3 част: Мастит – причини и профилактика

0

Причини за мастит
Причините за мастит са с многофакторен характер и до голяма степен могат да бъдат предотвратени чрез профилактична програма, приложена правилно в стадото. Маститът в стадата с преобладаващ брой млади животни не представлява голям проблем. С напредване на възрастта на кравите и амортизиране на вимето с всяка следваща лактация нараства и вероятността от неговото разпространяване. Във всяка ферма трябва да се разработи комплексна профилактична програма за борба с мастита, която включва премахване на всички възможни причини за разпространяването му. От грешките при управлението на стадото най-голям дял имат неправилните процедури при доенето, следвани от лоша хигиена на околната среда.

Профилактичната програма започва от най ранна възраст при отглеждане на женските телета. Храненето им с маститно мляко заразява устната кухина с патогени и когато такива юнички на 6-7 месечна възраст започват да се ближат една друга по вимето, те го заразяват. Такива животни развиват мастит още през първата седмица след първото си отелване.

Най-сигурен начин за избягване на тези проблеми е пастьоризиране на млякото за хранене на женските телета. Мляко с антибиотици не трябва да се дава на женски телета, за да се предотврати резистентност на Staphylococcus Aureus към тези антибиотици. Тази бактерия е отговорна за около 40% от случаите на субклиничен мастит.

Предотвратяване на температурния стрес през лятото.
При температура на въздуха над 21С кравите вече се чувстват дискомфортно, а над 26С се нарушава техния метаболизъм. При температурен стрес рязко намалява консумацията на фураж, което води до намалено преживяне и поява на субклинична ацидоза. В следствие на това състояние при голяма част от стадото започва ламинит, който натоварва имунната система и тя изпуска мастита. За всички стада през горещите летни месеци е характерно увеличаванео на БСК с 50 000 – 100 000. Освен това топлината и влагата спомагат за бързото развитие на патогени в околната среда.


Синхронизиране на доенето и храненето за всяка група.
В повечето ферми това се прави само при сутрешното доене. Необходимо е да се въведе същата практика и при вечерното доене. При невъзможност за раздаване на храната късно вечер заедно с вечерното доене, като компромисен вариант може да се прави основно подбутване на храната, която вече е раздадена на хранителната пътека.
Грешки в храненето като малък размер на частиците в дажбата, концентрати над 50% от сухото вещество и т.н., също водят до субклинична ацидоза, ламинит, повишаване на БКС и мастит.

Чиста постеля в леглата на кравите и ежедневното и поддържане.
Даже и при легла с гумено покритие и матраци е задължително използването на поне 2 см постеля от дървени стърготини или нарязана слама. Такава мярка не само допринася за чистотата на вимето, но помага и за предотвратяването на бурсити. Препоръчителна е оценка на чистотата на вимето, която се прави веднъж седмично по време на доене.
В зависимост от резултатите се предприемат конкретни мерки за подобряване на хигиената в обора. Абсолютно недопустимо е лактиращи крави да се пускат на разходка в така наречените дворчета, където много от тях лягат в калта смесена с изпражнения.

Разтоварване на имуна система от други заболявания като метрит и куцота.
Два дни преди отелването кравите изключват имунната си система и тя бавно се възстановява през следващите 15-20 дни до нормални нива на антителата. През този период опасността от заразяване и развитие на мастит е много голяма. Част от програмата за превенция на мастита включва двукратното им третиране по време на сухостоя с комбинация от витамини А, D3 и E плюс селен.
Тази мярка се предприема за укрепване на имунната система и повишаване на резистентността на кравите към метрит и мастит. Микроелементите и витамините имат съществена роля за нормалната работа на имунната система през лактацията.

Препоръчват се следните нива за добавка на микроелементи и витамини (количество/крава/ден) към дажбата на лактиращи крави, особено в първата третина на лактацията:

Селен 6 mg Витамин A 100,000 –150,000 IU
Мед 200–250 mg Витамин E 400–800 IU, лактиращи крави
Цинк 900–1200 mg 1000 IU, сухостойни крави


Веднага след отелването кравите трябва да се преместят от родилните боксове в секция с индивидуални легла и поне първите 20 дни да се поддържа абсолютна хигиена на постелята (докато кравите възстановят имунната си система). Най-лошият вариант е кравите да се държат на дълбока постеля през този период.

Препоръчително е да има нови апарати за доене за първото издояване с ежедневна проверка на вакума и редовна смяна на гумите. Следващите издоявания вече да стават в общата доилна зала.
При възможност да се премине към 4-ри кратно доене на кравите до 20-я ден след отелването за да се предотврати възможното развитие на инфекциозна микрофлора във вимето през периода на отслабена имунна система.

Преминаване на трикратно доене след първите 20 дни от лактацията и двукратно доене след 150-180 ден на лактацията (групата с доказана бременност).

Трябва да се преразгледа кратността на доене от икономическа гледна точка, особено при ниски изкупни цени на млякото. Всяко доене означава и амортизация на вимето и възможност за заразяване с мастит. Не е необходимо трикратно доене до достигане поне на 9 000 литра мляко на лактация. Трикратното доене означава 50% повече разходи за труд, електроенергия, вода, дезинфектанти, резервни части и амортизация на оборудването и вимето.

Най-общи цели за контрол на мастит и качеството на млякото:
– Заразяване с мастит – не повече от 30 случая на 100 крави годишно
– Постоянство на мастит в стадото – не повече от 20% от стадото засегнати годишно.
– Повторна поява на мастит – по-малко от 10% от общия брой на случаите.
– Средния БСК за стадото под 150 000 клетки/мл до 200 000 клетки през лятото

Основно правило е, че за всеки 100 000 клетки/мл увеличение в общото мляко, делът на заразените крави в стадото нараства с 8-10%. Постоянното високо ниво на индивидуалните резултати на БСК са индикатор за хронични проблеми с мастита.
Трябва също така да се помни, че на всеки случай на клиничен мастит в стадото има 10 други крави със субклиничен мастит, макар и недиагностицирани в момента.

Преразглеждане на процедурата на доене и прилагане на двустъпния метод на доене с обучение на персонала. Привързване на заплатата на доячите към съдържанието на соматични клетки и бактериалната обсемененост на млякото. Използване на показателя «скорост на млекоотделяне» от компютърната програма за контролиране правилната стимулация на вимето. При недостатъчна стимулация във вимето се задържа до 7-8% от вече произведеното мляко.

От началото на стимулацията на вимето до поставяне на апарат са необходими минимум 45 секунди за отделяне на достатъчно количество окситоцин и осъществяване на пълно и бързо издояване. Максимално допустимото време за поставяне на апарата е 90 секунди от началото на стимулацията. При неправилни процедури на доене и неизправно доилно оборудване се увреждат сфинктерите на върха на цицките, което води до по-голяма възможност за инфекции при всяко следващо доене.

Препоръчително е да се прави оценка на увредеността на цицките поне два пъти месечно и да се предприемат необходимите мерки.

         Правилно използване на дезинфектантите преди и след доене.
При соматика над 200 000 да се използват дезинфектанти на хлорхексидинова основа. Дезинфектанти на базата на млечна киселина могат да се използват при соматика по-ниска от 200 000. Йодни дезинфектанти може да се използват само през зимата при соматика по-ниска от 200 000. За нормално действие на дезинфектанта преди доене са необходими поне 35-40 секунди.

В доилната зала се работи задължително с ръкавици.

Препоръчително е нанасянето на дезинфектанта преди доене в течен или пенообразен вид (не с мокри салфетки) и изтриването му със сухи еднократни хартиени салфетки.

Миенето на вимето с вода е недопустимо.

Ако е наложително, се измиват само цицките, и то без използването на маркуч, като водата се взема с ръка. Намокрянето на горната част на вимето (над цицките) води до попадането на микро капки вода в доилния апарат, и от там попадане във вимето при обратния вакуум. Заразяването на вимето с патогени при такива действия е сигурно.

Правилна консервация на вимето с предварително изследване (7 дни преди пресушаването) за субклиничен мастит (чувствителност на теста 200 хиляди клетки) и лекуване на положително реагиралите крави преди пресушаването. Трябва да се използват два препарат за консервиране – един във вимето и втори, образуващ тапа във цицките.

Нормално кравите образуват колагенова бариера в цицките за 7-10 дни след пресуаването, а през това време във вимето магат да попаднат всякакви патогени.

Да не се пресушават крави, които не са излекувани

(могат да се доят и до отелването). Естествената кератинова тапа изчезва от цицките 7-10 дни преди отелването. Два дни преди отелването кравата практически изключва имунната си система и ако във вимето има налични патогени, започва бързото им размножаване.

При обща соматика над 200 хиляди е необходимо веднъж на две седмици да се прави индивидуален тест по време на доене на всяка крава и лечение на положително реагиралите крави до отстраняване на проблема. При обща соматика по-ниска от 200 хиляди все пак е необходимо да се прави индивидуален тест веднъж на всеки 3 месеца с цел профилактика на клиничните мастити.

Лечението е бързо и успешно, ако се предприемат съответните мерки при субклиничната форма на мастит, с цел избягване на големи икономически загуби след преминаването на мастита в клинична форма.

С любезното съдействие на г-н Тодор Арбов

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here