2 част: Мастит – причини и профилактика

0

1 част: Мастит – причини и профилактика

Причинители на мастит
Маститните инфекции се делят най-общо на две групи в зависимост от патогените, които ги предизвикват:
заразни мастити – обикновено са със соматика над 300 хиляди
мастити от околната среда – обикновено са със соматика до 300 хиляди

Заразен мастит
Streptococcus agalactiae – над 90% шанс за излекуване

Staphylococcus aureus – шансът за излекуване е много малък
Тези патогенни бактерии могат да живеят само в или върху вимето. Заразяването с тях става най-често по време на доене чрез доилното оборудване. Третирането (потопяването) на цицките с ефективен препарат веднага след издояването помага много за борбата с тези два патогена.
Те се разнасят от крава на крава и се закрепват в микро-наранявания на повърхността на цицките преди да попаднат през сфинктера във вимето.

Микоплазма (Mycoplasma bovis) – среща се по рядко от описаните по горе патогени, и обикновено се диагностоцира в стада с клиничен мастит, който не се поддава на стандартно лечение. Причината за заразяване на стадото с микоплазма най-често е вкарването на нови заразени животни. В заразени стада признаците, предшестващи мастита, са респираторни заболявания и подуване на ставите (артрит). Най-тежко са засегнати кравите в началото на лактацията. Засегнатите крави намаляват значително млечната продуктивност или лактацията спира напълно.

В субклинична форма микоплазмената инфекция се характеризира с увеличена соматика без други външни признаци на заболяване. Все още няма ефективен метод за лечение на микоплазмените инфекции, затова трябва да се обърне особено внимание на превантивните мерки срещу разпространяването им в стадото. Микоплазмата понякога може да бъде и причина за ранна ембрионална смъртност и аборти

Препоръчително е бракуването на крави със заразен мастит в следствие на инфекция с Mycoplasma bovis и Staphylococcus aureus, или поне отделянето им от стадото и доенето им с отделни доилни апарати.

Мастит от околната среда
През първите 75 дни от лактацията има най-много случаи на заразяване на вимето с патогени от околната среда.

Стрептококи – 60 % от стрептококовите инфекциее продължават по-малко от 30 дни, но ако не бъдат взети навременни мерки, 20% могат да се превърнат в хронични и да продължат повече от 100 дни. 40% от стрептоковите инфекции се елиминират спонтанно. Най-често срещани стрептококови инфекции от патогени, живеещи в околната среда, са тези със Streptococcus Uberus и Streptococcus Disgalactia, при които има 60% шанс за бързо излекуване.

В проблемните стада с лоша хигиена 20% до 40% от кравите са с вимена, заразени със стрептококи. Честотата на заразяване на вимето със стрептококи от околната среда е значително по-висока през сухостойния период ,отколкото по време на лактацията. При стрептококовите инфекции лечението с антибиотици има около 60% успеваемост.
Препоръчва се диагностика за определяне на точния вид бактерии преди пристъпване към третиране с антибиотици.

Колибактерии – E. coli, Klebsiella, Enterobacter, Citrobacter и др.Доказването им е трудно, тъй като трудно се култивират от млякото. Заразяването на вимето с колибактерии през сухостоя е 4 пъти по често отколкото по време на лактацията. Честотата на заразяване се увеличава с всяка следваща лактация. Затова правилната консервация на вимето по време на сухостоя играе решаваща роля за предпазване от този вид мастит.

Кравите без консервация на вимето по време на сухостоя имат 10 пъти по-голям шанс за заразяване с патогенни микроорганизми в сравнение с кравите, чието виме е правилно консервирано. По-голямата част от инфекциите с патогени от околната среда стават през сухостоя, а се проявяват в субклинична или клинична форма през лактацията, и то най-често през първата и третина.

Обикновено колибактериалният мастит е 30-40% от всички случаи на мастит в стадото. Колибактериалния мастит е със сравнително къса продължителност – 50% от случаите траят по-малко от 10 дни, а 70% – по-малко от 30 дни. Третирането с антибиотици на колибактериите (грам-негативни) е неефективно. При тях действа по-добре поддържащата терапия с противовъзпалителни средства.

Най-разпространена форма е тази на E.Coli. само 2% от случаите на заразяване с този патоген преминават в хронични и траят повече от 100 дни. Колибактериалните мастити са по разпространени в стада с ниска соматика (под 150 хиляди) и там където няма инфекции с грам-позитивни бактерии, които се явяват техни конкуренти.

Този вид мастит не се предава от крава на крава по време на доенето, а навлиза през полуотворения сфинктер на цицките ако вимето попадне на замърсена повърхност в първия половин час след доенето. При бързото си размножаване във вимето колибактериите произвеждат голямо количество токсини, които попада в кръвния ток. Заразените крави със слаба имунна система показват признаци на температурна треска, намален апетит, бърза загуба на тегло и намалена млечна продуктивност още през първите 2 дни след заразяването.

Повечето тежки инфекции настъпват до 60-я ден след отелването, при високопродуктивни и по-стари крави. Всъщност 60-70% от случаите на заразяване настъпват в края на сухостойния период и се проявяват в началото на последващата лактация.

Друг широко разпространен патоген е Klebsiella Pneumoniae, който нормално се намира в изпражненията на кравите. Замърсените легла и постеля водят до бързо размножаване на този патоген и заразяване на вимето.

Някои от признаците, че фермата има проблем с мастити, предизвикани от патогени от околната среда:
–  Значителен брой крави имат мастит при теста преди пресушаването
– Значителен брой крави (повече от 20%) имат мастит между 30-я и 60-я ден след отелването
– При по-голямата част от заразените крави проблема е със задните четвъртини на вимето
– Увеличение на соматиката в общото мляко на стадото над 200 хиляди
– Увеличаване на честотата на нови случаи на мастит, които не са предизвикани от Staphylococcus Aureus и Streptococcus Agalactiae (заразните патогени)
– Увеличение на случаите на клиничен мастит, въпреки че се прилагат процедури за консервация на вимето през сухостоя и се използват дезинфектанти на цицките преди и след доене.

Следва……

С любезното съдействие на г-н Тодор Арбов

1 част: Мастит – причини и профилактика

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here