3 част: Михаил Михайлов: По-малко за историята, настоящето и бъдещето на животновъдството ни

0

След това дойде „новото” време и до тука.
Все пак, последните години преди Демокрацията се започна работа по Синтетичната линия за млечни овце. Все още не я възприемаме, като порода, но хубавото е при тази линия, че схемата на развъждане позволява кръстосването с различни кочове от млечно направление. Всъщност правим това, което се прави от всички, когато нямаме чистопородно развъждане и използваме хетерозисния ефект и недопускане на инбридинга.

Кръстосване на породите не е забранено официално в България, но кръстосваш ли, не можеш да участваш в помощта за селекция.
При синтетичната линия обаче може.

Една друга схема, която се използва в много малко стопанства, бе тази с използването на многоплодната Романовска порода и месодайни кочове. Месодайното ни овцевъдство бе представено основно от породата Ил дьо Франс.

„Новото време” дойде с многото идеи за развитието на животновъдството. Какви ли не емисари идваха да ни съветват, какви ли не схеми не се предлагаха. Интересното е, че в бившата Германска демократична република на мода бяха говедовъдните комплекси с 2000 крави, и не бяха така джанлатски унищожени, както направихме ние. На практика там се запазиха големите ферми и сега средният брой отглеждани крави във ферма в бившите социалистически германски провинции е над 400 бр крави.

Какво се случи в говедовъдството.

Започна се с внос на Холщайн, Симентал, Кафяво говедо от Австрия. Нямаше проблем и с вноса на млади мъжки бичета, които се доставяха за Станциите за ИО. По него време от месодайните породи говеда на мода беше Херефорда. Внесе са стадо от тази порода в института в Троян, където се произвеждаха основно мъжки телета за разплод. Може да се каже,че именно това стадо даде началото на нашето пасищно месодайно говедовъдство.

Започна и промяна на технологията, която се използваше дотогава в говедовъдството. Модата, която бе – на централен млекопровод с гюмчета, полека-лека започна да отпада. В Аграрните комплекси започна профилиране при отглеждането на говедата. Създадоха се депа за угояване на мъжките телета. Стопанства за отглеждане на юниците. В някои окръзи се изградиха депа за отглеждане на новородените телета до 60 дни в клетките на открито. Започна кръстосването на нископродуктивните крави с месодайни бици от породите Херефорд, Блонда Китен, Симентал и др.

Много се направи и по подобряването на породния състав на стадата. Съществуваше договор в рамките на СИВ, при който ние изнасяхме за Полша седем женски шилета от Тракийската тънкорунна порода и получавахме по една заплодена черношарена юница. Имаше години, когато изнасяхме шилета за ГДР срещу една заплодена юница от генотип 30. Внедри се метода на естонската доячка Лейда Пепс, която доеше 100 бр крави на доене.

Началото на демокрацията ни завари с 1 575 хил говеда в.т.ч 617 000 крави.

Сега имаме 509 хил.бр говеда, в т.ч 331 хил.бр крави. Средната млечност бе 3608 кг, сега е малко под 4000 кг. Производството на краве мляко бе 2039 хил.т при 1000 хил.т сега. Средно на човек бе осигурено по 227 кг мляко и 14.08 кг говеждо месо.

В говедовъдството най-голяма роля за подобряване качеството на животните изигра изкуственото осеменяване и развъдната програмата за създаването на няколко български породи говеда. Става дума за Българското черношарено говедо, Българско Кафявото говедо, Българско Червеното говедо и Българското родопско говедо.

През 1956 г започна създаването на Станциите за изкуствено осеменяване. Изградиха се 63 звена за производство на сперма от бици, която в свежо състояние се доставя до фермите. След това, дойде ред на уедрените СИО, където от Елитни бици се получаваше сперма и започна нейното замразяване и стокиране.

Отначало имаше и подвижни линии за осеменяване, но след увеличението на цените на горивата, се премина на стационарни осеменители. Затова голяма роля изиграха двете школи за осеменители в София и Сливен, където в продължение на един месец се обучаваха бъдещите техник осеменители.

Направи се и втората стъпка. Внесоха се 346 бр. чистопородни бици основно от Германия, Нидерландия, Дания , Франция, Канада, САЩ и др. Внедри се френската технология на Касу, в няколко станции се внесоха и паетъчни машини. За по-добро отглеждане и контрол на младите бичета, се създаде Станция за преценка на младите бичета. От там, след преглед и оценка, най-добрите се изпращаха по СИО. Годишно от бик се получаваха по 12 000 дози и повече. Водеше си борба с нерегламентираните разплодници. Стимулираше се създаващия се частен сектор в рамките на АПК, като кравите на селяните се осеменяваха безплатно.

Върхът на пирамидата, както се казва, бе разкриването на 15 екипа по трансплантация. Може би някои от по-младите ветеринарни специалисти незнаят, но още през 80-те години на миналия век, нашите специалисти извършваха тази манипулация, която сега се смята, че е кой знае какво . Тук трябва да допълня, че по него време все още в хуманната медицина се говореше за тези методи и много хуманни лекари ползваха помощта на нашите ветеринари. Екипите бяха снабдени с автомобили марка Пежо, съоръжени с всичко необходимо за манипулациите. Екипът се състоеше от двама ветеринарни лекари и двама зооинженери. Повечето от тези специалисти преминаха едномесечен курс във Франция.

В крайна сметка, през 1989 г 89% от говеждото стадо бе породисти говеда и само 11% процента кръстоски. Сега процентът на кръстоските е 25 % и за съжаление не от тези кръстоски, които влизат в схемите на кросбрединга и са на мода в света. Всъщност то нямаше и как да не се случи. Освен големият брой мъжки разплодници, бяха внесени и 45 000 бр юници от водещи европейски страни по отношение на говедовъдството. Изкуственото осеменяване обхвана огромен брой животни. През 1985 г например са извършени 708 000 осеменявания при кравите, при овцете техният брой бе 3.5 млн., а при свинете 152 хиляди. Водеше се истинска „война” с нерегламентираните бици.

По отношение организацията на работа в стопанствата, по отношение на животновъдството, имаше изградени екипи в, които влизаха ветеринарният лекар, зоотехникът и техника по ИО. Това трио, където се беше сработило добре, имаше и отлични резултати. Аз не си спомням някъде да е имало конфликти между ветеринари и зоотехници. Всъщност това бяха пчеличките във фермите, основните фигури за внедряването на новите неща и осигуряване продуктите на рафта.


Михаил Михайлов – селекционер по овцевъдство, началник отдел овцевъдство в гр. Сливен, директор на най-големия в страната и Балканите Селекционен център по животновъдство – гр.Сливен. Следва работа в първата работеща развъдна асоциация в страната – гр. Сливен, Млечен борд и сега Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here