2 част: Приключението Тунис

0

1 част: Приключението Тунис
3 част: Приключението Тунис

 На другия ден, изпълнени с емоции, пак рано сутринта (обаче тяхно рано, и наше нормално) продължихме обиколката на страната.

Пътят ни мина през пресъхналото солено езеро Шот Ел Джерид, познато на света с невероятната картина, която се създава при изгрев слънце и с уникалните си миражи … Според преданието, Фата Моргана е фея, живяла на морското дъно и примамвала с призрачни видения пътешествениците. Разбира се има и научно обяснение. Според изследователите, това е сложно оптично явление, при което далечни обекти, се появяват по изкривен начин на небето – затова явлението е известно сред месните като Фата Моргана.

Шот ел Джерид  е второто по големина езеро в Сахара, след Чад. Температурите тук достигат до 50C° и през по – голямата част от годината езерото е напълно пресъхнало, а когато е пълно, то неговата дълбочина е впечатляващите за тук – 20-30 см. Пейзажът е поразителен. Сравняват го с планетата Марс и не случайно и тук са заснети сцени от филма ”Междузвездни войни”.

Продължаваме към Тозьор – единствения град – оазис, където са си дали среща всички пустинни ветрове и въпреки усилието им, все още не са го затрупали с пясък.  Както при нас зимата, улиците, къщите, пътните знаци са затрупани със сняг, там е същото – само че с пясък. Сняг от пясък 🙂 .

В Тозьор има над 300 000 финикови палми, от които се произвеждат най-висококачествените и най-скъпи  фурми под марката „Деглет Hyp” (Пръсти от светлина), познати в цял свят, но се изнасят предимно за ОАЕ.

(Ще отворя една скоба, за да кажа, че по  статистически данни, в Тунис има посадени над 1 милион финикови палми, които растат предимно в предпустиният пояс. Страната е известен износител на фурми, като при добър добив от едно дръвче се получава  около 120 кг  плодове.)

В околностите на Тозьор се добива един от най-красивите сувенири в света – пустинната роза – кристализирал пясък във формата на цвете, късче от пустинята, и  спомен, което ми  грабна и очите и сърцето.

Следващата ни набелязана цел е  – изключително красивият планински оазис Шебика – ценно бижу в суровата пустиня, скътан в средата и и огрян от парещите слънчеви лъчи, оазисът е наричан още “Замъкът на слънцето”.  Красотата на това място също е била декор на филма „Английският пациент”.Когато говорим за оазиси, трябва да знаете, че това е едно от нещата, които задължително трябва да се видят. След пейзажът от равен пясък, който вятърът кара да танцува по нагорещеният асфалт и рисува причудливи фигури, които “живеят” миг, за да се превърнат в още по-чудати само за едно мигване на очите.

В Шебика има и палми, и извор, и поточе, даже и водопад …. ако за такова може да се смята двуметровият камък, от който пада водата.
За нашите разбирания, това може да не е никакъв водопад, но за нашия придружител (освен българският екскурзовод, през цялото време с нас пътуваше и един такъв тунизиец) това е истинско природно чудо, въобще всичко свързано с водата, тук е Чудо.

Едно красиво място сред пустинята, където Природата е дала воля на своето въображение и  сякаш с пластелин е  извайвала тази част на Атласката планина, за да я превърне в  Оазис Шебика.

След прекрасните пейзажи и живителната вода на Шебика, отново на път през пустинята, но този път качени на джипове, умело управлявани от местни „авто пилоти“. Тук можеше и да не слагам кавички, защото тунизийците  бяха отлични водачи и се справиха повече от добре.

И ако от сафарито с камилата адреналинът ми беше покачен значително, то сега се дигна на макс.

Пътят ни минаваше по трасето на рали Париж-Дакар, и шофьорите правеха шоу след шоу, минавайки през все по-големи и стръмни дюни без никакъв проблем. Наистина, моят късмет бе, че седях на мястото на навигатора (но под секрет, освен викове ОХ-АХ-ООО НЕ НЕ) друга информация не можех да предам. Добре, че не знаех  предварително какво ще правят  с джиповете тези джигити, иначе може би щях да създам проблем на ръководителя на групата, като предпочета да ходя пеша,  горкият човек, ако знае с какво се е разминал 😆 ). Изкачвахме се, и се спускахме по дюни с наклон от 30-40 градуса, а понякога може би и повече, карахме по билото на дюните, надбягвахме се с вятъра и с другите джипове от групата. Истинско рали в пустинята …

Красотата от пръснатите наоколо дюни, с техните причудливи форми, ме караше да съжалявам, че вятъра и слънцето непрекъснато ги променяха, но пък се успокоявах, че може би (не, не – със сигурност) ги превръщаха в още по-причудливи и живописни.

След близо половин часово (или може би бе 1 ,2 или 3 часово) „летене“ из пясъците  и след още няколко екстремни преминавания на пясъчни дюни, достигнахме до локацията, където през седемдесетте години на миналия век е заснета голяма част от трилогията „Междузвездни войни“. Разходихме се из   Мос Айсли, Татуинският град, който тук присъства с редица каменни къщи, заемащи сравнително малко пространство насред пясъците, а от снимките са останали декоративни влагоуловители и две проядени от молци наметала, с които може да се снимате срещу сравнително малка сума.

Въобще в Тунис никак не е скъпо, и ако се внимава, пазарлъкът е задължителен, цената на която и да е покупка може чувствително да се намали, понякога с 70-80%.

След екстремното рали, следващата ни спирка бе град Кайруан – четвъртият по святост град за мюсюлманите. Казват, че ако един мюсюлманин няма пари да посети Мека, Медина или Йерусалим , трябва поне 7 пъти в живота си да дойде в Кайруан, където се намира голямата и най-стара джамия в Африка – Окба – един от шедьоврите на ислямската архитектура.

Освен като свещен град, Кайруан е известен с производството на ръчно тъкани килими и със сладкишите си с фурми.
Сега град Кайруан и неговата Голяма джамия са едни от обектите в Тунис, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

С това, пълни с впечатления, с емоции и заредени с много  спомени за дълго време, първата ни обиколка на Тунис приключи, за да продължи на след един ден пак, но този път посоката е север-запад – столицата – Тунис, митичният Картаген и Сиди Бу Саид – красиво местенце, напомнящо на Санторини, заради своите бели къщи със сини врати и прозорци, или  още наричан месният Монмартър.

Следва продължение …..

Тоня Мишева


1 част: Приключението Тунис   
3 част: Приключението Тунис

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here