1 част: Мастит – причини и профилактика

0

Целта на настоящия материал е да посочи главните причини за възникването на мастит и начините за тяхното предотвратяване. Лечението на мастита е крайна мярка, която не винаги е успешна. Повече от 90% от тези проблеми са свързани с лошо управление на стадото и лоша хигиена. Все пак 10% от случаите са генетично обусловени, като най голямо значение има слабото закрепване на вимето и неправилното разположение на цицките.

Проблемите със здравето на вимето могат да донесат загуби от 300 до 400 лева на крава и даже да станат причина за нейното бракуване. Около 70% от загубите са свързани с намаляване на млечната продуктивност, 10% са за сметка на бракуваното мляко, 10% са от препаратите за лечение, а останалите 10% идват от необходимостта за замяна на бракуваните поради мастит крави.

В посочените по-горе загуби не е взет под внимание и значителен негативен ефект на мастита върху репродукцията. Заплодяемостта на маститните кравите е с 10-15% по-ниска в сравнение с незаразените. Това се дължи на ранна ембрионална смъртност в следствие на автоимунни реакции при кравите с клиничен мастит. Сервис периода при маститни карви се увеличава с 20-25 дни. При крави с хроничен мастит се увеличава и вероятността от аборти след 30-я ден на бременността.
В повечето стада на всяка една крава с признаци на клиничен мастит има около 10 други крави с признаци на субклиничен мастит. Тази ситуация прилича много на айсберг при който само 10% са видими над водата.

Типично стадо с 400 хиляди соматика в общото мляко има примерно следното разпределение:
3% крави с клиничен мастит
35% крави със субклиничен мастит
54% здрави крави

За една година в стадо от 100 крави се отчитат средно 25 случая на клиничен мастит. Тези цифри дават ясна представа за огромните загуби нанасяни на млечните ферми от проблемите с мастита.
Брой на соматичните клетки на (БСК) е не само основен показател за качеството на млякото, но и индикатор за наличието на една или друга форма на мастит. По-голямата част от соматични клетки са левкоцити (бели кръвни клетки) Броят им в млякото се увеличава обикновено като имунен отговор на причиняващи мастит патогени. Има и малък брой епителните клетки, продуциращи млякото, които се отделят от вътрешността на вимето при възникване инфекция.

Броят на соматичните клетки (БСК) варира в зависимост от много фактори, включително сезона, храненето, доенето, управлението на стадото и т.н.

По-голямата част от случаите на заразяване с мастит настъпват през сухостойния период, ако вимето не е правилно консервирано. Поради това и случаите на мастит с увеличен брой соматични клетки са най-много в самото начало на лактацията, тъй като имунната система на кравите е подтисната през първите две седмици след отелването и опасността от развитие на инфекция във вимето е значителна. Към края на лактацията също се наблюдава увеличение на Броят на соматичните клетки – БСК, но това по-скоро се дължи на намаленото количество мляко при един и същ общ брой соматични клетки (т.е. увеличена концентрация).

В страните с нормално ценообразуване млекопроизводителите получават бонуси за нисък брой соматични клетки, тъй като от по-качествено мляко могат да бъдат произведени по-качествени млечни продукти с по-висока цена.

Според европейското законодателство мляко с повече от 400 000 соматични клетки на милилитър се смята негодно за човешка консумация.

Това изискване се спазва стриктно при внос на млечни продукти от трети страни, но страните членки на европейския съюз са си издействали значителен брой изключения, оправдани най-вече с производство на традиционни продукти
Броят на соматичните клетки – БСК, се определя количествено като броят на соматични клетки в 1 милилитър мляко.

В общи линии:
Броят на соматичните клетки – БСК, 100 000 или по-малко е индикация за “неинфектирана” крава без значителни производствени загуби, дължащи се на субклиничен мастит.
Границата от 200 000 определя дали една крава е заразена с мастит. При крави с резултат по-голям от 200 000 е много вероятно да е заразена поне едната четвъртина на вимето. Такива крави се диагностицират със субклиничен мастит.

Количеството на млякото в зоната от 200 хил. до 300 хил. соматични клетки намалява с 5-7%, негативно се повлиява и репродукцията поради наличието на автоимунни реакции, водещи до ранна ембрионална смъртност. Загубете са от 5-7 телета на 100 крави годишно.

Кравите, заразени със значително количество патогени, имат Брой на соматичните клетки –  БСК, 300 000 или повече. Диагнозата е клиничен мастит. Млякото намалява с 10-12%, раждаемостта намалява с около10 телета на 100 крави годишно
При соматика на общото мляко над 500 000 положението на фермата може да се определи като критично с наближаващ фалит. За съжаление субсидиите “на глава” все още поддържат “живи” доста такива ферми в България.

Мониторингът на Броя на соматичните клетки – БСК, е важен, тъй като при увеличаване броя на соматичните клетки се намалява добивът на мляко, главно поради увреждането на тъканите, произвеждащи мляко във вимето Увреждането и загубата на епителните клетки са причинени патогени и токсините, които те произвеждат.

Особено нисък Брой на соматичните клетки – БСК, понякога се разглежда като знак за отслабен имунен отговор, но в общи линии не е необходимо това да е непременно вярно; може да се окаже, че има само ниско ниво на текуща инфекция.

Имунната реакция се измерва най-добре с това, колко бързо имунната система реагира на предизвикателството на болестта, а не колко много бели кръвни клетки са налице, преди да настъпи инфекция.

Следва ……

С любезното съдействие на г-н Тодор Арбов

2 част: Мастит – причини и профилактика

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here