Какво остава в джоба на фермера-животновъд

8

Най-обикновените анализи, които си правят животновъдите за фермата показват, че разходите за производство на мляко значително изпреварват ръста на продажните цени.

Последните цени, за суровото краве мляко, на практика, не са мръднали от месеци назад. Някъде отидоха нагоре с 2-3 стотинки, но все още има цени от порядъка на 50-60 стотинки за кг. И става дума за мляко от ферми, които участват в Модул “Мляко”.

Фермерите в началото не разбраха, че става нещо.

В момента те са толкова заети по прибиране на реколтата, отглеждането на животните в тези горещини, а през последните дни и с големия проблем да си купят зърнени фуражи. Цената им се доближи до 45 стотинки от склада. Осъзнаването дойде преди няколко дни, след като получиха фактурите за електроенергията и платиха горивата.

Нашите производители на мляко продължават да отчитат нарастващи производствени разходи на фона на повишените цени на някои компоненти, по – специално фуражи и фуражни добавки, както и електроенергия и горива

Увеличението на разходите е перманентно, още от началото на годината.

В пазарната икономика нарастването на разходите за суровини, фуражи и фуражни добавки, горива и др. трябва да доведе до увеличаване на продажните цени на произведения продукт.
Засега това се случва само с преработения продукт.

Само преди няколко дни си купихме шишенце айрян и на въпроса, защо цената е с 10 стотинки по-висока,

ни бе отговорено – защото са увеличени цените на електроенергията и горивата.

Това увеличение бе обаче от 14%. Като се има предвид, че млякото е социално значим продукт, и е трудно да има кой знае какво увеличение на изкупните цени. Преработвателите все пак имат алтернатива – може да се използва мляко от внос, сухо мляко, а дори и вода, за която се води голям спор в момента за участието ѝ в сиренето. При всички случаи ще има увеличение на цената на суровото краве мляко от 1 септември, но е малко вероятно в бъдеще увеличението на изкупната цена  – което неминуемо трябва да стане и то веднага.

Увеличението едва ли ще покрие напълно разходите на производителите, и най-вероятно ще бъде в рамките до 5 %.

Увеличението ще бъде предизвикано и от намаления добив на мляко.

В много държави се отбелязва спад в цените на храните през юли, докато повечето нехранителни продукти поскъпнаха.

У нас обаче поскъпнаха суровините извън хранителната промишленост и стоките от хранителната промишленост.

Според чуждите анализатори, наблюдаваното понижение на цените на земеделските продукти, както в растениевъдството, така и в животновъдството е сезонно и като цяло традиционно за летния период.
У нас обаче не се получава така. Данните показват, че имаме ръст нагоре. Тази тенденция вероятно ще се запази по отношение на животновъдството, защото всичко, което сега се складира в складовете, за бъдещо изхранване на животните, е на значително по-висока цена от миналата година и ще оскъпи бъдещата продукция. 

В млечното говедовъдство увеличаването на производствените разходи се дължат преди всичко на повишаване на цените на високопротеиновите или протеиновите фуражи, които вече формират по големия процент от разходите в млекопроизводството с балансираното хранене на животните. В резултат на това млечната промишленост е изправена пред рязък спад на рентабилността, както в производството, така и в преработката. Себестойността нараства рязко – в производството може би с над 20-30% но това ще кажат анализаторите. Преработката също нараства с по-малък процент, може би десетина процента, преди това процентът беше доста голям за което дял имаха и търговците.  

Втълпяваната ни теория,  че ограниченото търсене и свиването на реалните разполагаеми доходи на населението, не позволяват прехвърлянето на нарастващите разходи върху плещите на потребителите вероятно ще отпадне. Обществото ще трябва да поеме тези разходи, защото джобовете на фермерите са вече празни.  Рязкото покачване на цената на фуражите и фуражните добавки принуждава производителите на мляко да спестят от тези разходи, което се отразява негативно върху производителността на кравите и ограничава растежа на брутните млечни добиви. Това означава, че и предприятията ще свият производството си. Не може обаче непрекъснато да се разчита на внос на сурово и сухо мляко за да се запълват луфтовете.

Млекопроизводителите разчитат на държавна подкрепа, за да избегнат негативни последици за пазара и за икономиката на фермите им..

До сега всичко обещано, като суми и дати, е изпълнено.

Направените няколко опита от организациите, за отпускане на нова помощ, засега са неуспешни. Така че, в най-добрия случай, първите помощи могат да пристигнат след 16 октомври, но това едва ли ще се случи на тази дата.

Какво може да се направи.
Казаха го говедовъдите на последната среща с министъра на земеделието. Активиране на институтите по икономика за бързо изясняване ситуацията в сектора
– издръжка на едно животно,
– себестойност на продукцията,
– какво ще се случи в следващите месеци,
– анализи всеки месец по отношение икономиката на фермата.

Сега трябва да се забавят фундаменталните изследвания и да се помогне на нашите говедовъди.
В противен случаи ще правим изследвания на чужди ферми.

Говедовъд.ком

8 КОМЕНТАРИ

  1. Джоба на фермера е празен потънал в заеми и дългове че незнае на къде да хване. Да обяви фалит ли,да продавали или да продължава да мизерства и да се бори.

  2. Джоба на фермера има малко слама и малко трева а задния джоб е празен

  3. То ако имаше файда от земеделие, хората нямаше да избягат в чужбина. Всичко е убито в България 😠😠

    • Пчеларска Ферма Костакис от земеделие има фаида я се огледаи и виш зарнарите в какви палати живеят. Рядко има някои честен и добър да помага на хората тои си личи от далече.животновъдите са зле и вече много приключиха или приключват.

  4. Ами за другите колеги може да имат нещо в джоба ама в моя напипвам само един гол ………..

  5. Това е като увеличаването на пенсиите всичко предварително е изядено

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here