2 част: Михаил Михайлов: По-малко за историята, настоящето и бъдещето на животновъдството ни

0

Основната задача на селекцията по онова време,

беше производството на квалитетни кочове и създаването на селекционната пирамида на овчата популация. Първата стъпка бе да се внесат женски животни от породите, с които щяхме да подобряваме нашето овцевъдство. Създадоха се по няколко стада от една порода, отглеждани в различни точки на страната.

Следващата стъпка бе изграждането на върха на селекционната пирамида, като в този „връх” влизаха вносните стада и нашите най-добри стада след кръстосването. Наричаха се племенни стада и обхващаха няколко процента от овцете. От тези стада се и произвеждаха кочовете. Следваха възпроизводителните стада, чийто брой беше най-голям – 60-70% от масива. Тези стада сами си осигуряваха разплодния материал и допълваха, ако останеше такъв от племенните стада. Те бяха и основния производител на продукция.

На дъното на пирамидата бяха така наречените стокови стада. Те представляваха 15-20%. При тях не се оставяше разплоден материал, такъв се получаваше от възпроизводителните стада. Овцете от стоковите стада обикновено се заплождаха с кочове от други породи, като се търсеше хетерозисния ефект. Тази система работеше, прилагаше се точно, както е написано. Да не си мисли някой, че това е само на теория. Това е живата практика за него време.

Както казах най-важно бе производството на качествени разплодници. Кочопроизводните стада се определяха от експертите и само от тях можеше да се купуват кочове за ИО. Контролът на тези мъжки агнета започваше още при раждането. Маркиране на майчин номер, отрязване на опашката, теглене при отбиване на 9 месеца, на 16 месеца. Контрол на вълнонастрига и кръвни проби за доказване на произхода. Имаше Станции за преценка на кочовете по продуктивност – в Ямбол, Ловеч и Плевен. Те бяха профилирани за тънкоруното направление, полутънкорунното и млечно направление. Там се обработваше информацията и се знаеше за качествата на дадения коч.
Класирането се извършваше от безкомпромисна комисия, която бракуваше всеки проблемен коч. Произвеждахме много кочове по тази методика.

Само за Сливенски окръг, за който отговарях, годишно произвеждахме над 1000 бр кочове и пръчове: 350 бр от ТрТ порода, 200 бр. Цигай, 170 бр Тип Цигай, 130 бр от Кавказката порода и 120 бр кози от ББМ коза. За последните години, статистиката показва, че официалното производство на кочове се върти около 200-300 бр кочове. Как ще подобряваме стадата с такъв малък брой кочове, още повече, че не се ползват методите на ИО /с много малки изключения/.

Имаше отлично селекционирани стада, които постигаха върхови резултати. По него време отговарях за стадото от Тракийската тънкорунна порода отглеждано в с.Съдиево, Новозагорско. Постигнахме резултати на световно ниво. Колкото и хвалебствено да звучи, бихме и постиженията на австралийците по отношение на вълнодобива. Броят на овцете във фермата беше 1000. Едно стадо от 220 овце се отглеждаше от двама овчари и едно куче, което получаваше заплатата на подкарвача. Овчарите, млади, здрави мъже от селото. Като си свършеха работата във фермата, минаваха покрай кръчмата и пиеха по един карашик. Това се повтаряше и вечер. Обаче тези хора бяха хасъл овчари. Че е така, ще се уверите като ви кажа какво произвеждахме от овцете:

Плодовитост биологична – 145-150%, стопанска 130-135%. Всяко второ агне над 110% процента бе за овчарите. Вълнодобив от овца-майка – 10-11 кг, от дзвиска – 12-13 кг, от кочле – 15 кг, от старите кочове – 17 кг, дойна млечност 50-60 кг. Качество на вълната – основно 64 качество, дължина много над изискванията, рандеман 41-44%. Живо тегло на майките – 70-80 кг.

Наистина невероятни резултати, но това е факт.
Резултатите ги има в отчетите на ИАСРЖ. Факт е, че годишно изнасяхме около 200 бр разплодни агнета за Полша и още толкова имаше заделени за разплод. Разбира се имаше и една малка тайна. Бригадирът на растениевъдството беше брат на бригадира на овцефермата и много пъти някои ремаркета с фураж не минаваха през кантара. Най-хубавото на това стадо беше, че го бяхме селекционирали почти да няма престилки отпред и не се затрудняваше стрижбата.

Освен породообразуването, по онова време, пак по инициатива на академик Хинковски, се внедриха т.н нови технологии при отглеждането на овцете. Започна се отглеждането на проблемните агнета в батерии. Почнахме от зелената поляна. Само за няколко месеца в Сливенски окръг имахме вече шест депа за отглеждането на 180 агнета. След проблемните агнета, дойде реда и на депата за угояване на агнета на скаров под. Последваха ги доилните инсталации за овце. Имаше типов проект за доилна зала от сглобяеми бетонни елементи, инсталациите бяха предварително поръчани и то от най-добрите – Алфа Лавал от Швеция, все още фирмата не беше фалирала там.

За съжаление не спазихме един от диалектическите закони – просто качествените промени изпревариха количествените натрупвания. Нямахме я млечната овца – нито като продуктивност, нито като пригодност за доене на машина. Всъщност започнахме да правим това млечно овцевъдство използвайки кросбрединга в няколко породи – нашите местни – Старозагорска и Плевенска черноглава и вносните Аваси и Източно Фризийска. С кочове от тези породи кръстосвахме нашите тънкорунни овце от по-нисък клас и полутънкорунните такива. Тук също се допусна грешка, защото тези стада се отглеждаха в райони където осигуряването с фуражи си имаше проблем, а млечната овца, знаем, иска да се храни не добре, а много добре.

Използваха се схеми на кръстосване, отработени предварително по които се работеше. Стигнахме при кръстоските първо и второ поколение 120 и повече литра мляко дойна млечност.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…..


Михаил Михайлов – селекционер по овцевъдство, началник отдел овцевъдство в гр. Сливен, директор на най-големия в страната и Балканите Селекционен център по животновъдство – гр.Сливен. Следва работа в първата работеща развъдна асоциация в страната – гр. Сливен, Млечен борд и сега Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here