен център по животновъдство – гр.Сливен. Следва работа в първата работеща развъдна асоциация в страната – гр. Сливен, Млечен борд и сега Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here