3 част: Приключението Тунис

1

1 част: Приключението Тунис

2 ЧАСТ: ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ТУНИС

Този ден графикът на разходката ни е по-ненатоварващ, защото столицата Тунис се намира само на около 65 км от Хамамет, където е хотелът ни.

Пътят до столицата  е познат – маслинови горички,  малки, но добре поддържани зеленчукови градини, лозя – внесени от французите, когато са били по тези земи и между тях добре познатите ни вече боклуци.

Пейзажът се доближава до средиземноморският,  влияние оказва що-годе по-богатата растителност, която се вижда от прозореца на  автобуса. Но въпреки това, близостта на пустинята се чувства, усеща се с вътрешното чувство на непогрешимост.

В началото споменах, че към края ще разкажа за пътищата на Тунис. И мисля, че сега е момента, след като сме обходили поне 2/3 от страната по единствената магистрала, която обикаля почти цялата тунизийска територия.

Сега разбрах, защо нашите пътища не са качествени и бързо трябва ремонт на ремонта. Какво имам в предвид ли….

Как така след стотиците изминали километри, както по магистралата, така и по вътрешните пътища, не видяхме неравности, дупки, или ако щете кръпки на настилката, или всичко друго нередно за което се сетите.
Толкова качествени пътища, толкова добре направени, да издържат на жаркото слънце, на честите ветрове и посипаният на всякъде фин пустинен пясък.

И понеже по време на възхода на османската империя, когато с Тунис сме били „една държава“, защото заедно по едно и също време сме били  под турско робство, може да е останал някакъв таен договор, нашият асфалт да се изнася за африканската държава, който договор да важи и до днес. Това в рамките на шегата,  шега-шега ама е срам за нашето АПИ. Трябва да предложа, всички ръководители на пътното да ги изпратят на почивка, на държавни разноски, в Тунис, да им платят и разходката по тамошните пътища, пък белким научат нещо ….и да ви кажа – много пари ще се спестят….

Поглед към столицата Тунис от върха на Картаген

Първото впечатление от града Тунис, е че той наистина е най-голям и по население  и по площ. Блокове и високи здания – почти няма …. Но затова пък характерните за  месните ниски 1-2-3 етажни къщички са накацали по склоновете наоколо, виждат се покрай морето,  виждат се в хоризонта – почти като видение на Фата Моргана.

Първата ни  спирка  е музея Бардо,  с най-голямата колекция на римски мозайки в света – бужуто в тунизийското културно наследство. Разположен е в бивш дворец, построен през XIII век.


Видиото не е мое …. взето е от ю туб….

Според изследователите, мозайките са откритие на древните картагенци, които са живели на хълм, който сега е в чертите на столицата Тунис.

Мозайките са използвани за създаване на „гоблени“ от многоцветни пейзажи и портрети, в които обемът е бил предаван чрез градация на цветовете, а композициите стават все по-сложни. Селският, ловният, земеделският, морският и градският живот са представени в изкусни сцени на изобилие и чувствени удоволствия.

Видяното в Бордо го няма другаде по света – десетки изящни мозайки украсяват стените и подовете му във възхитителна демонстрация на изтънчения вкус и майсторство на древните творци.

През 2015 година групировката „Ислямска държава“ извършва атентат, при който загиват 23 души, повечето от които туристи.

Разходката из старата чест на столицата Тунис, наречена – МЕДИНАТА, която също е със свой облик и характерни черти. Направена е в духа на “Капалъ чарши”, но е толкова различна и колоритна – със стоките, с атмосферата, с цените … както казах – там е относително по-евтино и пазарлъка много върви.
Безброй кожени чанти, ароматни етерични масла, шарен порцелан, тъкани кърпи и покривки …. с една дума – шарания, характерна за арабските пазари.

След като напълнихме чантите с покупки (някой съмнява ли се в обратното), подаръци и ….. много спомени, се отправихме към Картаген.

Картаген – перлата на тунизийското Средиземноморие, окъпан в лъчите на отминала, но не забравена слава и величие.
Да си призная, само заради това посещение се записах на тази екскурзия ….
Знаех, е почти, какво ще видя там – разкопки, ако нещо е останало и малко артефакти … или както ми казаха – “един почти гол баир”.
Но това е Картаген – люлката на цивилизацията, даже преди Рим и Сиракуза …

Легендата гласи, че е основан още в 9-ти век преди Христа …. просто да настръхнеш … това е История …

След като Картаген пада и е превзет от римляните, те принасят своята култура и традиции тук по тези места.

От този период са запазените термални бани, вторите по големина след римските.
В миналото термите са били като днешните МОЛ-ове. Богатите патриции са ходили там на развлечение, на кафе, на сладки срещи и раздумки.

„Да ходиш на лов, на баня, да играеш комар, да се смееш, това означава да живееш“ – е този надпис е останал за поколенията.

Следващата визита бе на атр градчето Сиди Бу Саид – средиземноморско вдъхновение в бяло и синьо, под опеката на Юнеско, и привлича художници от цял свят- или както го наричат тунизийският Монмартър. Красиво местенце, напомнящо на Санторини, с прекрасни гледка към морето, и залива.

Тунис, една толкова различна държава, със своя бит, традиции, народ и природа.
Тунизийците са добронамерени, “говорещи” или поне разбиращи сносно руски, поради това никак не бе трудно да се разберем с тях.
Храната – обичайно за етноса с много подправки, много тестено и много люто ….
Не знам дали пак някога ще посетя отново тази страна, но горещо я препоръчвам като нещо ново, различно, интересно и колоритно.
Определено тази почивка остави ярки спомени в мен.

Тоня Мишева

1 част: Приключението Тунис

2 част: Приключението Тунис  

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here